Изтрещели локации: любимите пешеходни маршрути на приключенеца Петър Христов

Пешо ни съветва къде да си го направим авантюристично

 
0

Сподели

0Shares
0 0

 

Снимка: личен архив

Петър Христов  – авантюрист по душа, байкър по призвание и категорично вдъхновение, в случай, че сме решили да тръгнем “небрежно” по света на две гуми в търсене на свободата. Пешо, познат из Европа на всяка уличка и камъче, човек и птица, е страстен ценител на планинско колоездене, бягането и байкпакинга. 

Пешо е първият български велоентусиаст, спускащ по ледените Фарьорски острови и правещ забележителния преход от Дъннет Хед до Истанбул по време на здравна пандемия в целия свят. 

През 2020 г. обикаля цяла Европа с велосипед, а бъдещите му планове за 2021 г. включват същото постижение, но с по-бърза скорост. Споделя ни и, че би му харесало да работи с деца, да се научи да кара ски и да пообикаля отвъд океана!

Къде ни посъветва Пешо да се спуснем с байка или да хванем пеша, по-кой маршрут да не тръгваме, ако не си вярваме и къде да изпием една хубава биричка в края на прехода ни?  

Централно било на Стара планина

Снимка: личен архив

Любимият тукашен спот на Пешо:

За отправна точка на преходa се пренасяме в уютната хижа Мазалат, сгушена под вр. Вълчата глава.  Тук започва и едно от любимите ми трасета в България – х. Мазалат – х.Ехо, разположена на около 70 км на запад по билото.

ВИЖТЕ:Изтрещели локации: Любимите снимачни локации на астрофотографа Климент Трендафилов

Маршрутът започва рано на челник с изкачване на вр. Вълчата глава, продължава през местността Пеещите скали и премката към вр. Росоватец, някъде там, ако си достатъчно бърз, те застигат и първите слънчеви лъчи. Следва стръмно спускане към долината на река Тъжа, зареждане с вода и дългото изкачване на вр. Юрушка грамада. Пътят продължава на запад към основния старопланински масив и вр. Ботев. Следва, смазващо коленете, спускане към заслон Ботев, ново зареждане с вода и храна и поредното изкачване, този път към Безименен връх, Млечи чал и кулминацията на прехода – алпийското било на Стара планина. От тук пътеката минава през вр. Костенурката, Кръстците, Голям и Малък Купен и вр. Амбарица. Следва ново тежко спускане към х. Добрила, след което пътеката навлиза в прохладна гора чак до х. Дерменка. От там жегата те подхваща и те следва неизменно през заслон Орлово Гнездо, прохода Беклемето, х. Козя стена и финалната точка х. Ехо.

Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:

Маршрутът е изключително тежък и изисква много добра подготовка, ако решите да го преодолеете в рамките на един ден. Разбира се пре спокойно можете да го разделите на няколко отделни етапа и да го преминете в рамките на няколко дни. Каквото и да решите, доброто ви прекарване е гарантирано и няма да съжалявате изобщо!

Релакс в края на деня: 

Хубавото на тази част от Стара Планина, е че обсипана с редица уютни хижи, където можете да презаредите с храна или да отседнете ако краката ви предадат. В близост се намира и една от най-любимите ми хижи в България – х. Амбарица с панорамните си прозорци гледащи към алпийския ръб на Балкана.

Национален Парк „Централен Балкан“, Стара планина

Снимка: личен архив

Любимият тукашен спот на Пешо:

Трасето към вр. Ботев – един от най-любимите ми участъци за бягане и проверка на силите в България. Става дума за най-прекия път до първенеца на Стара Планина и може би единствения маршрут, по който можете да достигнете върха за час и половина.

ВИЖТЕ:Бързи съвети за велоекспедиции на дълги разстояния

Пътеката известна с краткото име „По кабела“ започва от местността „Мазането“ и носи името си от кабела прокаран под пътеката към вр. Ботев. Една от причините това да е една от най-любимите ми пътеки са гледките, които се разкриват към Северния Джендем, както и фактът, че в рамките на няколко часа можеш преспокойно да се качиш и слезеш от върха.

В по-голямата си част пътеката е повече от стръмна… Общата денивелация, която трябва да преодолееш е близо 1400м. Условно се разделя на три части. В първата си част „трасето“ набира бързо височина през буковата гора преди да излезе на една огромна скала известна с името „вр. Кралимаркова купа“. Малко след каменната канара започва вторият най-лек и приятен участък от маршрута. Тук трасето се слива с лятната пътека към върха и в рамките на около километър и половина се движи почти хоризонтално. Това ти дава възможност да поемеш глътка въздух, да успокоиш пулса и да се насладиш на гледките преди последния напън към върха.

Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:

Тук повечето туристи решават да минат през заслон Ботев, но аз предпочитам да продължа директно към кулата на върха. За щастие, през последните години чайната на върха бе стегната и отворена отново, така че човек може да презареди с топли напитки и енергия преди да се отправи наобратно.

Релакс в края на деня: 

От тук слизането на обратно може да бъде по пътя, по който сте се качили, или по северната или южната пътеки към х. Плевен. Ако пък сте по-авантюристично настроени можете да продължите на изток към вр. Ушите и да слезете по „Турския рът“.

Мальовица, Рила планина 

Снимка: личен архив

Любимият тукашен спот на Пешо:

Причината да се спра на въпросния маршрут, е че е изключително удобен за еднодневна забежка от София, като ти дава възможност да се натовяриш физически и разтовариш психически без да жертваш плановете си за социален живот в края на деня.

Последният път когато се пуснах по пътеката разполагах с колело и реших да го взема със себе си, но в интерес на истината най-предпочитаният ми вариант за минаване по маршрута е с чифт маратонки за бягане.

За начална точка се насочваме към паркинга на ЦПШ Мальовица. От там тръгваме по добре познатата пътека през едноименната хижа, втора тераса и Еленино езеро.

Именно, навръщане от върха започва любимата ми част от маршрута. Обичайната практика на повечето посетители на върха е да се върнат по пътя, по който са дошли, за разлика от тях в хубаво време аз предпочитам да хвана пътеката, която те отвежда по главния хребет в посока Седемте Рилски езера и х. Македония.  Този участък за мен е черешката на тортата. Изключително красив и приятен за бягане и каране на колело. Пътеката се движи по основното ребро на планината и разкрива прекрасни панорами към Урдините езера и Мальовишкия дял на планината. Не след дълго се озовавате в местността „Раздела“, откъдето трябва да изберете дали да се спуснете по Зелени рид или да продължите към Рилските езера.

Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:

Ако сте пеш, маршрутът ви обикновено ще мине по Зелени рид и пътеката за х. Вада, обратно до паркинга и колата. Спускането е много бързо и приятно както за бягане, така и за каране на колело.

За истинско планинско преживяване, ви съветвам да минете през х. Седемте Рилски езера и за жалост изоставеното трасе за спускане под хижата. Ако решите да минете по този път имайте предвид, че маршрутът е доста техничен и изисква виско ниво на физическа подготовка и умения, но пък си струва.

Релакс в края на деня: 

От там не пропускайте да отскочите за бърза бира до уютната х. Ловна преди да се насочите към х. Вада и пътеката за ЦПШ Мальовица. Ако тръгнете рано от София и държите стабилно темпо ще сте обратно в столицата по бирено време.

Снимка: личен архив

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.