„Всеки път, когато практикувам т.нар. „врацизъм“ – термин, измислен от Мечката за катерене по дълги маршрути във Враца – неизбежно се питам дали рискът и усилията си струват“, започва статията за блога на своя клуб “Тренелариум“ Ивайло Анастасов – Тренера.
Отговорът на 50 катерачи от 12 клуба, разпределени в 25 свръзки, които направиха 72 изкачвания в рамките на алпиниадата, показва, че си струва – и тази година, и всяка една от 16-те години от подновяването на Ботевата алпиниада, благодарение на клуб по екстремни спортове “Вратица“.
Обичайно в началото на май, в зависимост от празниците, Врачанските скали се превръщат в арена на страсти, разказване на истории, среща с приятели. В последните години познатият вече форум привлече множество спортни катерачи. Отделно влизат млади алпинисти, завръщат се и „старите кучета“. В познатото приключение и наслада се включиха клубове от София, Стара Загора, Лакатник, Велико Търново, Чирпан, Банкя, Хасково, Димитровград, Пловдив, Смолян, Враца.
Връщам се назад към предишните няколко издания и за разлика от тях, в това отсъстваше отявления състезателен дух и напрежение между участниците, които се проявяваха при отчитане на резултатите и записаните маршрути.
Дали се дължи на деликатната промяна в правилата?
Нека да ги припомня. Защото Ботевата алпиниада продължава да е едно от малкото състезания по скално катерене в България. Тя е състезание между катерачни свръзки, които за ограничен период от време (два последователни дни) трябва да покрият няколко критерия:
- Техническа трудност
- Дължина
- Трудност за осигуряване – стил (спорт/трад)
- Популярност в рамките на предходните 3 години
- Премиерен маршрут
Познатата вече система на оценяване е на повече от 10 години (от 2014 г.), като основните критерии винаги са били тези. С последните корекции от преди 4-5 се сложи началото на тенденцията да се включват много спортни катерачи в спорт-трад маршрутите. След различни препоръки и след достигане на максимума в състезателната страст – да се катерят спорт-трад линии с ниво на трудност 7с, организаторите решиха да направят лека промяна: в точките за популярност.
! Колкото по-непопулярен е даден маршрут, толкова повече точки носи.
Целта е да се стимулира катерене на забравени маршрути! Да, постигна се! Извадиха се от забвение маршрути като „9 септември“, „Серо Торе“, „Валентин Тафраджийски“, „Байно“. А в неделя сутринта наблюдавахме като на телевизор първото преминаване в рамките на Ботевата алпиниада на маршрута „Ела и ме вземи“ (Долен централен район, Иван Вазов, 7c (7-, A2), 65 м. Атрактивно зрелище от борба, падания, връщания, упорство. Преминат от Владислав Ангелов в свръзка със Станислав Атанасов (Мечо).
„Да, според мен повече от половината маршрути или не са катерени изобщо, или 1-2 пъти в последните 3 години“, констатира Нино Пелов, двигателят на организацията. Основна разлика от изданието на форума през 2024 г. Там акцентът беше върху премиерни маршрути и няколко първи преминавания.
Защо това е толкова важно?
„Принос към за разнообразието и приключенския дух на изкачванията“, отговаря с фина усмивка Нино.
ДИГИТАЛИЗАЦИЯ
Втората важна промяна, която направиха КЕС „Вратица“, е дигитализация на регистрацията и отчитането на изкачените маршрути. Използваха се онлайн форми, които спестиха време и резултатите бяха обобщени и обявени само за 1 час след края на Алпиниадата. Крачка в посока оптимизация и разширяване на форума.
Промяна в класирането
„Катеренето по дългите, обрасли с трева маршрути, които често минават през клатещи се скални блокове и ронливи пасажи, осигурени с ръждясали клинове и преплетени в сложен релеф, е съвсем различно изживяване от спортното катерене върху здрава скала, където дори прахта по хватките чистим с четка, за да направим преминаването възможно най-приятно“, чудно обобщение, което написа почти веднага след Ботевата алпиниада Тренера.
Въпреки посоченото, в последните няколко години първото място се държи от Станислав Атанасов (Мечо) и неговите свръзки – в едни години Росен Аначков, с последните две е с Владислав Ангелов, активни спортни катерачи. Вълнувахме се дали Мечо ще промени нещо в обичайната си стратегия, която включва неизменния „Шарена сол и топъл хляб“ 7 въжета, 9 (7, А1) (на спортен език – 7с категория). О, да! Промени. Както по-горе ви споменах, изкатериха „Ела и ме вземи“ – друг труден маршрут (7с), но за сметка на това само 2 въжета. Отказът му доведе до изненадваща промяна в класирането.
Класиране Ботева Алпиниада 2025:
1-во място: Иван Марковски/Ивайло Анастасов – 524 т.
2-ро място: Благовест Цолов/Георги Захариев – 362 т.
3-то място: Станислав Атанасов/Владислав Ангелов – 361 т.
Традицията да се направи класиране на първите 6 свръзки, се запази и тази година. Ето имената и точките на втората тройка:
4-то място: Кирил Попбожиков/Евгения Илиева – 319 т.
