Петър Христов: “Свободата Санчо е…на две гуми”

Велоинтервю за ценители

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка: личен архив

Да тръгнеш на две гуми из големия свят и дори здравната пандемия да не може да те спре, си е пилешка супа за душата. Петър Христов го може! Джедая на велопътешествията не спира да ни изненадва със забележителните си странствания на две гуми. Приключенец по света и пивовар в Шотландия, Пешо, както е познат на всички на Европа от край до край, ни “сготви” едно гурме от главозамайващи разкази, топ вело локации и практични съвети, в случай, че сме решили да си го направим густо с колелото.

Кои са тайните съставки на това да караш във Фарьорските острови, да безстрашваш из Истанбул или просто да си “замезиш” с местни шотландски локации, Пешо ни вкара в кухнята на велоразмазвацията. 

360°: Кой е Петър Христов? Разкажи ни малко повече за себе си.

Петър: Казвам се Петър, но приятелите ми ме наричат просто „Пешо“. На тридесет и четири години съм и към момента живея в Шотландия. От понеделник до петък работя в най-голямата пивоварна в страната, а през уикендите прекарвам свободното си време в планините или на път. Занимавам се основно с планинско колоездене и бягане по пресечен терен, но в последните години започнах все повече и повече да се зарибявам по байкпакинга и карането на дълги разстояния, като се опитвам да популяризирам спорта в България.

360°: Как се роди страстта ти да обикаляш по света с велосипед?

П: Трудно е да се каже кога и как точно байкпакингът навлезе в живота ми. Поглеждайки назад към изминалите няколко години, като че ли нещата следват своята логична прогресия. Въпреки, че си оставам маунтин байкър по душа в даден момент усетих, че имам нунда от нещо ново и така лека-полека започнах да търся начини да добавя малко приключенски нотки към каранията си.

Преместването ми в Шотландия определно ускори процеса и промени представите ми за това колко далече можеш да стигнеш на две гуми… Велоспортовете са на много високо ниво тук. Не случайно световният рекорд за обиколка на земното кълбо с велосипед, както при мъжете, така и при жените се държи от шотландци. В допълнение на това вярвам, че ние българите сме замесени от “правилната мая” и сме изключително подходящи за подобни спортове като нация.

Снимка: личен архив

360°: Какво е необходимо да знаем преди да тръгнем на дълго пътешествие на две гуми?

П: Основното нещо, което трябва да имаме предвид е мястото, към което сме се насочили. Да разучим добре местните закони, култура, обичаи и особености.

Има огромна разлика между това да се отправиш на двуседмична обиколка из културната, подредена Европа и десет дневно пътешествие по черните пътища на диво Мароко. В зависимост от терена, климата и достъпа до удобства и стоки от първа необходимост трябва да подберем маршрута си, така че да отговаря на нашите възможности, цели и интереси.

360°: Какви са плюсовете и минусите на подобен тип пътувания?

П: Един от основните плюсове на байкпаинга, е че всичко тук се случва на бавни обороти за разлика от пътуването с автомобил или друго моторно превозно средство. Това от своя страна ти дава възможност да погледнеш на света от една различна, по-философска гледна точка, да се слееш с мястото, на което се намираш и да го усетиш по коренно различен начин. Имаш време да обърнеш внимание на дребни детайли в пеизажа около теб и да се насладиш на момента. При туринга всеки един километър, който оставяш зад гърба си е изстрадан, изживян и заслужен.

Снимка: личен архив

Същевременно един от основните минуси на пътуването с велосипед е фактът, че си далеч по-уязвим и изложен на капризите на времето. За сметка на това обаче, хората, които срещаш по пътя са далеч по-отзивчиви и готови да ти помогнат кой с каквото може. Та гореспоменатата уязвимост има и своите плюсове…

Другото нещо е свободата. Докато вечеряш на някой паркинг хората те подминават. Никой не знае кой си, какъв си и откъде идваш. Дали си барман, художник, работник или мениджър в голяма фирма – в този момент няма значение, както за тях, така и за теб. И това ти дава страшна свобода…

360°: Каква подготовка и екипировка ни е необходима?

