ХОРАТА ЗАД МАРКИТЕ: Джейк Бъртън

 
0

Джейк Бъртън

Джейк Бъртън Карпентър, или както всички си го знаем – бащата на сноуборда, е роден в Ню Йорк през 1954 г., а детството му минава в Сидърхърст на Лонг Айлънд. Дотук – нищо, което дори леко да предполага еволюцията, която ще предизвика в света на зимните спортове. Но човек е голям, колкото големи са мечтите му – и Джейк Бъртън е поредното доказателство. След като завършва гимназия, кандидатства в Университета в Колорадо с надеждата да стане част от отбора по ски. Само че пътят никога не е прав и без препятствия – счупена ключица вследствие на катастрофа го връща обратно на изток една година по-късно.

Любовта му към животните го насочва към работа с чистокръвни състезателни коне, само за да разбрере, че любовта и състезанията нямат нищо общо. След което се записва в Нюйоркския университет, икономика от всички неща. Този целият странно криволичещ път най-после си попада в релсите, когато 23-годишният Джейк решава да се премести във Вермон през 1977 г. и да основе Burton Snowboards с наследството, което получава от починалата си майка – $100 000.

“Звучеше ми все едно да започнеш бизнес не е чак толкова трудно. Мислех, че просто ще го задвижа, но това не беше бизнес в сферата на услугите. Беше производствен бизнес, а аз дори нямах продукт.”

Всъщност пръвите опити на Джейк със снърфа – онзи прародител на сноуборда, който се управлява посредством въже, закрепено на носа на дъската, без да имаш кой знае какъв контрол върху спускането си, са още по времето, когато е на 14. Опитвайки го за пръв път, Бъртън е завинаги зарибен, но усеща, че спортът няма да се развие особено, ако нещата се оставят така, както са – компанията, която по това време продава снърфовете, не се опитва да ги доразвие или доразработи. Снърфът е просто забавление за свободното време, нещо като обръч за въртене – несериозно занимание.

В началото Джейк е в еднаква степен наивен и амбициозен. Създава стотици прототипи, но нито един не е достатъчно добър – или се чупи, или е прекалено тежък, или твърде скъп. Все пак успява да доразработи съществуващия продукт достатъчно добре, и да продаде 300 борда за първата година – крайно недостатъчно, което му налага да освободи тримата си работници (двама роднини и един приятел) и да продължи да движи нещата сам. Втората година успява да продаде 700 борда – и все пак е твърде далече от печалба. Всъщност, за да успява да се издържа, през летата Джейк се връща обратно на източния бряг, където преподава уроци по тенис през деня и работи като барман през нощта.

Нищо чудно, че не му е особено лесно с продажбата на дъски – по това време сноубордът не е разрешен за каране в курортите и Бъртън вижда възможност за промяна, като подхожда директно към малките курорти, които едва успяват да привлекат хора и биха направили всичко да продадат една лифт карта. Първият му успех идва с курорта Стратън, който се съгласява да позволи на сноубордистите да карат по пистите.

“Най-важните ни решения са взети на склона.”

Твърдата убеденост на Джейк, че бумът на сноубордът престои, го отвежда отвъд океана – и така през 1982 г., заедно с бъдещата си жена отива в Инсбрук, Австрия, където малко по-късно започва и производство на дъски. А когато големият успех най-после идва и вече никой не смее да гони сноубордистите от пистите, Джейк може най-после да се отдаде и на това, което обича най-много – а именно, карането. По неговите думи, минимум сто дни в годината.

“Преди всичко останало, аз съм сноубордист.”

Днес Джейк Бъртън, 62-годишен, продъжава да живее във Вермон със съпругата си Дона. Въпреки че през 2012 г. беше диагностициран с рак на тестисите, с който успя да се пребори, а през 2015 г. вследствие на автоимунно заболяване остана парализиран и почти сляп в продължение на месеци, днес той е напълно възстановен. Все още е начело на компанията си – един от най-големите световни производители на сноуборд екипировка, макар и да не е толкова ангажиран в управлението и производствения процес. За сметка на това, кара сноуборд във всеки свободен момент. Минимум 100 дни в годината.

Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев
фотограф: Мартин Раднев
   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.