Емилия Гърбова – единствената жена пилот на реактивен самолет в България e родена на 1 септември 1932 г. в гр. Полски Тръмбеш. Легендарния си живот завършва на 18 януари 2023 г. (на 90 г.) в гр. Сухиндол.
Да лети над облаците мечтае почти всяко дете, но най-често тази мечта си остава само като мил спомен от детството. На едно малко момиченце обаче, което страдало, че „няма крила и не може да лети като птиците“, съдбата се усмихнала.
Подполковник от запаса Емилия Гърбова, освен военен пилот, е била инструктор I клас, командир на звено, щурман на ескадрила, началник въздушно-стрелкова подготовка на учебно-авиационен полк.
Вижте още: Люба Огненова: първата българка, подводен археолог
Това, че растяла в малкия Полски Тръмбеш не пречело на Емилия да дава воля на своята мечта и не ѝ се стрували като пречка нито думите на майка ѝ, че това е „мъжка работа“, нито молбите през плач на нейната баба да не се качва на „дърво без корени“.
Емилия разказва за детството си:
Край градчето ни имаше поляна, на която кацаше самолет. Децата се катерехме по него и надничахме в кабината, а баща ми често ме водеше до близкото летище Поликраище. Все сънувах, че ми подарява самолет.
На 22 юли 1946 г., едва 14-годишна, Емилия прави своя първи скок с парашут от 800 метра, а по-късно завършва Военновъздушното училище в Долна Митрополия.
Там пламва любовта между нея и бъдещия ѝ съпруг Тодор, който е от Сухиндол и още от 16-годишен лети на безмоторен самолет. „Сватбата“ им станала спонтанно при завършването на училището, когато с автобус отиват в Плевен, заедно с колеги и подписват граждански брак не с паспорти, които не носят, а с военните си книжки. Едва после съобщават и на родителите си, че вече са женени.
През есента на 1954 г., когато световните лидери стартират „разведряване“, след Женевското съвещание за разоръжаване, всички жени, които не са глава на семейство, са съкратени от ВВС. Някои, за да не се разделят с авиацията, формално се развеждат, за да могат да летят. Емилия и Тодор Гърбови не се решават на крайната постъпка. Той продължава да лети и заради нея, а тя ражда и отглежда две дъщери и един син.
Вижте още: Анка Ламбрева от Карлово, която обиколи света преди 100 години
Девет години по-късно женевските ограничения падат и Емилия се връща в авиацията. Така ден след ден, за 30 години във военната и спортната авиация тя натрупва актив от 12321 полета и 3450 летателни часа. Докато съпругът ѝ стига до полковник и зам.-началник на ВВВУ „Г. Бенковски“, Емилия усвоява 9 типа самолети и без проблеми полита на реактивен изтребител.
Един от най-паметните моменти за военните пилоти Емилия и Тодор Гърбови е от 9 септември 1974 г., когато извели 70 самолета L-29 в небето и с тях изписали – 30 НРБ (30 години Народна република България).
Гърбови споделят, че не са се интересували от звания и пари, най-важното за тях било летенето и чувството за дълг към родината. Емилия Гърбова си спомня, че се срамувала да взима болнични, летяла е дори и бременна, „за да не кажат, че се възползва от това, че е жена“.
Вижте още: Стоянка Калинкова-Занкова – първата българка, стъпила на връх над 7-те хиляди метра
Тодор и Емилия са убедени, че за да устоят толкова години на стреса и да достигнат тази достолепна възраст, е благодарение на спорта. Високият дух остава с пилотското семейство докрая. През 2007 г., когато са на 75 и на 76 години, преплуват заедно река Дунав при Свищов.
Връщайки се назад в спомените си за летенето, Емилия коментира: “Сега всичко е компютри и електроника, а ние трябваше да сме много подготвени, защото самолетите имаха много уреди. L-29 е доста труден за управление, все имах мазоли на ръцете”.
В своята кариера двамата със съпруга ѝ са обучили стотици пилоти, сред които са ген. Михо Михов и президентът Румен Радев. Семейството им е наричано „живата история на българската военна авиация“.
Източници: Аrmymedia.bg; „Янтра днес“
