Едно момиче, което познаваме като непоправима приключенка, продължава да сбъдва мечтите си. Тя обича екстремните спортове и им се отдава напълно.
Елизабет Жечева е отдавнашна приятелка на медията и с нея сме ви запознавали неведнъж – разказвала ни е за своите приключенски преживявания, за любовта си към екстремните спортове и за излизането от зоната на комфорт, писала е полезни статии. Тя е и един от авторите, които селектирахме за последната ни книга с най-готините истории за приключения: „Извън отъпканите пътеки – Избрани истории за свобода и вдъхновение“.
Ние много ѝ се радваме за това колко е активна, усмихната и позитивна. Представяли сме я в различна светлина – мечтател, авантюрист, майка и съпруга. Ето, че Елизабет за пореден път ни изненада с това докъде се простират човешките способности, когато нещата се правят с желание и любов.
Наскоро завърши едно внушително събитие по кайтсърф: Mayan Wind Fest, провело се на плажа Канкун в Мексико. В него Елизабет Жечева и нейният съпруг Тодор Янев представяха България сред близо 150 участници. Елизабет постигна впечатляващи резултати, стигайки до полуфиналите в две категории и до един финал, което в крайна сметка ѝ отрежда три 4-ти места, като нашето момиче отстъпва с минимални разлики в класирането след световни шампиони, известни с уменията и постиженията си. Тодор също стига до полуфинал. Сред про райдърите, участвали в състезанието, са: Paula Novotna, Alex Soto, Valentin Rodrigues (2019 Gka freestyle world champion), Xantos Villegas, Posito Martinez, Joseluto del Rosario, Luis Cruz и още много други.
Към момента Елизабет Жечева и Тодор Янев работят като инструктори в сърф училище Shaka Vibes. Негов собственик е Максим Люилер (Maxime Lhuillier), шампион от Defiwing, най-голямото събитие във Франция, в което миналата година е постигнал сериозни резултати в общо три категории, а в категория за висок скок печели първото място, като рекордът му е 22,3 метра.
За цялото обикаляне по света никога не сме били на подобно събитие, с такава организация, бюджет, гост атлети.
– споделя ни Елизабет, а ние решаваме да я разпитаме съвсем подробно за организацията, самото провеждане на събитието и емоциите покрай участието.
Каква беше подготовката ви за състезанието?
През половината от времето работехме, тъй като нашето училище бе домакин на събитието. Енергията ни бе разделена на много места, но наистина успяхме някак да се включим във всички стартове и да завършим с успех.
В две от дисциплините точките ми са много близо до световната шампионка. Всички караха на пълна пара и битките бяха истински, тъй като за всяка категория имаше по 2 хиляди долара награда. Не просто за шоу!
Каква е историята на това събитие?
Както вече споменах, собственикът на нашето училище е известен атлет, бивш олимпиец по уиндсърф, представител на марката F1. Има училище на частен плаж в Мексико, където ежедневно се дават всякакви уроци. Общува се с начинаещи. Той има голямо желание да въведе спортно ниво и да запознае хората с факта, че в тази местност има условия за практикуване на водни спортове. Така тази година, заедно с общината и представител на Борда на директорите на Световната федерация по ветроходство, решават да организират събитие с голям бюджет и награден фонд от общо 25 000 долара за всички категории.
Вижте още: Кайт в Тайланд: през очите на Елизабет Жечева
Състезанието се проведе в три дни и с много дисциплини водни спортове: ветроходство, уиндсърф, уингфойл, уингфойл фрийстайл, кайтсърф, кайтсърф висок скок, кайтсърф олдскул фрийстайл, уейкстайл, слалом уингсърф, слалом кайтсърф. Тъй като срещу мястото, където се кара, има малък остров, имаше и кросинг до острова и обратно. В случая вятърът не позволяваше отиване до острова, затова се караше до фара – 10 км, в които 150 човека стартират едновременно, а надпреварата е за време и най-бързият печели 2000 долара.
