Полина Димитрова от хижа “Ловна” : Намасте пред планината, изкуството и любовта към природата

За благодарността, вярата, благотворителните инциативи и колко важно е в днешно време да имаш душа, която да влагаш в това, което правиш

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка: личен архив

В края на лятото, когато носталгично и с любов си спомняме изминалите месеци, се срещаме с Полина Димитрова – слънчев, планински лъч, озаряващ една от най-прекрасните хижи из родните планини – “Ловна”. След като в началото на август, показа, че заедно можем много с кампанията “За хижите и хората”, организирана на територията на хижата и включваща различни полезни дейности, както за лично усъвършенстване, така и в помощ на мястото, днес си говорим за въпросите, стоящи пред българския хижар и на какво ни учи планината.

Какво е да си дама хижар, как се цепят дърва и се готви за десетки хора, по какъв начин се оказва долекарска помощ, помага ли държавата в стопанисването на планинските убежища и на какво учи животът в гората – Поли ни отговаря с вяра и ентусиазъм, които ни заредиха поне за година напред.

360°: Поли, ти си хенд мейд артист, авантюрист по душа, а в момента и настоящ хижар, по призвание, в любимата хижа “Ловна”/Рила, как избра да превърнеш всичко това в твоя професия?

Поли: Ооооо, благодаря за всички тези титли (изчервява се). Аз не гледам на това като професия, а начин на живот и посвещаване. Още повече, изпитвам неудобство да се нарека „хижар“, но ми харесва „…по призвание…“. Струва ми се, че зад „професия хижар“ в днешно време някак се изгубват хилядите отговорности, които тя носи. В някои много отдалечени от цивилизацията хижи, това е единственият човек, който може да ви окаже каквато и да било помощ. Моето лично разбиране е, че хижарят трябва да познава планината, местната растителност и животни, спецификите на района, маршрутите, да има способност да окаже първа лекарска помощ в трудна ситуация.

Снимка: личен архив

Аз съм по-скоро една душа“ пълна с енергия, желание и готовност за изследване, за откриване, за споделяне. Моето пътешествие в необятния свят на планината е още в самото си начало, но пък за сметка на това така ми се пътува. Това, което мога да кажа за себе си в качеството си на „пътешественик по призвание“ е, че обичам да се грижа, да помагам, да дарявам.

360°: Кое е общото между изкуството и хижарството?

П: Любовта! Няма нещо, което съм поискала да правя, което да е било лишено от любов. Това е силата, която ме движи във всяко начинание. За мен изкуството е начин на изразяване. През него мога да покажа себе си, когато не намирам точните думи, през него мога да открия себе си, когато не намирам „контурите си“. Любовта има толкова много форми и лица. Тя не е само чувство между двама души. Любов е грижата, любов е общуването, любов е споделянето. С грижите за едно място не е по-различно. Хижите са „отворен дом“ за всички посетители. Ако аз не обичам „Хижа Ловна“, ако не се грижа за нея, мога ли да я наричам свой дом? Винаги когато някой е прекрачвал прага на хижата съм се чувствала така, сякаш идва у дома на гости. Хижарството е грижа, общуване и споделеност.

Снимка: личен архив

360°: Как едно младо момиче, решава да се откъсне от градския живот и да се премести в планината, отдавайки се на стопанисването на хижа?

П: Не е било дълго обмисляно решение. Не е имало и план. След като няколко пъти посетих Хижа Ловна, реших да отпразнувам там юбилея си по повод встъпването ми в 30 годишна служба (смее се). Събрах мои приятели, някои от които дотогава не бяха стъпвали в хижа. Важни за мен хора, които са споделяли пътя ми през тези 30 години и са видели всичките ми трансофрмации. Тогава на рождения ми ден си задодох въпроса „Мога ли да живея в планината?“. Сега като се замисля може би тогава не съм осъзнавала, но съм искала да споделя именно с тях това място. Два месеца по-късно вече пътувах по 900 км (двупосочно) всеки уикенд, за да съм в хижата, а още месец след това напуснах работата си, родния си град, освбодих ателието, натоварих фолксваген битъла си и „кац“ в планината. И така вече година и половина.

360°: С какво се характеризира животът на хижаря в България? Разкажи ни за един твой “обикновен” ден, с какви отговорности се сблъскваш?

П:  Забавно. Ще споделя първото нещо, което ми дойде на ум. Сещам се как в началото живеех с идеята, че ще отида в хижата, ще ходя из гората да събирам билки и гъби, да бера малини и боровинки, ще варя сладки, ще правя йога на поляната, ще рисувам на любимата ми тераса на хижата, ще организирам творчески работилници за деца, различни изложби на български творци. Там – в хижата!  Е, да, ама не!

