Турист на колело – няколко ползи в едно

 
0

За пръв път видях туристи на колело като дете. Прекарвахме ваканциите в градче от селски тип, което се падаше на пътя за Рилския манастир. Редовна гледка бяха чужденците с големи раници и стърчащи от тях шалтета, но един ден хлапашката ни тайфа бе привлечена от една съвсем непозната картина – двама „германци“ (всички туристи по този път получаваха подобно прозвище), мъж и жена, силно почернели от слънцето, по леки къси панталони и проветриви потници, с големи спортни очила и шапки с козирка, натискаха равномерно педалите на два велосипеда, натоварени с всякакъв багаж и отпред, и отзад, и отстрани.

Тия двамцата нямаха нищо общо със селяните с колела, които бяха обичайна гледка по улиците на градчето, и макар че ги подгонихме с нашите Балканчета и Школници, езиковата бариера не позволи да разменим нещо повече от усмивки. Може нищо друго да не знаехме със сигурност, но беше ясно едно – те приличаха на другите туристи, но бяха с колела; вероятно идваха отдалеч и отиваха още по-далеч…

Байк туризъм

Що е то велотуризъм?

Велотуризъм означава пътуване с велосипед с цел отдих и развлечение. За местната и национална икономика той носи всички ползи, присъщи на туризма в общия смисъл – доходи, поминък, контакт с други народности и култури. Но има нещо много повече от това и то е за самите велотуристи!

На първо място, карането на колело е много приятно и здравословно, особено ако се пътува в по-тихи и отдалечени райони. Като физическо въздействие колоезденето е сред най-благотворните занимания – натоварва умерено повечето части на тялото, полезно е за сърцето, за дишането, за опорно-двигателния апарат, подобрява и концентрацията. За разлика от пешеходния туризъм, с велосипед човек може да измине за единица време по-голямо разстояние, да разгледа повече неща, и то без да се лишава от малките детайли и ценните моменти.

Байк туризъм

Можеш да усетиш аромата на цветята, песента на листата, езика на животните и птиците и да прочетеш много неща в очите на хората, които срещаш. Можеш да завържеш лек разговор в почивките или приятелство за цял живот в момент на трудност или предизвикателство. В психологически аспект пътешествията и приключенията на две колела винаги са били израз на свобода и независимост, на приключенски дух и откривателство.
Велотуризмът е и една сравнително евтина, много достъпна форма на пътуване. Тук обаче е важно да не робуваме на някои бабаитски и комплексарски стереотипи – в Западна Европа повечето хора обичат туризма на две колела не от беднотия, а защото знаят, че приключението не се продава, правиш си го сам!

Велотуризъм, велокултура и велосипедна инфраструктура

Не е случайно, че велотуризмът е най-добре развит в общества, които са надраснали необходимостта да се доказват чрез материални придобивки като скъп автомобил например. Там, където на велосипеда се гледа като на удобно, бързо и здравословно средство за придвижване в града, той се превръща и в предпочитано средство за пътешествия. Там, където има развита инфраструктура за каране на колела, има и повече хора, които да я ползват. Това „там“ най-често е Западна Европа и Северна Америка.

В държавите с развит велотуризъм основата е поставена още в градовете, като мрежата велоалеи е развита и към околностите чрез велопътища, водещи до различни забележителности. Масова е например практиката изоставени вече железопътни трасета да бъдат превръщани във велосипедни пътища, водещи към приятни и интересни места в извънградските райони. Велоалеи се строят и покрай реки, а междуградските пътища често са съпроводени от успоредна, отделена лента за велосипеди. Всичко това насърчава хората към използването на велосипеди за пътуване наблизо и надалеч – съоръженията образуват цели мрежи от маршрути, в които е включена и автомобилната пътна мрежа.

Всъщност първата и най-лесна стъпка в инфраструктурно отношение е именно обозначаването с табели и информационни материали на интересни маршрути за колоездене, ползващи второстепенни и третостепенни пътища, добавянето на места за отдих покрай тях, стоянки за заключване на велосипедите край местните забележителности и други съпътстващи услуги. Водещо място сред тях заема транспортът. Много често интересните места за разходка с колела са далеч от големите градове, затова е много полезно, ако колоездачите могат да разчитат на удобен и пригоден за тях транспорт – влак, автобус, лифт (в курортите).

А как е „тук“? В България различните форми на велотуризъм се забелязват все по-често, но още не са масови, както не е масово и придвижването с велосипед в населените места. Причините са комплексни – като се започне от това, че средностатистическият нашенец предпочита да се придвижва с автомобил, мине се през състоянието на пътищата и манталитета на шофьорите, които все още не са особено толерантни спрямо колоездачите на пътя, и се стигне до липсата на достатъчно инфраструктура и съпътстващи услуги за велотуризъм.

