Вече 12 години търсим най-интересните истории, свързани с приключески пътувания. През това време сме научили, че най-важното на път е сигурността, а тя идва от партньора, с когото пътуваш, и от предварителната подготовка за мястото, където отиваш. Затова се радваме, че ние намерихме верен спътник – първият онлайн застрахователен брокер Boleron, с който ще ти разкажем в детайли за най-интересните места и най-опитните пътуващи хора, които сме открили, в новата ни рубрика „Boleron travel stories“.
Първата история е от актуалния напоследък Занзибар, където се срещаме с един от първите българи там – започнал е да води групи наши сънародници, създава първото българско кайт училище и вече седем години островът за него е уютен дом.
Симеон Найденов oрганизира кайт пътувания из целия свят повече от 10 години и е професионален кайт инструктор, занимаващ се активно със спорта близо 20 години. Напуска коропративния свят, след като започва да организира кайт екскурзиите на приятелите си и разбира, че това е нещото, на което иска да се посвети. Търсенето на перфектните условия и мечтата да си направи кайт училище го водят до различни точки на света – Турция, Гърция, Египет, Виетнам, Тайланд, Доминикана и др., докато един ден не открива красивия Занзибар и хвърля котва.
Вече почти местен, той ни разказва за живота в това райско място, за първите си пътувания до острова, защо е решил да остане, какво да очакваме, когато пристигнем там (Дай, Боже, всекиму!) и как мястото се развива като привлекателна дестинация през годините.
Занзибар от първо лице
„За първи път отидох на острова през 2014 г. Бях заинтригуван от едно списание, на чиито страници видях снимка на райдърка на Cabrinha. Мястото, където беше заснета фотографията, беше невероятно – водата беше синя, ама синя! И тогава си казах „Трябва да отида там и да направя сърф училище!“
При първото си пътуване Симеон организира група от 6-7 приятели, които преди заминаване се оказват 30 – всички, привлечени от красотата на острова. Престоят им продължава една седмица, а условията за кайт се оказват повече от добри. Успяват да посетят различни места и да се ориентират в обстановката. Комбинацията от дадености за спорт, местната култура и магическите гледки спечелват Мони за дълго.
След чисто „туристическото посещение“ той е силно запленен и си казва, че трябва да се върне… и то за повече време. Заминава втори път, толкова уверен в намерението си, че веднага купува къща, а малко по-късно отваря и първото българско кайт училище. Въпреки че по онова време туристически островът не е развит, скоро с поредица малки стъпки, като тази на българина, на други пионери и световни фактори, това се променя.
„В началото Занзибар беше бутиков остров, нямаше много туристи. Постепенно започнаха да идват повече хора, които след това разпалено разказваха, публикуваха яки снимки от плажовете и скоро дойде големият интерес. Вече има туристи от цял свят, включително от България“, разказва Мони.
Популярният Занзибар
В края на миналата и началото на тази година Занзибар се превръща в топ дестинация за българи, но Симеон споделя, че на място не са усетили това. Разбрали за бума основно от социалните мрежи на българите. Въпреки че Занзибар става модерен не само по нашите географски ширини и не само сред кайт ентусиастите, това все още няма влияние върху природата и специфичното усещане на мястото. Дори в големите All Inclusive курорти – няма големи хотели, а само комплекси с бунгала и акцент върху природата. Всички населени места на острова са разпръстнати, което не позволява голяма концентрация на хора. Хармонията на мястото се запазва и от туристие, които в голямата си част са от онази по-особена порода, търсеща автентичното преживяване.
“Плажовете наистина са безкрайни, на тях са разполжени по няколко села, което означава, че хората не се струпват на едно място, за да карат сърф или да си почиват. Въпреки всички българи, руснаци и други, които дойдоха по време на локдауна, пак не стана пренаселено. Обикновено на един плаж са разположени три села с един бар, а на него можете да се засечете с не повече от 20-30 души. Мащабът за голямо парти е 150-200 души – в България подобно събиране трудно даже може да се нарече парти, а по-скоро сбирка. На Нова година бяхме горе-долу толкова души, събрани на плажен бар, и беше супер. Няма я навалицата, което е част от чара на мястото.”
Първото българско кайт училище
Малко след като се установява там, през 2015 г., Мони отваря първото българско кайт училище на острова, което спомага много и за цялостното развитие на спорта в Занзибар. Като сертифициран IKO кайт инструктор, започва да организира туристически групи, които включват обиколки до различни спотове и първи стъпки в кайта за начинаещи.
„Групите, които организираме, са за всеки, който иска да покара на готини спотове и да види цялата красота на Занзибар. Ако има начинаещи, ги обучаваме и на втори- трети ден започват сами да карат, защото условията са хубави. Всичко е въпрос на желание. Кайт училището работи целогодишно, а групите са малки – до 5-6 души, основно от туристи. По време на програмите обикаляме различни спотове, като на всички тях условията са различни, но почти винаги са подходящи за каране и така виждаш по-пълноценно красотата на острова.„
Освен полезно за развитието на спорта в Занзибар, кайт училището за чужденци, с база за настаняване на Мони, е полезно и за туризма в района. Прекрасните сърф условия и райските плажове, заснети и споделени в социалните мрежи от гостите му и други като него, спомагат днес Занзибар да е много по-популярна и предпочитана кайт и туристическа дестинация.