Реалността ми изпляска такъв шамар през лицето ми и изкрещя в ухото: „СЪБУДИ СЕ! ИМАМЕ РАБОТА!“. И така се започна… Миене на чинии, кухня, хладилници, печки, бани, тоалетни, чистене на стаи, столова, складове, двор, събиране на пране, готвене, посрещане на туристи, изпращане на туристи, палене на печки, събиране и цепене на дърва, заявки за пазар, счетоводни сметки, резервации, ревизии и най-, най-, най-важното нещо – общуване с хората.

Всеки има въпроси, нужда от помощ, от напътствия или просто има нужда да си поговори с теб. Да споменавам ли и “катаклизми” като замръзване на тръбите за вода, наводнение пред хижата, течове от покрива, изравяне на пътеки в снега, нестабилен ток, живот на агрегат или режим на тока с дни… Признавам си, че е имало сутрин, в които ставам в 05:00-05:30 ч., след като съм легнала в 02:00 ч. и си преговарям какво имам да правя днес…. И съм започвала да плача. Просто се чудех как това време да се побере във всичките мои задачи…

Снимка: личен архив

После се провиква някой в далечината и казва „Да запаля ли печката“, друг „Да измия ли чиниите“, трети вече цепи дърва. Ето за тези грижа, общуване и споделеност говоря. И ето така, отново успявам да намеря контурите си и съм готова за още задачи.

ВИЖТЕ: Иван Попов от хижа “Ловна” и бар “Ботаник”: Да се предизвикваш означава да живееш

360°: Кои са трудностите, с които ти се налага да се бориш ежедневно?

П: Трудностите, с които ми се налага да се справям ежедневно в хижата…. От работа не ме е страх, а там работата никога не свървшва. Малко негодувам, когато има проблем, с който нямам компетенцията да се справя и съм зависима от някой или нещо. Не искам да звуча грешно. Не съм от хората, които се опитват да се доказват и да си правят живота труден. Не отказвам помощ за нещо, никога. По-скоро се бунтувам срещу безотговорността. И когато нещо трябва да се свърши, не обичам да се отлага. Не съм човек на празните приказки и липсата на действия. И всъщност това е най-голямата трудност, с която се боря и преди хижата и сега. Неизпълнените обещания. С достатъчно работа бих ги нарекла възможности, а не трудности. А, иначе в личен план бих казала, че на моменти ми е липсвало „притежанието на себе си“. Лично време и пространство за себе си – никакво. В някои моменти съм се чувствала така, сякаш животът минава покрай мен. Хората идват, разказват за пътешествия, за случки, за срещи, за следващата спирка… А ти си там на спирката, слушаш и си, може би, част от тяхната следваща история. Това обаче си е пак притежание на мен си и аз решавам до къде, колко и как, затова гледам да не се оплаквам.

Снимка: личен архив

Хижа “Ловна” е една от най-прекрасните в страната. Колко хора се грижат за нейното стопанисване в момента?

П: Както се казва „Абе не защото е нашето, ама е много хубаво“ . Казвала съм го много пъти, но пак ще си го кажа… Ние сме щастливци, нашата хижа да се намира в прегръдките на величествената борова гора. Ние сме в сърцето на Рила планина, за това имаме отговорността да бъдем „сърцето“ на хижа Ловна.

Все повече сме хората, които се грижим за хижата. Някои се грижим за плановете за инвестици, за финансирането, за належащите проблеми… Други помагат с изключително много физически труд (чистене, готвене, боядисване, цепене на дърва, косене на трева, ремонтни дейности). Всякакви хора ни предлагат помощ. Мой приятел, приятел на някой друг, някой случайно разбрал за нас, някой дошъл за първи път. Кой с реклама, кой с умения в някоя специфична дейност, кой с намиране на точния човек или фирма за определена работа, кой с някакво предложение за подобрение…

За мен всяка една помощ е еквивалентна на грижа. Дори гости, които си свалят мръсните чаршафи, измитат си стаята, измиват я, измиват си чиниите – за мен те също са стопани. Както казах това е дом за всички ни и всички трябва да се грижим за него.

Същото е и с планетата. Всички сме отговорни да я пазим чиста, да се грижим за хабитата. Наличието на все повече помощници и ентусиасти ми даде времето, за да стартирам и дългоотлагани проекти за хижата, които са извън ежедневните задължения.

Снимка: личен архив

Благодарна съм на всеки, който е помогнал и който продължава да помага. И се обръщам към всички, които ще прочетата тази статия. Ако имате някаква идея как да ни помогнете или искате да усетите какво е живота в планината и да поживеете при нас и да поработите, добре дошли сте. В крайна сметка ние също искаме да даваме.

360°: Къде се намира българската хижа, спрямо тези в световен мащаб?

