Когато си отраснал в подножието на Монблан, планината не е просто пейзаж – тя е част от дома ти, от въздуха, който дишаш. Тя е част от езика, на който говориш. Така е и за родения в Шамони през 1979 г. Марко Сифреди. Баща му е планински водач, а брат му – запален катерач.
Първите му стъпки в сноуборда са, когато е на шестнадесет. Докато други момчета на неговата възраст се надпреварват по пистите, Марко се изкачва на върхове, които малцина биха дръзнали да покорят дори с въже и котки. За него спускането не е просто адреналин, а изкуство. През 1996 г., едва 17-годишен, той прави първото си спускане по северната стена на Егюйи дю Миди (Aiguille du Midi) – 1000 метра отвесен лед и сняг. Ето че светът научава неговото име.
През следващите години Марко върви стремглаво нагоре – в буквалния и в метафоричния смисъл. През 1999 г. изкачва Дордже Лакпа (Dorje Lhakpa, 6988 м) в Хималаите и става първият, който слиза със сноуборд от върха. Същата година се спуска и по страховитата южна страна на Егюйи Верт (Aiguille Verte, 4122 м). Следва Чо Ойю (Cho Oyu, 8201 м) през 2000 г. В главата му вече зрее една луда мечта: Еверест.
Вижте още: Първото българско спускане със сноуборд от над 8000 м
Да се изкачиш на върха на света е едно, но да се спуснеш от него със сноуборд – това вече е друго ниво – изисква смелост, безразсъдство, но най-вече визия. Марко планира да се спусне по легендарния Кулоар на Хорнбайн (Hornbein Couloir) – тясна и стръмна ледена жлебовина на северната страна с наклони до 55°, почти невъзможна за каране.
На 23 май 2001 г., ден след своя рожден ден, Сифреди достига Еверест. Тъй като на първоначално планирания кулоар няма достатъчно сняг, минава на план Б – избира Кулоара на Нортън (Norton Couloir), който не е по-малко предизвикателен.
Марко достига до кулоара, прорязвайки 1800 метра по наклон между 40° и 45°. Спира на Северното седло (7000 м) за едночасова почивка преди да завърши последните 1000 метра и пристига в базовия лагер по-малко от 4 часа след като напуска върха. Марко Сифреди прави първото цялостно сноуборд спускане от Еверест – от върха до лагерите долу, без прекъсване. Тъй като е карал цял ден (от върха до втори базов лагер), Марко е записан в историята, като автора на първото продължително спускане със сноуборд по най-високата планина.
В същото време австриецът Стефан Гат също атакува Еверест- тръгнал без кислород и с приготвен за спускане сноуборд. Въпреки 24-часовата си преднина, той не успява – спуска с катерачна екипировка последните 100 метра от най-стръмния участък. Дуелът между двамата остава в сноубордистката история. И докато славата залива Марко, той вече планира втори опит, за да спусне Хорнбайн.
Вижте още: Първо българско сноуборд спускане от над 7000 м
В търсене на нов рекорд, Марко Сифреди решава да се върне на по-късен етап, за да опита да стане първият човек, който се спуска по кулоара Хорнбайн със сноуборд. Избирането на по-късен момент би дало възможност да се натрупа повече сняг, което би отворило кулоара Хорнбайн като възможност за спускане. За съжаление, допълнителният сняг прави изкачването много по-трудно.
През август 2002 г. Сифреди отново тръгва към връх Еверест със сноуборда си, с намерението да се спусне по кулоара Хорнбайн. На 8 август той напуска Шамони, но забравя да си вземе талисмана – кръст, който винаги е носил преди.
На 10 август екипът напуска Катманду и се отправя на север към Тибет. На 14 август джип го откарва до базовия лагер на 5 000 метра. Екипът пристига във втори базов лагер в подножието на Северното седло (7050 м) на 22 август. Марко и екипът му са единствените в планината и заради скучното ежедневие, към края на пътуването си Марко ще натрупа над 2000 долара сметка за телефон.
На 6 септември 2002 г. Марко Сифреди започва изкачването си, а на следващия ден официално влиза в Зоната на смъртта – над 8000 м. Снегът там достига до гърдите.
Последният преход от Лагер 3 до върха отнема изтощителните 12 часа и половина — три пъти по-дълго от времето, което му е било нужно при изкачването през пролетта на 2001 г. Те стигат върха на 8 септември в 14:10 ч. Именно тогава хората от екипа му започват да усещат, че нещо не е наред. Вместо да споделя еуфорията и радостните им възгласи, Сифреди отговаря вяло, че е уморен от дългото катерене в твърде многото сняг.
Вижте още: Анджей Баргиел направи историческо първо спускане със ски от Еверест без допълнителен кислород
Въпреки предупрежденията на екипа, че е прекалено уморен и не трябва да продължава, той не се отказва. Взима си час почивка на върха и поема надолу. Това ще е последният път, в който Марко Сифреди е видян или чут със сигурност. Докато шерпите събират багажа си в Лагер 3, всеки от тях вижда нещо, което възприема като фигура на човек, който стои прав и безшумно се плъзга по склона на планината над Северното седло, точно над Разширения базов лагер. Ако това наистина е бил Сифреди, изглежда е успял да премине през кулоара Хорнбайн. Но когато шерпите пристигат на Северното седло малко след това, не откриват никакви следи и приемат, че е загинал.
Почти месец по-късно, в Базовия лагер на Еверест се провежда възпоменателна церемония за Марко Сифреди. Семейство, приятели и приятелката му Стефани се събират, за да отпразнуват живота му. По това време следите от спускането му все още се виждат – знак, че по някакъв начин той все още е с тях в онзи ден. Животът на Сифреди приключва преди да е навършил 24 години, а тялото му все още не е открито. Това е втори нещастен случай в семейството, след като неговият брат Пиер загива при лавина в Шамони през 1981 г.
Партньорът в катеренето на Марко Сифреди, френският алпинист и режисьор Бертран Делапиер по-късно режисира документалния филм „Marco, L’Étoile Filante“ за живота и кончината на Сифреди в Хималаите.
През 2021 г. излиза книгата „See You Tomorrow: The Disappearance of Snowboarder Marco Siffredi on Everest“ от Jeremy Evans. Чрез ексклузивни интервюта със семейството и приятелите на Марко, Евънс се стреми да разкрие най-голямата мистерия на Еверест за последния почти век, като в същото време изследва стремежа на Марко към мечтата му, любовта му към свободата и приключението, както и как загубата му завинаги променя семейството му.
Вижте още: Нелепа смърт застигна първия човек, спуснал се със ски от Еверест