В първия ден от програмата на състезанието са включени водни спортове, пъмпфойл, уейкборд с джет ски, има пресконференция и свободна програма за участниците. През втория ден започват стартовете, които се провеждат в определено време. Организацията е перфектна, не съм виждала никъде такава по света.
Като част от организацията, си видяла в детайли процеса на подготовка. Как премина той и какви бяха условията?
Условията постоянно се променяха и до деня на старта не се знаеше дали ще има подходящи условия.
Там в момента е зима и в месеците декември и януари е доста облачно, случва се вятър да дойде от север с доста дъжд, вследствие на което температурите падат. Тъй като облаците много променят атмосферните условия, до последно не беше сигурно дали събитието ще се проведе.
Беше много студено. Имаше много силен вятърът в две от категориите, в които участвах.
Беше предизвикателство да оцелееш във водата, а не да покажеш най-добрите си умения – разказва с усмивка Елизабет. – Атлетите бяха мокри, прогизнали и им беше студено, но всички го понесоха без да се оплакват. За нас, обикновените хора, това беше супер пример. Защото в друг ден ти би си казал „О, вали дъжд“ и не би излязъл да караш в такъв ураган, особено с дъжд, но, когато ги видиш про райдърите как се приготвят, без да се оплакват, си казваш „И аз влизам“.
Публиката, съставена от другите атлети, техните приятели и просто любители на спорта, създаваше неповторима емоция, представям си, че хората така се чувстват на световно по футбол. Абсолютно зрелище, въвличащо, особено за човек като мен, който изобщо не искаше да се състезава.
Защо не искаше да се състезаваш?
В детството си се занимавах с акробатика и тренирах доста интензивно, имах и участия в много състезания. А това е доста натоварващо психически. Сега съм по- щастлива като не се състезавам и като се наслаждавам на собствените си сесии.
Но все пак се записа?
На уебсайта на събитието беше използвана моя снимка от миналата година, на която си карам на нашия плаж и ми казаха, че, щом моя снимка е използвана за събитието, това е знак. А уебсайтът се прави от собственика на училището, ясно е че не е никакъв знак, той „просто си ме нареди да участвам“. (смее се)
Но искам да споделя, че всички с енергията си, специално про-атлетите, бяха много подкрепящи. Помагаха ми да си направя линиите, съветваха ме да „не го мисля“ и ме уверяваха, че ще скандират името ми. Про-тата ни даваха съвети, а ние пък ги разпитвахме как се чувстват на световни първенства.
Вижте още: Пътуване към светлината
Каква е била мотивацията на професионалните атлети да участват?
Всъщност наградата от 2000 долара се оказва доста сходна, ако атлет спечели световно по кайт, където наградата е между 3000 и 4000 долара. Т.е. за тях също беше мотивиращо да се борят за първото място, не бяха дошли просто да направят шоу като гости. Което ние мислехме в началото.
Те се бореха за първото място, но впечатляващо е, че енергията между тях беше единствено и само приятелска.
Да се върнем на твоето участие?
Тъй като върлуваше някакъв вирус между атлетите и гостите, аз бях „щастлива“ да го имам точно три дни преди старта, прекарвайки последните три дни преди старта в леглото. В първия ден, в който излязох от вкъщи, беше стартът на категорията кросинг до споменатия фар. Тръгвайки, вече във водата, се чудех това моите крака ли са, сякаш за три дни бях забравила всичко. Но беше много интересно, защото в Карибско море водата е прозрачна и, макар да беше облачно, се виждаха костенурки, мантарей (големи манти), скачащи риби. Тръгнал си на състезание, 100 души пред теб, зад теб, от всички страни и си гледаш някакви морски обитатели, енергията ври и кипи.
Много вълнуващо беше, че в лодката, която трябваше да я заобиколим, хората, които трябваше да записват номерата ни, предвидливо си бяха направили труда да ни запомнят номерата и скандираха на всеки по име „Давай, давай!“. Невероятна енергия!