5-то място: Станислав Пампоров/Диян Иванов – 250 т.
6-то място: Виктор Иванов/Дилян Христов – 241 т.
Забележително е, че първите 4 места са на членове от клуб „Тренелариум“. Тренерът има усет за състезателния дух и успя да увлече около клуба най-добрите катерачи към момента. Изненадани ли сте? И аз. Но! Поразяващото е дори не толкова в разместването на главните герои, а в признанията на Тренера: той тренира. Очевидната истина, че, за да спечелиш едно състезание, дори според някои да е загубена кауза и не е важно, тренираш. Като катериш много, като сменяш обектите и не зацикляш, като трупаш опит по Врачанските камънаци, плочи и тук-там руини. Възрастта няма значение! Ако през 2023 година Тренера впечатляваше с изявен състезателен дух спрямо другите катерачи, сега се наслаждаваме на неговата овладяност и дори мъдрост. Явно и за него важат думите, които Бойко Лалов каза след Държавното първенство по боулдър: „преди се състезавах с другите, сега се състезавам със себе си“. Да, сега виждаме състезание с травмите, с контузиите, с премръзналите пръсти, с логистичните трудности. Дух и воля за победа. Над себе си.
Е, тази година това е зашеметяващото! Борбата със себе си, подкрепяна от точната свръзка.
Пример за това е и упорството на Бобката (Благовост Цолов), който успя да се пребори с нова свръзка за второто място!
Отразяването ми преминава през много цитати тази година. „Невероятната ловкост и усет“, наблюдавани при Киреца и Жени, са понятията, които след толкова много години по Врачанско предават духа на Ботева алпиниада 2025 г.
Ако решите да сравните цифрите с миналата година, да, по-малко са участниците и респ. свръзките. Прогнозата отказа много обичайни заподозрени да пътуват и да се включат. Присъстващите споделят обаче още едно общо преживяване: кучешки студ, кубици плевене, влага, каменопади по главите, катерене на френска. Борба за живота по врачански (Дилян Христов).
Накъде върви Алпиниадата?
По думите на Нино Пелов Ботевата алпиниада все повече се утвърждава като най-големия форум за алпинизъм в България. Състезателният характер мотивира алпинистите (както се вижда и редица спортни катерачи) да се предизвикат и да дадат най-доброто, на което са способни. Два дни плътно катерене, по непопулярни маршрути или премиери, сред общност от приятели. Очертаха се две нови свръзки на бъдещето, съвсем млади попълнения: старозагорците Станислав Пампоров/Диян Иванов, които се класираха 3-ти на Мальовишката алпиниада 2024 г., а сега са 5-ти и Момчил Христов и Анжела Петрова – само контузия ги спря да влязат в 6-цата.
Приемственост има. Надявам се с редовното отразяване в последните години на най-значимия алпийски форум в България да съм ви убедила. Надявам се същият хъс и участници да видим на Алпиниадата на Мальовица, организирана от АК „Железник“.
Щекотливи въпроси също има. Не успях да се стърпя и след награждаването и очакваната томбола с награди за почти всички присъстващи до края на Алпиниадата, зададох парливия въпрос на Тренера и Мечо: „Свирен ли е мачът?“ С нефутболна терминология питах договорили ли са класирането. Според Тренера Мечо и Влади са решили да им отстъпят. Според Мечо липсата на апетитна награда е оказала влияние. Според фактите Мечката прави три опита за почти успешно преминаване на емблематичен 8c на Голямата дупка, Враца, още преди състезанието да е започнало и е изтощен.
Въпреки провокацията ми, знаете ли кое е важно?
Атмосферата на награждаването е спокойна, приятелска и всички изглеждат удовлетворени от постигнатото, борбата е била единна. Тази година Врачанските скали определено са по-обрасли и неприветливи. Буквално седмица преди Алпиниадата имаше огромно обрушване на маршрути в сектор “Безенги“. Природата си казва тежката дума.
Снимката за спомен е ясна.
Предизвикателството катерачния форум да се разшири до Балканиада стои.
Партньори, спонсори, награди
В последните години Ботевата алпиниада се отличава с множество спонсори и награди. За останалите докрай на награждаването томболата е апетитна. Сърдечни благодарности на спонсорите:
Българска федерация по катерене и алпинизъм
Община Враца
Balkan Climbing
Momentum Indoor Climbing Sofia
Stenata
@Ветеринарна клиника Гергьовче ИМ
@OUTSIDER Магазин
ChupaClimb
Climbro
Магазин “Вратцата”- гр. Враца
Следваща среща за тази година е неАлпиниадата, в която опитни алпинисти подават ръка на начинаещи. За четвърта поредна година романтиката на алпинизма ще цъфти и се надяваме да дава своите ползотворни резултати. Датите са предизвестени и в Календара на БФКА: 27-28.09.2025 г.
Благодаря на участниците за снимките!
Иво Анастасов, Нино Пелов, Радина Антова, Георги Стойков, Натали Папучарова, Неделина Бунчева
Снимки от 2024 г. Александър Пенков
До нови срещи!
Ваш кореспондент и изгубена в джаджите и първите примки,
Петрана Петрова
Вижте още:
Ботева алпиниада 2023
Ботева алпиниада 2024