Докато в Западна Европа обществата отдавна работят за все по-големи улеснения за велосипедистите в транспорта, в България много от тези услуги дори не могат да се ползват (например автобусния транспорт – заради забрани или непригодност на транспортните средства), или ползването им е свързано с не една и две спънки… Има и изключения, разбира се – като БДЖ, където нещата се подобриха доста в последните години, и за момента е може би най-сгодният вариант за превоз на велосипед с обществен транспорт.

Байк туризъм

Видове велотуризъм

Не се наемаме да правим пълна и изчерпателна класификация, но ще споменем основните начини да се пътува с колело. Ако критерият е теренът, по който се придвижваме, велотуризмът може да е планински или шосеен. Ако пък изходим от това кой се грижи за подробностите около пътуването, можем да го разделим на организиран и самоорганизиран (самостоятелен).

Планински велотуризъм

Организираните форми, в които се съчетават планинското колоездене и туризмът, най-често се предлагат като платена туристическа услуга, но нерядко са организирани и от неправителствени организации или от приятелски групи. Общото между всички тях е, че участниците заплащат определена цена или организационна такса, срещу което получават водач, предварително подготвен маршрут, логистична подкрепа, настаняване, храна и др.

По-малките формати най-често представляват туристически излети за групи от 3-4 до 8-10 човека, или пък обучения или други занимания в рамките на байкпарковете. В България вече има няколко туристически агенции и/или отделни водачи, които предлагат подобни услуги за малки до средни групи, като от тях основно се възползват чужденци, които идват да карат велосипеди в българските планини.

Байк туризъм

Големите формати са по-масови туристически карания и велопоходи с 20-30 участници или повече, често осъществявани по специален повод и/или превърнали се в традиция за определен клуб, населено място или регион. В България те са още по-добре развити, защото най-често са организирани от неправителствени организации. „Крива спица“ например са еталон със своята Перпендикулярна вселена, която всяка година събира в Родопите сто човека, обичащи силно пресечените планински терени. „Байкария“ проправиха пътя още през 2004 година с първото подобно организирано планинско каране – изкачването на вр. Сютка – и оттогава не са спирали да правят такива походи.

Това са само два от многото примери – на практика в момента има десетки клубове и много от тях организират под една или друга форма карания с туристически (а не спортен) характер.

Специфична форма на планински велотуризъм е карането в байкпаркове. В тях са тясно свързани специализираната, изградена от нулата инфраструктура и естествената такава. В България си имаме два (Боровец и Пампорово), плюс още няколко трасета за спускане в различни части на страната (Витоша, Златица, Кюстендил, Петрич, Сопот и др.). В Европа и Северна Америка има стотици байкпаркове – на практика в почти всеки зимен курорт, а на някои места и без да има такъв! Те разполагат с множество специализирани трасета с различна трудност, включително и специални секции за обучение и усвояване на основни умения. Лифтовете обикновено се грижат за извозване на колоездачите нагоре, което позволява в рамките на един ден да бъдат пробвани няколко различни пътеки, но е важно да кажем, че байкпарковете не са само за спускачи – към тях обикновено са „зачислени“ и стотици километри пътеки в различни посоки, които са маркирани и описани и дори правят връзка с други байкпаркове и зони за туризъм.

Байк туризъм

Типичната и най-масова форма на самоорганизиран планински велотуризъм са каранията с приятели на нови места, най-често в рамките на уикенда. Вярваме, че повечето ни читатели вече са опитали това преживяване, затова няма да го описваме подробно. Ще напомним обаче няколко неща:

1. Важно е да карате в планината с хора, на които можете да разчитате.

2. Направете си планинска застраховка, която да покрива и планинско колоездене (стандартните полици често го изключват).

3. Набавете си добра екипировка, винаги носете каска!

4. Съобразете маршрута и натоварването със собствените си възможности и умения.

5. Подгответе се за непредвидени ситуации! За ремонти на пътеката е важно да имате многофункционален инструмент, резервна гума, лепенки, помпа. Носете фар или челник (особено в месеците с по-къси дни, както и при по-дълги карания), винаги трябва да имате тънко яке и термобельо за случаите на рязко влошаване на времето.

6. Проучете добре района, в който ще карате. Набавете предварителна информация за пътищата и пътеките, чешмите, местата за хранене и настаняване, за други маршрути в близост. Задължително е да имате карта и/или GPS. Подгответе няколко варианта с различна дължина, между които да изберете според ситуацията. В тази насока могат да са ви полезни секцията с маршрути в MTB-BG.com и форумът към този сайт.

