Да победиш К2

Един разказ за подвига на Стефан Стефанов

 
2
Снимки от Стефан Стефанов

Вместо увод

Дълго търсих подходящото заглавие на този материал. Думата, която използвах в заглавието не се нрави на алпинистите. Като такъв и аз не бих я употребил – ние винаги предпочитаме да казваме, че върховете са ни допуснали до най-високите си точки. Сега обаче съм в ролята на журналист и мога да си позволя да отстъпя пред приетото правило, защото битката, която се води с втория по височина връх на
планетата и най-труден от осемхилядните гиганти бе трудна, упорита и на моменти жестока.

Битка, за която ще става реч в следващите редове
и която се води от българина Стефан Стефанов и още стотина
алпинисти дръзнали да изкачат върха през тази година, както и от
неуморните шерпи, без чиято помощ и съдействие в наши дни не
минава изкачването, на който и да е осемхилядник.

Както вече се знае на 25 юли тази година в 2.27 часа местно
време за втори път на 8611 м, на К2 се развява българският
трикольор. Този път той е в ръцете на софийския топ-адвокат
Стефан Стефанов. Точно 1 455 дни след като това за първи път
бе направил неговият много добър приятел и в определен смисъл
негов учител в хималаизма Боян Петров.

Още в началото на първата атака на върха, малко над базовия
лагер шерпът на Стефан пропада в ледените води на топящите се
ледници. После на един много труден снежен отвес на около 8000 м.
Отново шерпът му се затруднява сериозно, пропадайки в цепнатина. С
общите усилия на двамата, проблемите са решени и те продължават
нагоре.

После върхът се заинати.

На няколко пъти показваше характер. Обилен снеговалеж. Бурни ветрове, които често преминаваха в урагани. Снежни лавини застрашаваха живота на алпинисти и шерпи.

От лавина в участъка на т.нар. „Гърлото на бутилката” наранявания получават няколко от шерпите от екипа, които отговарят и за фиксирането на парапетите. Това допълнително води до сериозно забавяне. С капризите на времето, с природните катаклизми, с дълбокия и нестабилен сняг, съчетан с изключително високата лавинна опасност, както и с техническите трудности на самия връх, които тук са прекалено много, упорито се бори и нашият сънародник Стефан Стефанов.

Снимки от Стефан Стефанов

Познавам Стефан отскоро, но много добре. Преди година само за два часа „заедно” с него се изкачихме на Еверест. Само преди два месеца отново „заедно” стъпихме и на Кангчендзьонга. На страниците на в. „Ехо” много подробно ви разказвах за тези две негови изкачвания.

Сега, пак „заедно тръгваме” към К2, но с нас този път е и съпругата му Райна. Та нали заедно с нея почти ежедневно бяхме близо до Стефан. С всяка среща с него и твърдата увереност, която излъчва погледът му, цялото му същество, аз все по-твърдо се убеждавах, че задачата, с която се е заел ще се изпълни с успех. Той е истински спортист. Отличен състезател по джудо, няколкократен републикански шампион.

За подготовката си за Високото използва, и то много упорито, плуването, кросът, колоезденето. Въпреки голямата си заетост като адвокат намира време три пъти седмично да се изкачи скоростно и до Черни връх. Тренира активно скално и ледено катерене, където с лекота усвоява показаното му от добрите му приятели и известни български алпинисти Дойчин Боянов, Мартин Маровски и Виктор Варошкин.

Знаех за амбициозната му програма за 2019 г. още в началото на годината и вярвах, че ще се справи успешно.

Ето, че две-трети от набелязаната програма е изпълнена. Остава още само една трета, която в сравнение с предишните две е като успокоение след трудния хималайско-каракорумски маратон.

Знам целта, но няма да я обявя, тъй като не съм упълномощен. Поради това започвам с К2.

 

Снимки от Стефан Стефанов

Върхът К2, Чогори, Когир или както още да го наречете знайте, че става въпрос за втория по височина връх на планетата. За най-трудния от 14-те осемхилядника, за втория по смъртност, след Анапурна връх. Една печална слава, донесла му прозвището „Планината убиец”. За един от петте най-красиви върхове в света.

Характеристика и то силно впечатляваща за този връх са дали едни от най-големите специалисти и алпинисти. Преди години, когато ставаха първите изкачвания на най-високите върхове, журналистите бяха попитали най-големия специалист относно Хималаите и Каракорум проф. д-р Гюнтер Диренфурт, вече покойник, какво мисли за К2.