Всички стартират заедно на мръсната газ, награждаването е в категории мъже и жени. Естествено първото място в тази категория беше заето от световен и олимпийски шампион, Ксантос Виегас, който е състезател в категорията на Алекс Бачев. Този човек направи цялото трасе за под 20 минути. Моето беше 35 минути, което не е супер зле.
Ксантос Виегас с присъствието си показа, че е абсолютна световна класа – показа дисциплина, без задаване на въпроси. Фрийстайлърите са си про-та, но са фрийстайлъри – лигавят се, говорят смешки, става ясно какви са, имаме такива сноубордисти и такава енергия в България. Въпросният Ксантос Виегас е world class атлет.
Спомена за твоето време. Разкажи повече?
Всъщност времето ми, като четвърта жена, която прекосява финала, е много близко до това на третото момиче. Първата е шампионка по кайтфойл, второто момиче е на 12 години, но е професионален, спонсориран атлет за North, от Доминикана, и на третото място също е момиче от Доминикана, т.е. хора, които са нонстоп във водата, а аз си тръгнах да си гледам костенурки, да се наслаждавам и да си работя с моите си ментални проблеми. (смее се)
Изобщо не предполагах, че може да финиширам толкова добре. Дори не питах за резултата си, а го разбрах на следващия ден. Останах доста учудена, че съм финиширала до най-добрите, при условия на много силен вятър. По едно време минаваха фериботи, които уж трябваше да са канселирани, между въпросното малко островче и нашия плаж. Един от тях, не знам как, мина. Така че, трябваше да заобикаляме ферибот, беше невероятна емоция!
Вижте още: Сава, който кара сноуборд с Шон Уайт
Точно тази дисциплина „Формула“, в която надпреварата е с масов старт, е единствената олимпийска дисциплина?
Така е. Там са много по-дълги дистанциите. Но тук беше с „рабит старт“, при който минават джет ски с пълна газ и рисуват черта с водата. Всички участници трябва да са на старта в движение, не да стоиш с кайта на „12 часа“ и да чакаш да мине джетът и да тръгнеш. Имаш точно 5 минути до старта, знаеш, че той ще бъде в 15 часа и ние влизаме половин час по-рано във водата, в което време всеки кръжи между двата буя. Линията беше доста дълга и трябва да си в движение, а не да стоиш и да пречиш на всички. И когато джетът премине с пълна газ, всеки, който е преминал след джета, се води, че е направил добър старт, ако има хора, преминали преди джета, се отчита фалстарт. Имаше и такива, които го направиха от вълнение.
За първите стартирали, както беше и Ксантос, който беше веднага след джета,
това те застрашава – всички други кайтове и ентусиасти да не те оплетат, да не те закачат, някой да не се пребие преди теб. Аз бях някъде по средата, в добра позиция за оцеляване. (смее се) Не исках да ми скъсат кайта преди фрийстайла, не исках никой да ме оплита и визията ми беше просто да го направя и да се насладя, ако ми беше възможно да повярвам, че има как да се насладя на състезание и може да се каже, че успях.
Всъщност Ксантос ни размина, преди ние да сме изминали половината от трасето, и всеки един, който го размина, крещеше като на футболен мач, щастлив, че присъства на неговото участие, а той се е запънал с мръсна газ, с въпросния кайт, който не се надува, който прилича на парапланер, специалният за „Формула“.
Ти с какво кара?
Карах с каквото имам, всеки караше така – нямаше изисквания, както на професионалните състезания – да заявиш екипировката преди това, да нямаш право на смяна. Идеята беше free for all, въпросът е да си там. Аз имам два лични кайта и участвах с тях.
Какви са все пак особеностите при записването за състезанието?
Записването беше на уебсайта. Всеки от участниците трябваше да заплати такса от 100 долара за участие в 2 или повече категории. Цената за една категория беше немотивираща, с идеята да се запишат за повече от една. Ние, като домакини и организатори не трябваше да заплащаме такса. Моето записване стана абсолютно против волята ми от името на Макс Люилер, организатора, който ми каза, че ме записва и това не се обсъжда. (смее се)
Тодор се опитваше да ме подкрепя. Аз не исках „да ходя да се излагам пред хората“, болна три дни, но Тодор ми каза „Записвам се заради теб“. А той имаше операция на коляното миналата година и оттогава повече работи, отколкото да кара, като дали има 5 влизания за наслада и лично каране. Той пък влезе, тотално без да е подготвен и въпреки всичко достигна полуфинал, което беше супер вълнуващо.