„Местните жители все още нямат силен интерес към кайта. Тези, които имат, карат със стари кайтове и екипировка, защото нямат възможност за нова. Това е тъжно, защото имат едни от най-добрите условия в света и могат да се развиват много в този спорт. Искрено се надявам това да се промени, с развиването на острова като предпочитано място за туризъм и по-специално кайт-туризъм. Както, например, това се случи в Доминикана, откъдето има вече световни шампиони и лидери в спорта“, разказва Мони.
Реалността зад красивите снимки
Макар да е райски остров с усмихнати и добронамерени хора, Занзибар е африкаснка държава и трябва да си наясно в какво се забъркваш, преди да поемеш натам.
„Когато кацнеш на летището, неминуемо изпадаш в културен шок, който може да продължи и дълго, ако нямаш предишен опит с подобни държави. Жегата, мизерията, прахът във въздуха… Занзибар е слабо развита в икономически план страна. Районът е под прага на бедността и колкото и красив да изглежда, когато поживеете малко там, си давате сметка за много неща, които вие имате, а те – не. Разхождаш се и гледаш децата как си играят с топка от парцали или с гума от старо колело и пръчка. Нямат супермаркети, от които да си напазаруват най-необходимото. Но има нещо удивително – това са едни от най-щастливите хора, които съм виждал. Усмивките не слизат от лицата им, постоянно са в добро настроение и винаги се смеят. Голям парадокс, нали?“
„За щастие, няма смъртоносни болести, като маларията, и не се налага да се ваксинираш, преди да отидеш, но винаги трябва да имаш едно наум. Макар по-защитен от болести и други континетални особености (защото Занзибар е на остров), предприемайки такова пътуване, е важно да си застрахован – все пак никога не знаеш какво може да ти се случи. Преди години си счупих палеца на крака и ми се наложи да потърся медицинска помощ. За моя приятна изненада, най-близката болница беше на много високо ниво, обслужването беше адекватно и лечението беше като в най-добрите болници по-света, а услугата бе изцяло покрита от застрахователната ми полица. Персоналът на болницата беше запознат със застраховките при пътуване – организацията беше добра и всичко стана много бързо. Интересното е, че не се опитаха да „надуят“ сметката и да прецакат застрахователите, което вече ми се беше случвало в друга африканска държава.“
По отношение на престъпността Мони казва, че поведението на местните е напълно нормално за страна с нисък социален статус.
„Не бих казал, че има сериозна престъпност като във Нигерия, например. Няма улични банди, всяващи страх наоколо. Много са бедни, но не стигат до крайности да нападат и обират. Разбира се, ако си оставиш портмонето на масата в ресторанта и отидеш до тоалетната, може и да не го намериш след това там, но това е нормално. Не са агресивни, даже напротив, винаги са усмихнати – беднички, но щастливи. Въпреки това, когато планираш пътуване, особено в африканска държава, винаги трябва да внимаваш по отношение на сигурността там, съветва Мони. Добре е да знаеш къде се намираш. В по-слабо развитите райони шансът да те нападнат и оберат е по-висок.“
Сигурността е сред най-важните фактори за пълноценна почивка и едно от задължителните неща е туристическата застраховка, на която да разчиташ в случай на неприятност.
Виж туристическата застраховка на първия изцяло онлайн брокер на застраховки Boleron.
Още малко за Заназибар
Занзибарският архипелаг се намира в западната част на Индийския океан и включва два големи острова – Занзибар и Пемба. Дестинацията прави впечатление с безкрайните си плажове, почти целогодишното си лято и уникалните условия за практикуването на водни спортове. Категорично едно от най-яките неща, които можеш да правиш на острова, е да се караш сърф или кайтсърф. Спортът все още не е много развит там, но пък условията са супер. Предпочитан спот за практикуване на водни спортове е източният бряг. На острова можеш да отседнеш в пет звезден хотел или пък частна вила за гости. Повечето туристически агенции, предлагат Аll inclusive пакети, както и вътрешни екскурзии до различни части на острова. Ние ти препоръчваме да се обърнеш към по-малка агенция, с която освен да хващаш тен и да плуваш в океана, да откриеш и нови приключения, които да помниш дълго. А нали затова пътуваме и живеем в крайна сметка?
Ако Занзибар влиза в плановете ти за лятната ваканция, ти препоръчваме да разчиташ на туристическата застраховка на Boleron. Направи изживяването си там надеждно и приятно, без да се притесняваш за нищо, ако попаднеш в неприятна ситуация. И се наслаждавай на кайта в тези приказносини води!
