Драго, Яна и Борис са изключително трио, което като перфектно смазана машина покорява българските най-високи върхове на всички 39 планини у нас. Започват през юни 2022 г., без да имат конкретна цел, просто защото и тримата обичат планините. После нещата се случват сами.
Драгомир Павлов е на 38 г., родом от Плевен, живеещ в София през последните 20 години. Баща на две прекрасни деца – Яна на 6 г. и Борис на 11 г. Драго е инженер по образование и професия, приключенец по душа и призвание. Потърсихме го, за да ни разкаже за тяхното вълнуващо предизвикателство.
Идеята
След като изкачват 10-те планински първенци от инициативата на БТС, споделят в планинарските групи, и един от коментарите ги насърчава: „Браво. Продължете до 39.“
„А ние само това и чакахме – идея за следващото предизвикателство”, разказва с усмивка таткото. Така започват да изкачват и останалите. Децата го придружават във всички изкачвания, както и на много други, които не са от първенците:
Връх Руен го изкачихме на 25.06.2022 г. когато Яна беше на 4 г., а Боби на 8 г. Останалите върхове сме ги изкачвали през 2023, 2024 и 2025 г., като последният беше вр. Билска чука на 02.05.2025 г.
Яна и Боби са изключително енергични деца, които много обичат природата и всякакви дейности на открито – преходи, катерене, ски, пещери, бивакуване, плуване, гмуркане… Предпочитат преходи във високите каменисти планини като Рила и Пирин, пред ниските горски пътеки. Обожават да се катерят, било то в зала, по камъни и морени или на скали.
Планинарският опит преди 39-те
Моят опит беше сравнително голям, обикалям по планини и гори от около 20 години. Децата също имаха немалък опит. Още от бебета ги нося с мен в раница, а от 2-3 годишни ме придружават в преходите. – разказва Драгомир.
Той споделя, че в началото правят кратки разходки из Витоша за 1-2 часа и постепенно ги увеличават, докато не започнали да правят съвсем нормални преходи по 20 и повече километра.
Вижте още: 10-те планински първенци на България: опознай родината отвисоко
Приключението 39 от 39
Считано от първият, връх Руен, до последният, вр. Билска чука, на приключенското трио отнема малко под 3 години. 10-те планински първенци от инициативата на БТС изкачват през 2023-та, а останалите – предимно през 2024-та и началото на 2025-та.
Не сме си поставяли времева рамка, а по-скоро предизвикателство, което да мотивира децата.
При тях много по-важна е мотивацията, отколкото физическите възможности, казва баща им и допълва, че когато им е интересно и имат цел, могат да вървят неусетно 20 км. Когато им е скучно, могат да откажат да ходят повече дори след само час.
Последователност на изкачване на върховете
39-те върха Драго, Яна и Борис изкачват както следва: Руен, Черни връх, Руй, Богдан, Голям Перелик, Гоцев връх, Радомир, Мусала, Ботев, Вихрен, Манастирище, Дупевица, Китка, Мечи камък, Големи връх (Ерулска планина), Любаш, Стража, Плоча, Големи връх (Ездимирска планина), Голеш, Тумба, Връшник, Виден, Конски връх, Сирищнишка рудина, Ветрушка, Тичак, Бели камък, Било, Голям Дебелец, Вишеград, Голямо градище, Огреяк, Ильов връх, Милевец, Асанов връх, Чипликбаир, Арамлия, Билска чука.
Най-трудният връх технически
Най-труден беше Вихрен, тъй като го изкачвахме в един ден с Кутело и Кончето, спомня си Драгомир и пояснява, че за там е била нужна и осигуровка за децата, тъй като, когато е с тях, не поема никакви рискове.
Пирин пък е любимата им планина, където са пленени от гледките, а Кончето е станал любимият преход на децата.
Вижте още: Първото изкачване на Северната стена на Вихрен
Връх, качен в най-тежки метеорологични условия
Оказва се, че най-тежки метеорологични условия ги заварват на вр. Руен и то на спускането.
През последните два часа от прехода природата ни показа цялата си мощ – пороен дъжд, градушка, ураганен вятър, гръмотевици и светкавици. Като пристигнахме в хижа Осогово бяхме целите мокри и кални, от глава до пети. Тогава децата казаха, че не искат никога повече да ходят на планина, но след няколко дни започнаха да казват, че им е харесало и че искат пак такъв порой и да газят в локвите и калта.
Критични моменти
Драгомир ни споделя, че такива са срещите им с овчарски кучета. “Всички знаем какъв размер са и какви чувства предизвикват у малките деца.” За щастие досега не са имали инциденти и винаги са успявали да излязат от ситуацията без ухапвания.
“Но това е сериозен проблем, на който институциите трябва да обърнат внимание”, казва ни Драгомир.
Имало ли е моменти, в които децата са искали да се откажат?
“Имаше, разбира се. Не като цяло, но за конкретния ден”, споделя баща им. Имало е дни, в които изкачват по 3-4 върха, но има и такъв, в който са планирали да изкачат 3 върха за деня, но Яна се отказва след първия и дори настойчивите молби на Боби не успяват да я убедят да продължи. Така че прекратяват прехода.
Никога нищо не трябва да е на всяка цена и трябва да се намери балансът между желания, възможности и моментна нагласа.
Плановете занапред
Искаме да разберем за бъдещите им планове и Драгомир ни отговаря:
Личните ми планове са да прекарвам максимално много време със семейството си сред природата, практикувайки общите ни хобита. А семейните планове са да изкачваме все по-високи върхове – буквално и преносно.
Вижте още: 39 от 39: Тея и Вики за 1 година изкачиха всичките родни планини