Без да се замисля той спокойно отговаря: „На този връх всичко е много трудно. Там няма само леки участъци”. Когато журналистите попитаха първите алпинисти, успели да го изкачат, къде им е било най-трудно, те без да се замислят отговарят – „От базовия лагер до върха”… А знаменитият Райнхолд Меснер казва за него: „На К2 загива всеки четвърти алпинист. Към него тръгват само най-добрите и то след много
сериозна предварителна подготовка”.

След Кангчендзьонга Стефан имаше много малко време за възстановяване. Както е известно за разлика от Хималаите, където активните сезони са пролет (преди мусоните), есен (след мусоните) и в редки случаи (зима), активният сезон за Каракорум е през летните месеци – юли и август. Това означава, че всеки, който иска да успее на някои от четирите каракорумски осемхилядника трябва да поеме далеч
на изток най-късно в средата на юни. И Стефан направи точно това като на 14 юни замина за пакистанската столица Исламабад. Там той се включи в голяма международна експедиция, организирана от непалската агенция „Seven Summit treks”.

Снимки от Стефан Стефанов

Кандидатите за К2

Тази година кандидатите за К2 поставят своеобразен рекорд. Пакистанските власти са издали рекорден брой разрешителни за изкачвания – за 164 алпинисти и шерпи. Само за сравнение ще посоча, че през 2018 година са били издадени 63 пермита. Трябва да се отбележи, че от 164-те разрешителни 38 са за съседния Броуд пик, 58 са за двата върха – К2 и Броуд пик (такова има и Стефан Стефанов) и 68 само за К2.

Така в средата на юни на базовия лагер се събират не само голям брой алпинисти, но и много елитни катерачи, сред които личат имената на легендарния екстремен пътешественик Майк Хорн и непалския легионер Нирмал Пурджа, който си е поставил изключително висока цел – само за седем месеца да изкачи всички 14 осемхилядника. Пурджа е съпровождан от силен 5-членен колектив от известни шерпи. Тук е и австрийския алпинист Ханс Венцел, който до момента вече има в актива си 10 върха и всички те са изкачени, без да е ползвал допълнителен кислород. Стефан е отново с познатия си шерп Чепал. Познават се от изкачването на Кангчендзьонга и двамата си вярват.

Както в началото споменахме по време на аклиматизационните изкачвания и изграждането на междинните лагери – 1 96200 м), 2 (7100 м), 3 (7800 м) и 4 (8000) сериозни проблеми не е имало. От всички катерачи, единствено Стефан се изкачва до лагер 3 два пъти. Чувства се много добре подготвен и изпълнен със сили, нетърпелив да атакува върха. Печели уважението на останалите със скоростното си придвижване между лагерите и техническите умения, които демонстрира, както и с чисто човешките си качества.

И така на 17 юли след 19,00 часа десетки алпинисти, придружени от своите шерпи започват финалната атака. Но върхът не е готов да ги допусне и показва истинския си характер. Обилен снеговалеж, в това число и две много сериозни лавини, в които няколко шерпи получават сериозни наранявания. На 18 юли малко след полунощ алпинистите прекланят глави и вместо да продължат нагоре тръгват обратно към базовия лагер.

Едно много трудно, но единствено възможно решение.

Положението е изключително тежко и повечето алпинисти решават, че при така стеклите се обстоятелства никой няма шанс за успех. Не издържат нервите и на големия Майк Хорн, който напуска базовия лагер. Стефан твърдо решава, че втори опит трябва да се направи. Чака стоически и на 22 юли синоптиците дават тъй очаквания прозорец. Началото на атаката отваря Нирмал със своя екип и на 24-ти успява.

Снимки от Стефан Стефанов

Ден по-късно – на 25 юли в 2.27 часа местно време за втори път родният трибагреник се развява на трудните, но тъй желани 8611 метра. Втори българин, след Боян Петров, успява на най-трудния и емблематичен осемхилядник. Успява на К2. Да стъпиш на трите най-високи надоблачни гиганта.

Помните ли знаменитите принципи на големия руски педагог Макаренко – от лекото към трудното, от малкото към голямото, от познатото към непознатото?