Само аз участвах на първата категория, той остана със Сава, синът ни. Тъй като имаме само един кайт (двата кайта, които имат, са различни размери, но ползват една екипировка) нямаше как да участваме и двамата. Той остана със Сава, което беше другото предизвикателство за нас, като млада двойка с дете, без присъствието на баби. Много, много ни е трудно да се справяме с цялата суматоха, с неговите нужди и с това, че през цялото време някой от нас трябваше да влиза във водата.
Тъй като за фрийстайла бяха първо мъжете, до полуфиналите, след това жените до полуфиналите, последвано от финалите при мъжете, след което при жените, в този диапазон от 2-3 часа нашият кайт беше постоянно във въздуха – или с Тодор, или с мен и съответно другият от нас, с неопрен, мокър, без да се е хранил, без никакво внимание към собствените си нужди и желания, трябваше да обърне внимание на сина ни. А той беше превъзбуден от присъствието на толкова много хора, деца, и нуждите му бяха умножени по 10 – крещеше, пищеше, мрънкаше. Не бяхме като по филмите – да си сложиш слушалки и да се надъхаш за твоята сесия. Общо взето до твоя старт или си давал сандвичи, банани, или си приспивал дете на барбарон. Но се оправихме някак си и се надяваме бабите да си вземат поука – като си имат внуци, да си ги гледат. (смее се)
Фрийстайлът как мина?
Дисциплината фрийстайл се проведе на близо 30 нота, което се равнява на вятър със скорост 15 м/сек. Щеше да е по-добре да е 30 нота вятърът за високия скок (следващата дисциплина на Елизабет, б.р.), а не за фрийстайла, когато трябва да се откачаш, но това е състезание и най-адаптивният печели.
Световната шампионка Паула Новотна, която от 4 години не практикува фрийстайл, във финалите на фрийстайла ме помоли за моите ботуши, които дори не са нейния номер. Някак си си набута краката вътре и влезе и направи неща, които не сме виждали от жена на живо. Тя самата не вярваше, че още може да ги прави, а всички крещяхме в еуфория за това, че тя влезе и показа забележителни умения, а тя също беше болна и с температура. Тя и спечели дисциплината. Всъщност във всички категории, в които участва, беше или на първо, или на второ място и си тръгна с над 5000 долара от награди.
Сподели ни и за високия скок?
Да, след това беше последната дисциплина, в която бях записана: висок скок с трикове, което се казва Old school BDR, което въобще не ми е силата, но пък в Родос е много силен вятърът и през лятото, когато не става да се тренира фрийстайл, от немай къде влизаш във водата и правиш трикове, които си видял в Duoton академия – апликация, от която може да свалиш уроци и препоръки.
Ние го правехме на шега в Гърция, като забавление между колегите. Но това не ми е силата и наистина – аз казах, че няма да влизам, че ми е студено и че ще е супер излагация. И 10 минути преди старта, съдията, който има видимост от високо, ми изкрещя „Влизай веднага, няма да се излагаш!“. И се втурнахме всички – помпаме кайта, Алекс Сото ми сетва линиите, носят ми неопрени – решихме го 10 минути преди старта. Като на старта имаше 7 или 8 жени. Казах си „Каквото стане“. Вятърът беше доста по-умерен, но и там финиширах някак четвърта.
Какви са ти мислите сега, след всичко преживяно?
Най-важното нещо в нашия живот е да успяваме да преодоляваме нашите блокажи и страхове и да успяваме да преминаваме отвъд зоната си на комфорт. Извън това, което си казваме, че е невъзможно, се крие това, което е нашето най-голямо постижение и удовлетворение, но сам човек много трудно може да постигне това нещо.