П: Подготовката и подборът на екипировка варират значително в зависимост от терена и типа на пътешествие, което сме си избрали. Преди да тръгнем е важно да решим дали ще наблягаме на скорост и изминато разстояние, или ще търсим удобството на по-бавното придвижване. Също така е важно да решим дали ще спим на открито или по хостели и къщи за гости. Не на последно място от изключително важно значение са климатът и преобладаващите температури.

Снимка: личен архив

Основните правила, които винаги спазвам са следните:

 1.Колкото по-просто, толкова по-добре (колкото по-малко части по-колелото си имаш, толкова по-малко неща могат да се счупят).

2.Обемът е по-важен от теглото. Основният фокус в байкпакинга пада върху обема, който заема всяка една част от екипировката ти. Чак след това идва факторът тегло. Едно обикновнно шалте от пяна, например, е изключително леко, но заема много място и нарушава аеродинамиката на колелото.

3. Гледай да ти е удобно. Когато изминаваш по 250 км на ден и прекарваш по 12 часа на седалката е важно да елиминираш всички излишни натоварвания, които с времето се натрупват и казват своята дума. Изборът на малко по-широки гуми или удобно кормило ще ти позволяват да прекараш повече време на колелото и да изминеш по-голямо разстояние в сравнение с карането на типична шосейка.

4.Винаги носи със себе си олекотена пухенка, дък тейп и чифт гумени ръкавици. Гумените ръкавици присъстват в задължителната ми екипировка от много години. Освен, че могат да бъдат ползвани по предназначение, гумените ръкавици вършат отлична работа при задържането на топлината, която се излъчва от тялото ни особено по време на дъжд и вятър.

5.Избери дисаги вместо раница. Макар удобна и практична, дори и най-добре подбраната раница ще окаже своето въздействие върху тялото ти след 10 часа на път. Най-добре е допълнителното тегло да бъде свалено от плещите ти и да бъде разпределено в дисаги на колелото. В допълнение на това, ако пътуваш в по-топли страни можеш да събираш тен докато караш.

6.Използвай навигация. Често едно изгубване и грешен завой могат да ти костват изключително много време и усилия за да се върнеш на правия път особено, когато си мислиш, че знаеш правилния път…

ВИЖТЕ: Бързи съвети за велоекспедиции на дълги разстояния

Снимка: личен архив

360°: Ти си първият и единственият българин към момента, който е обиколил Фарьорските острови на велосипед. Какво те накара да предприемеш такава соло експедиция?

П: В интерес на истината наскоро се оказа, че година преди мен няколко момчета от България са обикаляли част от островите с колелета, но да кажем, че до колкото ми е известно до сега никой друг сънародник не го е правил във формата, в който се впуснах аз.

Като цяло обичам северните страни и пейзажи, а Фарьорските острови  бяха в списъка от места, които искам да посетя от много време. В крайна сметка реших да ги посетя, а едва ли има по-добър начин да преживееш едно място от това да го обиколиш с колело…

360°: Как се оцелява в подобни климатични условия на колело?

П: Фарьорските острови определено не са най-гостоприемното място за каране на колело. Основният фактор, който играе изключително важна роля там са силните, северни ветрове и крайно непредвидимото време. Добрата екипировка и предишният ми опит в подобни условия изиграха своята роля и ми помогнаха да запазя самообладание в най-тежките моменти.

Снимка: личен архив

360°: Последният ти проект от Дъннет Хед до Истанбул, започна в противоепидемична обстановка. Как се отрази това на плановете ти?

П: Мисля, че няма да сгреша ако кажа, че 2020-та се очертава да остане в историята като една доста интересна година. Годината, в която целият свят спря… Истината е, че във всеки един момент допусках възможност, че може да се наложи да прекратя пътуването си, но въпреки това реших да тръгна с идеята да стигна докъдето мога.

За мое огромно щастие успях да уцеля един времеви прозорец, в който пандемията беше в своеобразен застой. Това ми даде възможност да прекося всички граници по пътя си необезпокоявано. Важна роля за успеха ми изигра и фактът, че пътувах от запад на изток, като се наложи да си направя само един PCR тест на влизане в Сърбия. Разбира се по време на цялото си пътуване спазвах всички мерки за социална дистация и лична хигиена. Последното нещо, което искаш когато си на път с колело е да легнеш болен в чужда страна.

