Грабвайте раниците (само най-необходимото вътре!), обувките за планина и тези за бягане, подгответе умовете си за екстремен скок с парашут. Майката природа е скрила в телата ни такива интересни неща, че ни остава само да си ги задействаме, за да се почувстваме силни, енергични, весели, възбудени, доволни, щастливи.
Има причини, поради които след извършване на някои дейности, телата и умовете ни да усещат еуфория, приповдигнатост, спокойствие или щастие. Това са „естествените наркотици”, които са скрити в телата ни и чакат само да бъдат задействани, за да ни направят по-силни, по-бързи и по-способни. Как започват да работят ли? Продължавайте да четете.
След като вече се изкачихме на голяма надморска височина, е време да се върнем долу, по-близко до морското равнище.
Обуваме маратонките за бягане и тръгваме леко и спокойно, всеки със собственото си темпо. Търсим онзи ритъм, при който не ни е толкова трудно, че да искаме да спрем, но все още е предизвикателство за нас да го поддържаме постоянно. Изминал е час и ето, тялото ни започва да усеща лек дискомфорт. Потиска го и продължаваме (някои от нас рязко увеличават скоростта, с която се движат), до финала – още час. Спираме постепенно. Въпреки умората, сме идеално спокойни. Тялото е отпуснато, но в стомасите ни се усеща приятният гъдел на еуфорията. Искаме да го направим отново.
При продължително бягане е напълно възможно да се надрусате!
Бегачите имат дрога, която си произвеждат сами. Бягането (или друга физическа активност, която е предизвикателна за нас) освобождава анандамиди – химични съединения от групата на ендоканабиноидите, които са естествената „версия” на химикалите, които се произвеждат в организма след употребата на марихуана. Те именно са основните виновници за това, след тренировка или състезание, бегачите да се чувстват спокойни, отпуснати и релаксирани, въпреки физическото натоварване.
Вижте: Естествени наркотици: „лудият“ мед и лудите катерачи, които го събират
Освен това, след известно време, прекарано тичайки, мозъкът ни ще започне да отделя ендорфини, защото те са естествените „убийци на болка”, с които той се опитва да се справи с натоварването. Те обаче, имат „страничен ефект” – предизвикват еуфория. Колкото по-дълго бягаме, с толкова по-голяма сила „избухват”, а колкото по-мощно изригнат, толкова по-голяма еуфория усеща всеки бегач в момента, в който престане да предизвиква тялото си.
Вижте и какво се случва, когато направим нещо екстремно като да скочим с парашут или когато правим нещо „обикновено” като дишането.
