Grindhouse Freestyle Inspiration

 
0

Топъл и слънчев, мързелив четвъртък протяжно се изнизва, а следобедните настроения изострят онова неописуемо усещане, че ми липсва бира на бюрото. И докато се помайвам да се смъкна до магазина с шише от газирана напитка в джоба, в което да бъде законспирирана една бърза фанта хмел, целият свят се обръща и както казват гурутата – вселената се огъна, за да промени хода на дрямката.

Румъния. Синая. Freestyle.Olè!

Grindhouse Freestyle Inspiration на Румънско паркче

Оттук насетне следващите 24 часа минават като кинопреглед – никой не им обръща внимание. Набързо се тъпчат раниците. След безкраен работен ден най- сетне към 10 вечерта събирам Гипса, Пандата, Ставри, разбирай – Александър Карадинков, Иво Милев, Тони (Станислав) Черешаров, техните ски на покрива и моята поочукана дъска в багажника и потегляме.

До Русе Марчето (разбирай GPS) е категорична в указанията си за пътя, но щом минаваме отвъд Дунава, се оказваме в безкрайно черно пространство. Буквално. Марчето онемява, а ние поемаме по нов път – този, по който ни води осмата чакра на Гипса.

Признавам, тази чакра успява да ни покаже бензиностанция, където се сдобиваме с едно от големите изобретения на човечеството от миналото – карта на хартия. Ставри и Пандата отдавна са в чудния свят на сънищата, а Гипса с биричка в ръка клюма. Пътната маркировка на моменти се раздвоява пред погледа ми, но в крайна сметка посрещаме изгрева в Синая – градче с къщи като от приказките. Питам се дали не съм заспала по пътя и не сънувам, докато колата е със ските надолу в някоя канавка, а Ставри и Пандата пищят. Не, истина е, Райчо прави планината да блести като огромен розов замък. Но не свършват до тук изненадите. В 5:30 сутринта от румънска страна има кой да вдигне телефона, да ни обясни, че сме очаквани в хотел в средата на планината – Кота 1 400 (велико!). Да ни посрещне и настани с ведра усмивка е само едно от малките чудеса, които дължим на спонсорите – Tribe-mag.com, XcoSports, както и на Свободно Европейско Общество – Смолян, които направиха възможно сътрудничеството с H2O – организаторите от румънска страна.

Дремваме час-два, после зелената кабинка ни понася към Кота 2 000 и се открива нечовешката гледка – планината е безкрайна. Чистак бърсак новото паркче на румънците е якичко, обаче къде им е скока?! Оглеждат се като в небрано лозе моите спътници. Все пак в далечината, като завършек на линията от 8 реила и бокса се межделее един Биг Еър Бег – не е като истински скок, но нали се лети…

Grindhouse Freestyle Inspiration на Румънско паркче

Лека тренировчица, после към обед започва цялата шумотевица. Нашето трио фрио взе акъла на публиката. Май журито (както и Пандата в един момент) е задрямало тъкмо този слънчев следобед и пропусна да види огро-о-омните триковете на Ставри и Гипса – fakei-270-in, 270-out, switch-up-ове, disaster-и, D-spin на Еър Бег-а и още и още. Уви, на финала pay-for-trick се оказва Гипса заедно с местните величия, сред които и може би най-възрастният състезател на Балканите – 53-годишен, кара свободен стил от само 5 години и е способен да скрие шапката на доста от присъстващите „про”-та. Слава богу след няколко ‚големи‘ трика и един завършващ рън само на фейки, Гипса успя да впечатли съдиите, а те от своя страна материализираха карането му и успяхме да съберем пари за пътя към вкъщи.

Grindhouse Freestyle Inspiration на Румънско паркче

Изобщо не искам да обсъждам grindhouse inspiration триковете, които изпълни нашата тройка. Но искам да спомена запомнящото се яхване на A-frame от страна на Сашо в опит да открие женската си същност и newschool извивания на ставите в непонятна посока, които Иво показа по залез след ободряваща глътка домашнярка.

След едно доста ледено и каменисто спускане в неясна посока в пълен мрак и изхабени батерии на челника (защо винаги?!), се прибираме към хотела, където ни посрещна дива и доста едра сродница на Мечо Пух. Симпатяга. Обръща кофите, разлайва кучетата и наднича иззад ъгъла, срамежливо ни показва муцуната си от сянката. Когато просто й писна, се зае отново с боклука. В тази планина, из която ние току-що изкъртихме кантовете си по камънака, бродели няколко мечки, няма страшно, края на зимата е нали, те са гладни, тъкмо са се събудили.

Вечерта в хотела, както си е по план, награди. Гипса се класира втори, въпреки всички опити да пропадне. Партито по награждаването си струва всяка минута (която аз проспах – срам), но виждам резултата сутринта – съквартирантите ми сякаш много внимават с резките движения, а Иво плахо си спомня за момичето, което среща някъде около третото раздаване високоградусни радости за душата.

Grindhouse Freestyle Inspiration на Румънско паркче

Много плавно се събира багажа и дълго се сбогуваме със Синая, на никой не му се тръгва в южна посока. Сякаш за да докаже това Ставри сяда да кара след Русе и точно седем минути и половина по-късно се оказваме по алтернативен път. Марчето, за която се сещаме изведнъж, напътства да караме някакви си 39 км и да завием наляво. Идеално, ще тестваме друг път. Кой би предположил, че 30 км могат да се вземат за повече от два часа в пълен мрак, безлюдно село, след порутена махала и ужасяващ асфалт, където изобщо го има, по стара българска традиция.

Е, измъкваме се. Не след дълго светлините на Лалето блесват отсреща и на всички ни намирисва на баня, топлата супа на мама и мойта си възглавница. До следващия път. След няколко часа.

Вижте всички снимки на Лили Тоушек от Grindhouse Freestyle Inspiration

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.