Снимка: личен архив

За съжаление, строгите карантини на влизане обратно във Великобритания осуетиха плана ми да стигна до Истанбул. Наложи се да прекратя пътешествието си два дни преди крайната цел, оставайки зад гърба си малко над 4000км. Въпреки това мисля, че избрах най-доброто решение към онзи момент.

360°: Пътуваш основно сам, какви са плюсовете и минусите на соло пътешествията?

Аз съм от типа хора, които ценят изключително много свободното си време. Както моето, така и на хората около мен. Вярвам, че всеки от нас трябва да си открадва малко време за да остава сам на саме със себе си, а какъв по-добър начин да направиш това от карането на колело…?

ВИЖТЕ:  Петър Христов из Европа по диагонал: 4500 км с велосипед от Глазгоу до Истанбул

Като основен плюс на соловите пътешествия мога да изтъкна факта, че сам определяш темпото, с което се движиш и сам избираш местата, които искаш да посетиш. В допълнение на това си далеч по-отворен към света и хората, които срещаш по пътя си.

Снимка: личен архив

Един от минусите е, че все пак през по-голямата част от времето си сам и трябва да разчиташ единствено на себе си и на собствените си умения и способности ако нещо се обърка. В допълнение на това неизбежното чувството на самота рано или късно застига всеки соло пътешественик. Няма какво да се лъжем – ние хората сме социални животни и имаме нужда от контакти и споделени емоции. Често, когато се изправиш пред някоя спираща дъха гледка ти се иска да има с кого да и се насладиш, но после се сещаш през какви трудности си минал за да стигнеш до там и си казваш: „май по-добре, че съм сам…“.

Истината е, че не бих прекарал никого на когото държа през повечето ситуации, в които сам съм се забърквал през годините.

360°: Кой е бил най-трудният момент от пътешествията ти досега? Как успя да го преодолееш?

П: Честно казано през последните няколко години минах през редица тежки ситуации, така, че ще ми е трудно да се спра на само една.

Миналата година например, тръгнах да катеря Тейде с бурканче фъстъчено масло в раницата и няколко глътки вода. Горе ме удари височинна болест, което определено не влизаше в плановете ми…

По-късно през годината, бурният фарьорски вятър отвя раницата с голяма част от екипировката ми в една пропаст и ме принуди да се оправям както мога през останалите шест дни от пътешествието ми.

Тази година се озовах съвсем сам на премката на един планински проход в Австрия. В продължение на няколко часа се спусках в непрогледна мъгла и проливен дъжд. В един момент задните ми светлини спряха да работят. За щастие имах радар, който ме предупреждаваше за идващи в гръб автомобили, като ми даваше възможност да отбия от пътя преди да ме застигнат. Пристигнах в Инсбрук към 1 сутринта вир вода с посинели ръце и крака.

И все пак, колкото и клиширано да звучи си мисля, че подобни моменти ни правят по-силни и ни помагат да бъдем по-добри и уверени в това, което правим.

Снимка: личен архив

360°: Каква е следващата ти цел?

Трудно е да се каже. Всичко зависи от развитието на епидемиологичната обстановка през идните месеци. Страшно много ми се иска да се прибера до България, но реално не виждам кога ще имам възможност за подобно нещо. В момента се стягам усилено за зимата. Надявам се да имам възможност да погоня северното сияние през идните месеци.

Живот и здраве идното лято ще отскоча до Исландия с колелото.

 360°: Кои локации са ти направили най-голямо впечатление и защо?

П: Както казват хората „Светът е голям и спиращи дъха гледки дебнат отвсякъде…“ Едни от най-любимите ми места си остават Фарьорските острови, Исландия, Северна Шотландия и Доломитите. Обичам зелените, драматични пейзажи на севера, а Исландия си остава едно от най-причудливите и диви места, които някога съм виждал. Ако не беше толкова отдалечена от всичко останало, навярно вече щях да съм се преместил да живея там…

Определено искам да покарам колело в централна Азия –  Узбекистан, Киргистан и Таджикистан. Монголия с необятните си пейзажи е също в списъка ми. Времето ще покаже

Снимка: личен архив

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.