П: Пътувала съм в чужбина, но с лека нотка на неудобство споделям, че не съм посещавала хижи. Трябва да си призная, че откакто Хижа Ловна открадна сърцето ми, всъщност не съм излизала и зад граница. Разграничавам се обаче от мисленето, че ние българите изоставаме от другите страни, не само в развитието на хижите, а като цяло.

Това, че на национално ниво, държавата не ни подкрепя в много аспекти, не означава, че ние изоставаме като нация. В България има толкова кадърни и добри хора. Смея да твърдя, че сме един от най-истинските и сърцати народи. За природните ни богатства оставам безмълвна. Страната ни е дарена с тях.

В нашата хижа гостуват страшно много чужденци от всички краища на света. Има такива, с които се разделяме със сълзи на очи. Има такива, които се връщат отново. Има такива, които са живеели с месеци в хижата като доброволци. Не мисля, че за едно място е определящо в коя страна се намира. Определящи са хората, които се грижат за нея и енергията, която споделят с гостуващите.

Снимка: личен архив

Любимо ми е да черпя италианци, руснаци, испанци, израелци, французи, белгийци с ракийката на татко, с домати от градината на баба, с вино от дядо. Имам една приятелка рускиня Надя, която ни гостува с цялото си семейство на хижата. Пееща актриса, мъжът ѝ Илия – диджей. Незабравима среща. Тя ми пя на руски, на израелски, на български, беше влюбена в ракията на татко. На изпращане ѝ подарих метална хулиганка с бащиния елексир. Прегръщахме се, смяхме се и плакахме. Илия ми завеща цял харддикс с музика. Мисля, че където и да отида по света, ще си намеря дом и всичко това, защото открих този тук и сега.

360°: В средата на август организирахте едно събитие с кауза “За хижите и хората” с цел събиране на средства за подобрения на хижата, в което се включиха доброволци с отношение към планината и природата. Кое налага необходимостта от такива мероприятия?

П: Първо историята на това събитие, всъщност е стартирането на благотворителната ни кампания под заглавието „За хижите и хората“. Стартирахме я на 1-ви юни тази година. Започнахме с продажба на бъфове и еко чанти с логото на Хижа Ловна и ръчно-рисувани дървени магнити с мотиви от хижата, които се изработват от мен. Абсолютно всички събрани средства от продажбите ще се използват изцяло за подобрения в хижата. Покриваме само неизбежни разходи, като отпечатване, закупуване на бои и материали за рисуване.

На този етап с помощ на кампанията, закупихме готварска печка за кухнята. За около 2 месеца от стратирането събрахме близо 3000 лева. Следващата ни цел е да изградим нова отоплителна система за хижата и бунгалата. Вече имаме проект от лицензирана фирма, който е на стойност около 16 000 лв.

Въодушевени и вярващи се наехме с оргазнизирането на първото ни събитие от кампанията „За хижите и хората“. С него всъщност искахме и искаме да благодарим на хората за доверието, да им подарим незабравими моменти, знания и преживявания и разбира се, отново всички събрани средства да се добавят към благотворителната каса. Събитието премина много успешно. Всичко беше като в приказка.

В рамките на един уикенд (късен следобед в петък до неделя на обяд) успяхме да се срещнем, да се запознаем, да прожектираме филми под зездите, да проведем различни беседи на тема планиина (екипировка, взаимопомощ, първа лекарска помощ, поведение в планината, избор на маршрути, запознаване с растителността в нашия парк, с птичото разнообразие), спортувахме (кросфит тренировки, йога практики, въжена градина), разходихме се до Рилски езера, ядохме типични хижарски гозби, любувахме се на невероятно музикално изпълнение….

Не мога да опиша преживяването, не преувеличвам като го определям като приказка. Бягащи деца, кучета скаути, бебета котки, усмихнати хора, нови запознанства. Магично! Единственото, за което съжалявам е, че дъждът възпрепятства много хора да дойдат, дори и само за дневна разходка. Не ме вълнува колко са полезните средства, останали след събитието, съжалявам, че повече хора не го съпреживяха с нас. Но, няма да се отчайваме, защото това е само началото.

Снимка: SOUTH Slavs

ВИЖТЕ: 10 х 365 – уравнение с Иван Попов

А, защо има нужда от такива събития, ще отговоря в две отношения. Хижите имат нужда от такива събития, защото по-голямата част от хижите в България са морално остарели и имат нужда спешно да им бъде вдъхнат живот.

Лично нашата хижа се нуждае от ремонт на покрива, изграждане на изцяло нова отоплителна система за хижита и за бунгалата, подмяна на матраците, на одеялата, спешно изграждане на нова ел. инсталация за стабилен и постонянен ток. В момента тока ни се произвежда от ВЕЦ, който е на около 40 години. Имаме спешна нужда от модернизирането му, за да събираме ефективно речната вода, която да произвежда стабилен и постоянен ток.