Стефан не се съобрази с принципите на Макаренко. Започна с най-високия, с Еверест (8848 м., 20.05.2018г.), после стъпи на третия, също смятан за един от най-трудните, на Кангчендзьонга (8586 м., 15.05.2019г.) На 25.07.2019г. вторият и считан от повечето за най-труден К2 го допусна до себе си. До заветните 8611
метра. Трите най-високи върха на Земята за 14 месеца! Друг българин това не е правил.

В световен аспект трите първи върха са изкачени и от други алпинисти, но не съм сигурен дали точно в своето начало и за колко време те са направили най-напред трите най- големи.

   

2 КОМЕНТАРИ

  1. Здравейте,
    За съжаление статията на доц.Бешев е ужасно слаба. По-лошо от фактологичните грешки и нелепия патос в нея е самия процес на профанизация на алпинизма. Към днешна дата “алпинизъм” в Химилаите правят малко хора. Самият термин “алпинизъм” предполага използването на т.нар. алпийски стил, автономност по време на изкачването и неизползването на изкуствен кислород. Все неща които не се случват в рамките на комерсиалните експедиции. Това което се случва в по време на тези експедиции най-общо може да бъде наречено “експедиционен хималаизъм”. Личното постижение на г-н Стефанов е безспорно, но би трябвало вие, като медия имаща претенциите да отразява и коментира екстремни спортове, в това число и алпинизъм да давате на вашите читатели една обективна гледна точка и оценка на изкачванията/постиженията съобразена със съвременните разбирания за този спорт или активност. Доста примери за това може да намерите в издания от тима на Vertical, Rock & Ice, Montagne magazin и др. Ако се залага на патос с лек националистичен привкус рискувате да добиете облика на обикновенно life style издание.
    Поздрави

  2. Здравейте, Георги,
    Високо уважаваме мнението ви и за нас е неприятно, че точно вие оценявате статията на доц. С. Бешев за ужасно слаба.

    Това което искаме да изясним обаче е:

    1. Не разбираме за какви фактологически грешки става въпрос?
    Разбираме желанието ви да се изясни разликата между алпинизъм, и както го наричате, “експедиционен хималаизъм”, но това е сериозно пренаписване на историята на “алпинизма”, в което ние можем да помагаме, но отказваме да носим отговорност за цялостния проблем с темата. Това са дестки книги и учебници, в които изкачвания с комерсиални експедиции се наричат алпинизъм….

    Винаги бихме ви дали трибуна за коментар по тази тема – на видео или на текст, и това за нас ще бъде удоволствие (предлагаме да направим такава тема в следващия брой), но не може да очаквате от нас да пренапишем всички статии в които на комерсиални експедиции се казва алпинизъм и да наричате това грешка. Ние говорим с по-масова аудитория, не с алпинисти, за които това е от първостепенна важност. Това според нас е много по-сложна тема, която изисква повече действия от заинтересовани лица.

    В случая сме съгласни, че е хубаво да се разкаже на по-обикновени хора с интерес по темата вашата гледна точка. Затова повтаряме че за нас ще бъде удоволствие да развием темата в предстоящия зимен брой 2019, за който всички материали трябва да са готови до 01.11.

    2. Да, ние сме лайфстайл медия. Просто лайфстайла ни е адвенчър . Осъзнавайки отговорността на това (опасности и рискове от популяризирането), през всичките години сме се стремяли да даваме компетентна информация, чрез компетентни автори и авторитети (какъвто безспорно за нас е доц. С. Бешев, както сте и вие). Винаги правилото ни е било – да е вярно и коректно написано за разбирачите по темата и интересно за новаците.
    Медията ни обхваща много различни сфери на приключенския лайфстайл. Целта на медията от създаването си през 2009-та е да бъде adventure lifestyle медия, насочена към хора, които се интересуват от този начин на живот, като нашето място сме виждали винаги като входна точка за тях, просто защото няма как да поддържаме толкова високо ниво и компетенция, колкото се иска на вас специалистите във всички сфери, с които се занимаваме – от градски спортове, като скейт и колоездене, през планинарство и морски активности, до летене и моторни спортове.

    3. Ние не сме специализирана издание за алпинизъм, както цитираните от вас международни такива. Ясно разбираме, че не можем да бъдем на нивото и компетенцията на български специализирани за катерене и алпинизъм медии, но това и никога не е била целта ни. Винаги сме насочвали читателите ни с по сериозни интереси по дадена тема към по-компетентни медии специализирани в дадена сфера.

    Винаги сме търсили партньорства със специализираните такива и трибуната ни е била отворена към специалисти, които имат какво да кажат.

    Поздрави

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.