Оценявам енергията на всички хора там, които ми помогнаха. За мен беше безценна. Тя е основният ключ за това аз, макар без медал – на 3 четвърти места, да се чувствам напълно удовлетворена от резултатите си, които дори без да съм била болна или дори да съм карала всеки ден, не вярвах, че мога да бъда на такава позиция сред такива атлети.
Очаквах по-скоро да съм на 120-а позиция от 150.
Когато ми казаха, че съм на финал (във високия скок, б.р.)… Аз влязох да карам последната категория просто за забавление. Исках да си свалям кайта, а те ми казаха да продължавам, че имам още един хийт (участие в серия, б.р.), в него съм с три абсолютни атлетки в тази сфера. Влизаме две по две, като всяка има 7 минути да изпълни възможно най-много трикове. Те трябва да са приводнени правилно – да няма допиране на ръката до водата или на друга част от тялото, да няма падане. Във всяка от сериите всяка една отпада и остава другата, и после останалите се срещат, като се борят за първите места.
Като на фрийстайла аз достигнах полуфинал, но отпаднах от Паула Новотна, която въобще няма смисъл да коментираме как е станало така, че тя е спечелила. За мен беше изключително удоволствие да карам с нея – тя ме надъхваше и окуражаваше. Като ме види, че съм се засилила към някой трик, със супер уважение и култура на каране, ми правеше място. Невероятно!
Вижте още: SnoWhere in Tirol – Видео
А на следващия ден отново бях с нея в серия на високия скок, бяхме 4 жени във всяка серия и тогава, отначало повечето жени нямаха такъв опит и култура на карането и си беше истинско предизвикателство да оцелееш, да не се оплетеш, и въпреки всичко да направиш елемента, който си намислил. Там успях всичко да приводня, всичко ми се получи и въпреки всичко не вярвах, че ще успея да елиминирам останалите момичета и че ще продължа до полуфинал и до финал. И когато видях Макс и останалите колеги до брега, които крещяха да влизам и да продължавам, защото съм на финал, аз не го вярвах.
Финиширах четвърта, защото с три други световни шампионки да стигнеш чак трето място…, беше прекалено нереалистично.
Но за мен начинът, по който карах, начинът, по който се чувствах и фактът, че за пръв път в живота си се насладих на 3 дни състезание, е постижението на годината, въпреки че тя сега започва.
Как виждаш състезанието сега, няколко дни след като е минало?
Бяхме си смешни, защото между стартовете се грижехме за детето, копаехме пясък, а и бяхме единствените, които стигаха старта с колело, защото живеем на 4 км от него. Но не очаквахме такава развръзка, защото подготовката на нашия плаж започна седмица преди събитието. Правехме каквото ни се казва, но не очаквахме, че това нещо ще е толкова грандиозно, че ще е организирано по такъв начин. Всичко премина перфектно. Имаше деца – световни шампиони, на по 10 години, те не успяха да стартират във втория ден, когато ние направихме фрийстайл. И съдиите казаха, че всички жени, които в този ден са заявили и влезли във водата, заслужават респект, защото условията бяха само за мъже. Но пък за мъжете беше все едно на перфектни условия – избухнаха и направиха страхотно шоу.
Вижте още: Най-голямата вълна, карана с кайтсърф
Ще се запишеш ли отново на друго състезание?
Ако догодина сме тук, бих се записала пак. С никакви очаквания, защото не знаеш кои ще са другите гости. Бих се записала с очакване за много готини емоции. И за невероятно време, споделено на плажа, и най-вече за благословията да бъда на старта с такива имена, защото на техните професионални квалификации не участват самозванци. Много е рядък този шанс и бих се записала, само заради емоцията да съм сред професионални атлети. Неописуема емоция е! То е като да включиш телефон на почти на 0% и той просто да се зареди на макс в зелено до 100% и да кажеш:
Това е, заслужаваше си!
Вижте още: Кайтсърфинг: Съвети за начинаещи