Тази година сме щастливци, че лятото е обилно на дъждове. Миналата година бяхме с режим на тока, в продължение на 3 месеца. Тогава дебита на водата в реката, рязко намаля и се наложи да преминем на бензинов агрегат, което струва изключително скъпо на хижата. А, няма да ви разказвам как се спасяват хранителни продукти, когато агрегата се счупи и останем без никакъв ток….

Миналата година инвестирахме 30 000 лева, собствени средства в хижата. Направихме ремонт на мокрите помещения, ремонт на кухнята, сменихме дограмата в хижата и бунгалата, купихме нови легла за част от бунгалата, ремонтирахме част от подовете и таваните в някои помещения.

Имаме много доброволци, които са готови да дарят времето и труда си за всички тези ремонти, но ни трябват средства за закупуване на необходимите материали. Както виждате ние не очакваме дарения от хората. Трудим се здраво и искаме да направим нещо, за да получим подкрепа.

Снимка: SOUTH Slavs

В социален план, бих казала, че всички ние имаме нужда от такива събития. Първо всеки от нас трябва да има възможността да се докосне до величието на планината. При нас идват всякакви хора и дългогодишни планинари и хора, които за първи път се сблъскват с това приключение. За нас всички са еднакво специални. В планината има една природна сила, която сближава хората. В забързаното си ежедневие просто се разминаваме. Понякога се поглеждаме, понякога се усмихваме, понякога се сблъскваме. В планината се откриваме.

За нас събития от този тип са така ценни, защото те срещат хората. Беседите, които организираме не се случайни. За планината винаги трябва да си добре подготвен. Много голяма част от пътешестващите в планината не са минали школовка за безопасно ходене в планината (екипировка, маршрути, „умна раница“, първа лекарска помощ). В планината за един ден можеш да се сблъскаш с 4 сезона. Ние искаме да дадем тези полезни знания на хората. Разбира се покрай полезното искаме да им подарим и приятно време, преживявания и емоции. И не на последно място да направиш хората съпричастни към каузата, която си поел е велико. Кой с труд, кой със знания, кой с време, кой със средства.

Снимка: SOUTH Slavs

360°:С какво помага на хижите в страната Българският туристически съюз?

П: Лично за мен това, че Българския туристически съюз отдава хижите на стопани, които са наистина готови да им посветят времето и енергията си, е не малка помощ. А, какво би станало, ако държавата ги държеше безстопанствени и безлюдни? По-добре е за хижите да се грижат хора, които наистина имат желание и обичат планината.

Като цяло с подписването на договор за стопанисването на хижа, стопанина се натоварва с куп отговорности и задачи. Една от тях е да представи инвестиционен план за подобрения в хижата, които са изцяло и само за негова сметка. При организиране на спортно-туристически дейности и туризъм от страна на БТС наемателите на хижите са длъжни изцяло да оказват съдействие си при провеждане им. Всички дейности по обезопасяване, грижа и развитие на хижата са отговорност на стопанина. Надяваме се да дойдат по-добри времена, в които държавата да може да отдели и ресурс за подпомагане на хижите. До тогава работим с пълни сили.

Снимка: SOUTH Slavs

360°: Какви са бъдещите ти проекти? Какво следва занапред?

П: По отношение на хижата продължавам да работя в името на каузата „За хижите и хората“. В някои от въпросите по-горе изброих кои са неотложните дейности и ремонти, които са ни цел към момента. Продължавам да търся връзка с различни компании и хора, които да ни подпомогнат. Целта ми е не да им искаме финансиране, а да ни подкрепят с техника, с материали, с работна сила, с разпространение на кампанията сред повече хора. Желанието ми и това на останалата част от семейството на Хижа Ловна е, след като свършим най-спешното за нашият дом, да продължим с кампанията и да подпомогнем други нуждаещи се хижи.

Приветствам всички хижи да се свържат с нас, да обменим опит, идеи и да си помогнем с каквото можем. Много бих искала събития от типа на „За хижите и хората“ да станат традиция и да се провеждат всеки сезон от годината. Мечтая си да организираме различни лагери със спортна и творческа насоченост. Имаме идеи да пригодим и място за „офис работа“ за хората в сферата на IT технологиите, които да могат да работят в тази неповторима обстановка.

Всичко това, разбира се, е възможно да се случи, когато можем да предложим стабилен ток и интернет, и разбира се топлина и уют. Идеологията ми за живота е, че трябва да даваш смисъл на всеки ден и да си полезен на света. Бих се впуснала във всякакво начинание, което е полезно за хората и природата. И бих се радвала да помогна на всеки, който има идеи в тази насока. А, в едно прекрасно и приказно бъдеще си мечтая да изляза на любимата ми тераса на Хижа Ловна, просто да порисувам под слънчевите лъчи…

Снимка: личен архив

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.