Да победиш К2

Вместо увод

Дълго търсих подходящото заглавие на този материал. Думата, която използвах в заглавието не се нрави на алпинистите. Като такъв и аз не бих я употребил – ние винаги предпочитаме да казваме, че върховете са ни допуснали до най-високите си точки. Сега обаче съм в ролята на журналист и мога да си позволя да отстъпя пред приетото правило, защото битката, която се води с втория по височина връх на
планетата и най-труден от осемхилядните гиганти бе трудна, упорита и на моменти жестока.

Битка, за която ще става реч в следващите редове
и която се води от българина Стефан Стефанов и още стотина
алпинисти дръзнали да изкачат върха през тази година, както и от
неуморните шерпи, без чиято помощ и съдействие в наши дни не
минава изкачването, на който и да е осемхилядник.

Както вече се знае на 25 юли тази година в 2.27 часа местно
време за втори път на 8611 м, на К2 се развява българският
трикольор. Този път той е в ръцете на софийския топ-адвокат
Стефан Стефанов. Точно 1 455 дни след като това за първи път
бе направил неговият много добър приятел и в определен смисъл
негов учител в хималаизма Боян Петров.

Още в началото на първата атака на върха, малко над базовия
лагер шерпът на Стефан пропада в ледените води на топящите се
ледници. После на един много труден снежен отвес на около 8000 м.
Отново шерпът му се затруднява сериозно, пропадайки в цепнатина. С
общите усилия на двамата, проблемите са решени и те продължават
нагоре.

После върхът се заинати.

На няколко пъти показваше характер. Обилен снеговалеж. Бурни ветрове, които често преминаваха в урагани. Снежни лавини застрашаваха живота на алпинисти и шерпи.

От лавина в участъка на т.нар. „Гърлото на бутилката” наранявания получават няколко от шерпите от екипа, които отговарят и за фиксирането на парапетите. Това допълнително води до сериозно забавяне. С капризите на времето, с природните катаклизми, с дълбокия и нестабилен сняг, съчетан с изключително високата лавинна опасност, както и с техническите трудности на самия връх, които тук са прекалено много, упорито се бори и нашият сънародник Стефан Стефанов.

Познавам Стефан отскоро, но много добре. Преди година само за два часа „заедно” с него се изкачихме на Еверест. Само преди два месеца отново „заедно” стъпихме и на Кангчендзьонга. На страниците на в. „Ехо” много подробно ви разказвах за тези две негови изкачвания.

Сега, пак „заедно тръгваме” към К2, но с нас този път е и съпругата му Райна. Та нали заедно с нея почти ежедневно бяхме близо до Стефан. С всяка среща с него и твърдата увереност, която излъчва погледът му, цялото му същество, аз все по-твърдо се убеждавах, че задачата, с която се е заел ще се изпълни с успех. Той е истински спортист. Отличен състезател по джудо, няколкократен републикански шампион.

За подготовката си за Високото използва, и то много упорито, плуването, кросът, колоезденето. Въпреки голямата си заетост като адвокат намира време три пъти седмично да се изкачи скоростно и до Черни връх. Тренира активно скално и ледено катерене, където с лекота усвоява показаното му от добрите му приятели и известни български алпинисти Дойчин Боянов, Мартин Маровски и Виктор Варошкин.

Знаех за амбициозната му програма за 2019 г. още в началото на годината и вярвах, че ще се справи успешно.

Ето, че две-трети от набелязаната програма е изпълнена. Остава още само една трета, която в сравнение с предишните две е като успокоение след трудния хималайско-каракорумски маратон.

Знам целта, но няма да я обявя, тъй като не съм упълномощен. Поради това започвам с К2.

Върхът К2, Чогори, Когир или както още да го наречете знайте, че става въпрос за втория по височина връх на планетата. За най-трудния от 14-те осемхилядника, за втория по смъртност, след Анапурна връх. Една печална слава, донесла му прозвището „Планината убиец”. За един от петте най-красиви върхове в света.

Характеристика и то силно впечатляваща за този връх са дали едни от най-големите специалисти и алпинисти. Преди години, когато ставаха първите изкачвания на най-високите върхове, журналистите бяха попитали най-големия специалист относно Хималаите и Каракорум проф. д-р Гюнтер Диренфурт, вече покойник, какво мисли за К2.

