Безкрайно лято със семейство Абаджиеви

 
0

“Тате, може ли да нахраня костенурката? Тате, може ли да нахраня костенурката?”. Ели, най-малкият представител на фамилията Абаджиеви е слабо заинтересуван от разговорите, които вече повече от час водим. Как да съберем цяло семейство от шест човека на корицата, дали да снимаме на море или на планина (или как да съчетаем и двете едновременно), кога ще успеем да се вместим в графика между работа и пътувания на всеки един от всички нас… Костенурката идва добре като за смяна на темата, и както се оказва, съвсем не случайно – обитателят на аквариума в офиса, където сме се събрали почти целия екип на списанието и цялото семейство Абаджиеви, е подарък по случай откриването на първия магазин NIDO, чийто собственик е главата на фамилията, Сотир Абаджиев, и е част от семейната история вече близо 23 години.

Абаджиеви

Разговорите за сърф, пътувания и корици на списания се изместват леко встрани от въпроса колко дълго живеят костенурките. Предположенията варират между 50 и 500 години, а Мария – майката на семейството, се шегува, че това ще им е наследството за следващите поколения, и че трябва да подсигурят кой да се грижи за нея. Дори да е така – дори костенурките да успеят да издържат до 500 години в аквариум, сигурни сме, че точно този представител на вида няма да остане без грижа. Защото докато гледаме най-младите издънки на рода Абаджиеви, знаем, че това е само част от историята, която се е писала години преди и ще продължи да се пише дълго напред във времето.

Историята започва още с предишното поколение Абаджиеви. “Може да се каже, че аз съм инициаторът на този начин на живот. Моето семейство също е много голямо”, разказва Сотир. “Аз имам брат и сестра – те също имат по три деца, и моите четири, може да си представите. И ние тримата така сме израснали – заедно с баща ми непрекъснато пътувахме, по цяло лято карахме сърф. Баща ми е инженер, който се занимава със съвсем други работи, но също така беше и един от първите сърфисти. Когато влязоха първите дъски в България, той направи калъп, и започна да ги изработва по него. Ние карахме сърф от деца, прекарвахме по цяло лято на плажа, опъвахме караваната и живеехме на Градина. Това е нещо, което исках да предам по някакъв начин и на моите деца.”

“Да караме сърф, кайт, сноуборд се е превърнало в двигател на целия ни начин на живот“, казва Сотир Абаджиев.

И четирите му наследници са се качили на дъската от съвсем най-ранна възраст – толкова ранна, че нито един от тях не помни кога за пръв път е подкарал сърф. И няма как да е иначе – все едно да питаш някой помни ли първия път, когато е проходил. Израснали на брега на морето или океана, било то в Лозенец, Лимнос или Доминикана, за най-новото поколение Абаджиеви сърфът, във всичките му разновидности, е най-естествената дейност на света.

Абаджиеви
Никола Абаджиев – Коки

Сърф историята се пише в сегашно време, с главно действащо лице Никола Абаджиев. Или просто Коки, както е известен в средите. Уиндсърф, кайтсърф, хавайка… няма значение името или вида на дъската (виждали сме го да “пори” и асфалта, с лонгборд и крило за уиндсърф). От невръстен участник на традиционните сърф срещи, които се провеждаха на плажа на Лозенец; до “голямата лига” – уейв състезанието на Ахтопол, организирано от БАЕВС всяка есен: Коки неизменно е сред имената на участниците, и задължително – в някое от първите места на класирането.