Байк туризъм

Шосеен велотуризъм

Организираните форми за каране на велосипед по шосетата са предимно с по-масов характер – големи групи, осъществяващи еднодневни, двудневни или многодневни преходи. Често тези карания са с някаква кауза, по специален повод или са традиционни събития за даден регион. Най-често те не са комерсиални. В България най-редовни организатори на походи и шествия са сдружения като „Велоеволюция“, „Велорадходка“, велоклуб „Устрем“ и др.

Най-масовата форма на самоорганизиран велотуризъм са разходките през уикенда по тихи междуселски пътища. Яхваш колелото и обикаляш по разни интересни места. Може да „бръмчиш“ по шосетата, достигайки до малки села или местни забележителности – нещо, изключително разпространено в Западна Европа. Там са милиони хората, които почти всяка седмица товарят велосипедите на семейния автомобил, отиват на някое ново място и обикалят на колело всички интересни обекти в района. Вместо да караш до втръсване алеите в парка, можеш да си всеки път на ново място и да откриваш неговите потайности на две колела.

Съвети за шосеен велотуризъм

1. Научете добре правилата за движение по пътищата и ги спазвайте. Това включва и необходимите светлини и сигнализации по велосипеда, като за по-сериозните туристи тези аксесоари са особено важни.

2. Проучете добре района, в който ще карате – основните и второстепенни пътища, населените места, забележителностите. Планирайте почивките, местата за хранене или нощувка, вариантите за съкращаване или удължаване на маршрута. С план винаги се кара по-лесно.

3. Пътната карта е задължителен помощник, а в наши дни към нея можем да добавим и GPS приемник и/или смартфон.

4. Носете каска по време на каране. Очилата и ръкавиците също са полезни аксесоари, а специализираното велооблекло и екипировка правят карането още по-приятно.

5. Бъдете подготвени за извънредни ситуации. Добре е да имате инструменти, резервна гума и лепенки, помпа. Както при всяко занимание на открито, никога не е излишно да имате тънка външна дреха и резервна суха фланелка.  

Байк туризъм

Велосипедни експедиции на дълги разстояния

С велосипед някои обикалят света, други пресичат цели континенти, трети – определени държави. Тези пътешествия могат да продължат от няколко дни до няколко години и за хората, които са ги избрали, са начин на живот в най-прекия смисъл на думата. Всяка такава експедиция изглежда много трудна за планиране и реално осъществяване, но хората, които се посвещават на това, твърдят, че основният проблем е да се решиш и да намериш време.

Съвети при велоекспедиции

Можем да дадем само най-общи насоки, доколкото всяко подобно пътешествие е много различно като маршрут, изисквания и т.н. Подготовката за такива продължителни пътувания най-често включва:

1. Задълбочено проучване на държавите, през които преминава маршрутът – визов режим; правилата, засягащи важни за велопътешественика неща (движението по пътищата, къмпингуването и др.); населените места и възможностите за настаняване; необходимите ваксини и предпазни мерки срещу заболявания; застраховки и друго подсигуряване в случай на болест, злополука и инциденти; опасни и безопасни райони; сезонни особености в климата; културни особености и ограничения (по отношение на облекло, обноски и т.н.) и др. В рамките на това проучване пътешествениците често се свързват предварително с местни клубове или велолюбители, които да им помогнат не само с информация, но и логистично, когато дойде време.

2. Избор на подходящ велосипед и екипировка. Не е все едно дали пътешествието ще е по хубавите шосета на Западна Европа и Северна Америка, или по каменисти пътища в Африка, Азия или Южна Америка. Има значение дали бивакуването ще е предимно на открито, или ще се ползват хостели и места за настаняване.

3. Багажът хем трябва да включва всичко необходимо, хем да бъде с минимален обем и тегло. Окомплектоването му е едно от най-трудните неща в подготовката, а често и едно от най-скъпите. Най-често се съхранява в дисаги на велосипеда, които трябва да са безкомпромисни като качество. Подредбата трябва да е такава, че най-често използваните неща да са най-лесно достъпни.

4. Важно е не само да притежавате необходимите аксесоари и принадлежности, но и да умеете да си служите с тях. Велосипедът трябва да е прост и надежден, без излишни конструктивни усложнения. Важно е да го познавате и да знаете как функционират повечето му съставни части, както и да можете да отстранявате повреди по него. От някои ключови компоненти е добре да имате резервна бройка – вътрешни гуми, външна гума, спици, заден дерайльор, верига.

5. Намиране на спонсори и дарители, които да подпомогнат експедицията. Не е задължително, но помага много. В замяна най-често се предлага публичност под формата на публикуване на разкази, пътепис/книга, интервюта и гостувания в електронни медии и т.н.