Без да се замисля той спокойно отговаря: „На този връх всичко е много трудно. Там няма само леки участъци”. Когато журналистите попитаха първите алпинисти, успели да го изкачат, къде им е било най-трудно, те без да се замислят отговарят – „От базовия лагер до върха”… А знаменитият Райнхолд Меснер казва за него: „На К2 загива всеки четвърти алпинист. Към него тръгват само най-добрите и то след много
сериозна предварителна подготовка”.

След Кангчендзьонга Стефан имаше много малко време за възстановяване. Както е известно за разлика от Хималаите, където активните сезони са пролет (преди мусоните), есен (след мусоните) и в редки случаи (зима), активният сезон за Каракорум е през летните месеци – юли и август. Това означава, че всеки, който иска да успее на някои от четирите каракорумски осемхилядника трябва да поеме далеч
на изток най-късно в средата на юни. И Стефан направи точно това като на 14 юни замина за пакистанската столица Исламабад. Там той се включи в голяма международна експедиция, организирана от непалската агенция „Seven Summit treks”.

Кандидатите за К2

Тази година кандидатите за К2 поставят своеобразен рекорд. Пакистанските власти са издали рекорден брой разрешителни за изкачвания – за 164 алпинисти и шерпи. Само за сравнение ще посоча, че през 2018 година са били издадени 63 пермита. Трябва да се отбележи, че от 164-те разрешителни 38 са за съседния Броуд пик, 58 са за двата върха – К2 и Броуд пик (такова има и Стефан Стефанов) и 68 само за К2.

Така в средата на юни на базовия лагер се събират не само голям брой алпинисти, но и много елитни катерачи, сред които личат имената на легендарния екстремен пътешественик Майк Хорн и непалския легионер Нирмал Пурджа, който си е поставил изключително висока цел – само за седем месеца да изкачи всички 14 осемхилядника. Пурджа е съпровождан от силен 5-членен колектив от известни шерпи. Тук е и австрийския алпинист Ханс Венцел, който до момента вече има в актива си 10 върха и всички те са изкачени, без да е ползвал допълнителен кислород. Стефан е отново с познатия си шерп Чепал. Познават се от изкачването на Кангчендзьонга и двамата си вярват.

Както в началото споменахме по време на аклиматизационните изкачвания и изграждането на междинните лагери – 1 96200 м), 2 (7100 м), 3 (7800 м) и 4 (8000) сериозни проблеми не е имало. От всички катерачи, единствено Стефан се изкачва до лагер 3 два пъти. Чувства се много добре подготвен и изпълнен със сили, нетърпелив да атакува върха. Печели уважението на останалите със скоростното си придвижване между лагерите и техническите умения, които демонстрира, както и с чисто човешките си качества.

И така на 17 юли след 19,00 часа десетки алпинисти, придружени от своите шерпи започват финалната атака. Но върхът не е готов да ги допусне и показва истинския си характер. Обилен снеговалеж, в това число и две много сериозни лавини, в които няколко шерпи получават сериозни наранявания. На 18 юли малко след полунощ алпинистите прекланят глави и вместо да продължат нагоре тръгват обратно към базовия лагер.

Едно много трудно, но единствено възможно решение.

Положението е изключително тежко и повечето алпинисти решават, че при така стеклите се обстоятелства никой няма шанс за успех. Не издържат нервите и на големия Майк Хорн, който напуска базовия лагер. Стефан твърдо решава, че втори опит трябва да се направи. Чака стоически и на 22 юли синоптиците дават тъй очаквания прозорец. Началото на атаката отваря Нирмал със своя екип и на 24-ти успява.

Ден по-късно – на 25 юли в 2.27 часа местно време за втори път родният трибагреник се развява на трудните, но тъй желани 8611 метра. Втори българин, след Боян Петров, успява на най-трудния и емблематичен осемхилядник. Успява на К2. Да стъпиш на трите най-високи надоблачни гиганта.

Помните ли знаменитите принципи на големия руски педагог Макаренко – от лекото към трудното, от малкото към голямото, от познатото към непознатото?

Стефан не се съобрази с принципите на Макаренко. Започна с най-високия, с Еверест (8848 м., 20.05.2018г.), после стъпи на третия, също смятан за един от най-трудните, на Кангчендзьонга (8586 м., 15.05.2019г.) На 25.07.2019г. вторият и считан от повечето за най-труден К2 го допусна до себе си. До заветните 8611
метра. Трите най-високи върха на Земята за 14 месеца! Друг българин това не е правил.

В световен аспект трите първи върха са изкачени и от други алпинисти, но не съм сигурен дали точно в своето начало и за колко време те са направили най-напред трите най- големи.