Отвъд карането в родните води и участията на местно ниво, в последните две години Коки записа и няколко успеха на международно ниво – повече от сигурен знак, че кариерата му в сърфа тепърва предстои да се развива. Първо, през 2015 година участва в състезанието Master of the Ocean в Доминиканската република, където става трети в кайтсърфа, въпреки че е най-малкият участник и се състезава срещу много по-опитни кайтисти и дори професионални атлети. През миналата година Коки участва и в последния кръг от Световната купа, организирана от Global Kitesurf Association, в Дакла, Мароко, където се класира на девето място. Тук е мястото да вметнем, че макар да е на 17 години, Коки участва наравно с мъжете – за разлика от повечето състезания, в кайтсърфа няма разделение на мъже и младежи, поради недостатъчно състезатели в джуниър групата. Освен това се състезава в не толкова популярната, но доста по-трудна и зрелищна дисциплина Strapless Hawaian – или кайт с хавайска дъска без страпове. Въпреки че участва само на едно състезание от Световната купа, Коки се нарежда на 25 място в крайното класиране за миналия сезон. Бъдещето на Коки и състезателната му кариера добиват съвсем реални измерения и в още едно отношение – в лицето на световната марка RRD, един от най-големите производители на кайтсърф екипировка в света, който преди година, благодарение на Петър Морчев, собственикът на Surf Shop Burgas се свързва с Коки с предложението да стане техен атлет. Българската марка за неопрени Runawave също го включи в отбора си, събрал млади и силно перспективни сърфисти от цял свят. Самият Коки планира да продължава да кара с цялата си отдаденост, която е показал през годините досега, както и да преследва участия на колкото се може повече международни състезания и все по-добри представяния. И тъй като сме в сезона на абитурентите, не можем да избегнем въпроса накъде мисли да се насочи след завършването на гимназия? Засега Коки планира да следва океанология в Португалия – за да съчетае любовта към водата с постоянните възможности за каране.

Абаджиеви
Надя Абаджиева, Фотограф: Тихомир Рачев

Надя, която също се качва на сърфа в невръстна възраст, няма никакви състезателни планове. Нейната страст се развива в една друга посока, но началният тласък отново има сърф корен. Надя, която от малка има влечение към рисуването и дизайна, открива поле за изява по време на едно от пътуванията им до гръцкия остров Лимнос – започва да рисува по кемпърите на приятели, а впоследствие и по сърф дъските им. Вдъхновени от лятото, вълните и свободата, рисунките й носят същия дух, а малко по-късно творческата страна на Надя намира и ново приложение – така се ражда марката NOKS и първата й колекция дрехи с ръчно рисувани от нея щампи. Създадени от и за хората, за които свободата е не просто дума, а начин на живот, от дрехите ни гледат оригинални рисунки на русалки, риби, лисици и прочие създания. Освен тениски с къс и дълъг ръкав, колекцията на NOKS се допълва своевременно и с всякакви други дрехи и текстилни продукти, включително шапки, чанти и дори облекло за най-малките, на които тепърва им предстоят първите опити с дъските, било то скейт, сърф или борд. Защото няма възрастова граница, както го доказват и самите Абаджиеви, и няма значение какъв вид е дъската ти и по каква повърхност караш. Първите неща с марка NOKS вече са налични – виж дизайните във фейсбук и инстаграм @noks clothing. Надеждата на Надя е впоследствие това да се превърне в успешно бизнес начинание, върху което да продължи да работи и в бъдеще, съчетавайки двете си страсти.

Абаджиеви
Ян и Ели Абаджиеви, Фотограф: Тихомир Рачев

Най-малките от фамилията Абаджиеви – Ян и Ели, все още са далеч от планове за бъдещето. Дали това ще е състезателна кариера, по примера на Коки, дали пък вдъхновението ще намери друг израз, както в случая на Надя – тяхната част от историята тепърва ще се разказва. Разбира се, и те не изостават от примера на останалите – и двамата вече имат неколкогодишен опит в сърфа, включително и участия в традиционните сърф ОХО срещи, които всяка година се провеждаха на плажа на Лозенец. Само Ели все още не усвоил кайта, защото му липсват необходимите килограми, но най-вероятно и това ще се случи в предстоящото лято. През останалото време разцъкват със скейта (Ян) и тротинетката (Ели), и следват кервана, където и да ги отведе той.