Байк туризъм

Маршрути от мрежата Евро Вело

В Европа има мрежа от международни, трансгранични маршрути, наречена Евро Вело. Най-късият сред тях е с дължина 1320 км, а най-дългият – 10 400 км. Маршрутите включват както отсечки, използващи специално изградени велоалеи и велопътища, така и участъци, които следват автомобилната пътна мрежа, но с добавени знаци, указателни табели, информационни табла и други удобства за велосипедистите. В момента мрежата включва 14 маршрута с различна степен на завършеност (някои части от тях все още са само под формата на проекти), които са обозначени с числа – маршрутите в направлението север-юг са именувани с нечетни числа, а тези по оста изток-запад са с четни.

Официално проектът за тази европейска веломрежа е представен през 1997 г., макар че основите са положени 2-3 години по-рано.

Според настоящите планове за развитие, през територията на България преминават два такива маршрута. По-старият е Евро Вело 6, прекосяващ Европа от запад (гр. Нант във Франция) на изток (гр. Констанца в Румъния). Евро Вело 6 е сред най-известните маршрути за велопътешествия в Европа, включително и заради това, че в голяма част от дължината си следва р. Дунав. Той прекосява общо 10 държави по пътя си от Атлантическия океан до Черно море. За жалост частта на българска територия в картата на маршрута е отбелязана като “нереализирана”, макар че от години името му е в приказките и документите на неправителствени организации, местна власт и кой ли още не. По-новият маршрут от тази веломрежа, наречен Евро Вело 13 или Пътят на желязната завеса, пресича Европа от север на юг, следвайки пограничните райони между бившия Източен блок и Западна Европа. Неговият статут „планиран“ за българската територия означава, че работата по изграждането му дори не е започнала, т.е. има го само като идея.

Повече за маршрутите Евро Вело можете да научите на eurovelo.com. В сайта ще намерите и полезни връзки към неправителствени организации и структури в отделните държави, ангажирани с велотуризма; както и детайлна карта на маршрутите.

Байк туризъм

Бизнес и велотуризъм

Велотуризмът сам по себе си е бизнес за много хора и компании – туристически агенции, курорти, хотели, планински водачи. Велосипедната индустрия пък често е ангажирана с проекти, свързани пряко с велотуризма. Масова практика е байкпарковете да си партнират с определен производител, за да осигурят велосипеди под наем на своя територия. Велокомпаниите често спонсорират и подпомагат определени събития с по-масов характер или пък индивидуални или групови експедиции, които имат характер на предизвикателство и приключение и се следят от по-широка публика. Велотуризмът е пример за устойчиво развитие, т.е. начин на използване на природните ресурси, което задоволява човешките нужди, като запазва естествения баланс в околната среда. Като икономически отрасъл той създава заетост както за отделни хора и микропредприятия, така и за средни или по-големи бизнес субекти, каквито са например курортите и свързаните с тях байкпаркове.

Специално байкпарковете, наред с други всесезонни активности сред природата, се явяват като една от спасителните възможности за планинските курорти на фона на все по-кратките, топли и безснежни зими. Местните общности и институции в Европа и Северна Америка отдавна са разбрали, че не може да се разчита само на зимния туризъм и че могат да предложат на гостите си много повече през останалите три сезона, като ключово място в тази насока има планинското колоездене. Превръщането на планинските курорти в привлекателни МТБ дестинации обаче изисква доста работа, инвестиции и ноу-хау, така че няма как да се случи отведнъж.

Много интересен пример за комбинация между производството на колела и велотуризма ни дава американската компания Trek – един от лидерите на велопазара. Те предлагат на своите клиенти и на всеки желаещ програмата Trek Travel (trektravel.com). На практика това е туроператорска услуга от най-висок клас, която отвежда участниците на интересни места по целия свят, в компанията на други велолюбители и под вещия поглед на професионални водачи. На колоездачите са осигурени качествени велосипеди, всякакви удобства и поддръжка при пътуването и в края му тези хора вероятно свързват името на компанията с нещо много повече от производството на велосипеди.

Байк туризъм

Някои интересни факти и цифри за велотуризма в Европа

Според изследването “Колоездачен барометър” за 2015 г. на Европейската колоездачна федерация, на първите три места в Европейския съюз по брой туристически пътувания с велосипед на глава от населението са Финландия (над 20), Швеция (около 15) и Унгария (около 10). България е на 22-ро място с около 2.5 пътувания. Според друго подобно изследване на същата организация, в периода 2009-2012 г. в Европа годишно се осъществяват около 2.8 милиарда пътувания с велосипед, които генерират между 44 и 54 милиарда евро приходи.

Средните разноски, които прави европейският велотурист за един ден, са в размер на 57 евро, които в много случаи (например по отношение на селските райони) надвишават разноските, направени от автомобилен турист, защото велотуристът може да носи със себе си по-малко багаж, респективно потребява повече стоки и услуги на място.

Статията на Любомир Ботушаров е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Пролет 2016

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.