Има ли негативи този начин на живот, изпълнен с пътешествия из близки и далечни дестинации и време навън? Никой от всички шест Абаджиеви не може да се сети. Единственото, което като леко притеснение изказва Сотир, е че покрай пътуванията само до места, където може да се кара, децата изпускат една много голяма част от света, и най-вече България, и не успяват да се опознаят местата, носители на история, по начина, по който го е правил той навремето с баща си. Въпреки това и той, и Мария, смятат, че този начин на живот – прекаран в постоянно пътуване, срещи с различни хора, ежедневние, тясно обвързано с природата и нейните стихии, им дават много. “Свободата”, изтъква Мария като най-голям плюс. “И липсата на ограничения”, добавя. Коки и Надя допълват единодушно – пътуванията им са дали много широка перспектива към света и различните хора, а освен това начинът им на живот ги е обградил с хора, с които споделят еднаква гледна точка и световъзприятие. И цялото семейство споделя обща визия за бъдещето – да продължат да живеят този начин на живот, и каквото и да правят, където и да са, винаги да могат да пътуват и да карат, било то в морето или в планината.

Абаджиеви
Сотир и Мария Абаджиеви, Фотограф: Тихомир Рачев

Как обаче постоянните пътувания, карането в понякога екстремни условия и непрекъснатото гонене на вълни и вятър се възприема от гледната точка на майката? Мария не може да скрие факта, че се притеснява – самата тя изпитва доста голям страх от природните стихии, въпреки че също носи спорта в кръвта си. Дълги години е била състезател по плуване, завършила е НСА (“започнах във ВИФ, завърших в НСА”, казва), и въпреки че във водата се чувства “в свои води”, не така стоят нещата, когато става въпрос за откритите морета и океани. “Няма какво да направя”, казва обаче тя, “не мога да ги спра.” Въпреки това, държи да даде на децата всичко, на което е способна, така че да имат способността да реагират адекватно в потенциално опасни ситуации. Част от това е активната спортна подготовка, на която много държи – в седмичната програма на Ян и Ели задължително присъстват плуване и гимнастика, освен всичко останало. Въпреки че и двамата не обичат плуването, “скучно им е”, по думите на Мария. “Гимнастиката им е много по-интересна, но плуването е много важно. Нищо друго не ти развива така тялото и организма, освен това и им е полезно и за сърфа”.

Абаджиеви

Страстта към водата обаче не се изчерпва само с течната й форма – цялата фамилия е точно толкова отдадена и на по-твърдата й форма. Всяка зима са на Банско, където карат сноуборд (никой няма афинитет към ските, както можеше да се досетим). През останалото време са някъде между Лимнос, Лозенец, Доминиканската република, и където още ги отвее вятъра. Тръгнат ли Абаджиеви на път, това означава, че в крайната точка ще има не просто море или океан, но и ще духа, и ще има вълни. “Няма как да отидем на Малдивите, например”, споделя Мария.

“Не може просто да отидем някъде, където да лежиш на плажа. Задължително трябва да може да се кара.”

Трябва да може да се кара, било то уиндсърф, кайтсърф, хавайка, скейт, тротинетка, сноуборд или маунтинбайк – само част от атрибутите в екипировката на Абаджиеви. Това успяхме да разберем от времето, прекарано с тях. Трябва да пазиш онзи порив в сърцето си, и да се оставиш той да те води. Къде ще те отведе – няма значение, защото то ще е твоето място и там ще са твоите хора. Там, където е безкрайно лято, защото лятото не е сезон, а усещане и начин на живот. А когато кръвта ти е една идея по-солена, и очите ти – съвсем малко по-сини, няма да сбъркаш по пътя дотам.

Семейство Абаджиеви са главни герои и лицата от корицата на брой ЛЯТО 2017 на Списание 360. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Лято 2017

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.