На уречената дата и час Музея и основно обновената сграда на УЦ „Мальовица” ще бъдат официално открити. На изложените около 40 пана, текстово и в снимков материал, гостите на откриването ще се докоснат до най-важните моменти от живота на българския алпинизъм. Ще се срещнат с отдавна забравените съоръжения и екипировка от онова време, когато алпинизмът ни прохождаше.
Ще разгърнат и близо 500-те книги и брошури, разказващи за раждането и развитието на родния алпинизъм. За съжаление сред многобройните книги няма да могат да видят нито един от издадените 4 годишника на БАК, както и с 3-те книжки „Известия на БАК”. Посетителите, поне засега, ще се срещнат само с фотокопията на техните първи страници.
Силно се надяваме, че в най-скоро време някои от ветераните или техните наследници ще ни зарадват и с истинските, оригиналните, книжки, за които организаторите имат готовност и за заплащане на предложените екземпляри. Очакваме изненада още на 10 декември, защото тези две издания са първите в живота на българския алпинизъм и те в оригинал трябва да заемат своето достойно място в музея.
Начало на алпийската книжнина
Издаването на годишник на Българския планински клуб е една отдавнашна мечта за неговите членове и тя намира своята реализация още в първите месеци на 1933 г. като Годишник на БПК за 1932 г. Въпреки оскъдните средства, ентусиазмът е голям и в края на годината първият годишник е вече в ръцете на алпинистите.
Когато на 19 ноември 1929 г. се учредява първата организация на българските алпинисти, в член 2 на устава ѝ е записано, че целта на клуба е „Да работи за пълното завладяване на българските планини и прилагането в тях на истинско планинарство”. Тази цел членовете на клуба предвиждат да постигнат чрез редица дейности – провеждане на високопланински излети, строеж на заслони и хижи, изнасяне на сказки, третиращи въпросите на високата планина, издаване на карти и други трудове за планината, в това число и Годишник на клуба.
От всичките набелязани цели най-успешно се изпълнява тази с организирането на петъчните клубни събрания, които винаги са придружавани от изнасяне на интересни сказки от областта на географията, топографията, фотографията, метеорологията и редица още дейности, свързани с високата планина. Лекторите обикновено са видни учени, които привличат много гости, дори и такива, които нямат нищо общо с планината. С много голям интерес се посрещат и преводните материали за успехи на чуждестранни алпинисти, най-вече от Хималаите, които вече са станали тема номер едно.
Поради липса на средства, много трудно се осъществяват обаче две много важни цели – строителството на хижи и заслони, както и издаването на Годишник. И ако за заслон въпроса бе отчасти решен /за него ви разказахме в предишния материал/ то за годишника нещата стават доста по-трудно. Но когато желанието е голямо, а ентусиазмът завладяващ, нещата стават. Така в началото на м. февруари 1933 г. на книжния пазар се появява първият годишник на клуба под скромното, но много точно име „Български планински клубъ Годишник I–1932.”
Първи редактор на годишника е Стефан Попов – човекът, който бе направил най- много и за учредяването на клуба. Най-значително място в първия годишник са намерили двете статии на Павел Делирадев, който вече е председател на клуба „Ендемичната гуша” и „Ендемичната хематурия”, на които той е посветил дълги години – едно интересно изследване получило висока оценка от специалистите не само у нас, но и в чужбина. Много висока оценка получава и статията на Стефан Попов – „Психология на планинеца” – една публикация, за която доскоро не биваше да се споменава, а от година намери своето достойно място в библиотеките на множество планинари, алпинисти и туристи.
Както тези, така и останалите статии в годишника са с кратко резюме на френски и английски. Получил високо признание не само у нас, но и в чужбина, въпреки финансовите затруднения, клубът продължава издаването му и от него излизат още три годишника – II-ри, през 1935 г., III-ти, през 1937 г. и IV-ти, през 1940 г., които отразяват спортните и научните интереси на клуба.
Поради преминаването на Стефан Попов на дипломатическа работа извън страната, следващите три годишника излизат под редакторството на Божидар Стоичков. И четирите годишника са богато илюстровани с висококачествени черно-бели снимки и много материали от живота на нашите и чуждестранни алпинисти, както и много научнопопулярни статии.
Както по-горе споменахме, годишниците се приемат с голям интерес, но те не могат да задоволят текущите интереси на членовете на клуба и това налага настоятелството да вземе решение от края на 1934 г. за издаването на тримесечни бюлетини „ИЗВЕСТИЯ – Български алпийски клубъ” /виж снимките/. Видно от заглавието, клубът вече е преименуван от планински в алпийски. И тъй като от много автори точната дата на преименуването на клуба и приемането му за член на /UIAA/ се греши, считам отново да уточня и дебело да подчертая. На 17 ноември 1934 г. общото събрание на клуба единодушно приема предложението на настоятелството клубът да бъде преименуван от БПК на БАК.
Новото име, богатата му и разнообразна дейност не остават незабелязани от сродните алпийски организации и преди всичко от Международния съюз на алпийските асоциации /UIAA/. Ярко доказателство за това е и фактът, че в началото на 1935 г. клубът официално е поканен за неин член. Официалното приемане на БАК в тази авторитетна организация става на 4 юли 1935 г. по време на II-рия ѝ конгрес, проведен в Барселона.
Но, да се върнем отново към Известия на БАК, където във формулировката на решението се казва: „Известие на БАК не ще бъде вестник за сензационна информация, чрез която да се пропагандира и популяризира борбата в планината, а един орган с чисто организационни цели. Тримесечният бюлетин има следните раздели: Метеорологични данни, научен отдел, хижи и заслони, новини от чужбина, сказки, кратки съобщения, излетни бюлетини, спасителна служба, книжнина…”
Тези малки книжки от 30-32 страници бързо стават любимо четиво не само за алпинистите, но и за всички, които имат отношение към планината. За съжаление този така добре списван бюлетин излиза само в четири броя и поради финансови затруднения е спрян.
Както Годишникът, така и Бюлетините на БАК днес са останали като библиотечна рядкост и не са достояние на алпинистите и любителите на планината. Тези, които биха желали да се докоснат до двете първи издания на БАК, могат да направят това в Народната библиотека „Кирил и Методи” в София. Авторът направи това още през 70-те години на миналия век, когато събираше материали за историята на българския алпинизъм. Уверявам ви, че Годишникът има висока литературна, дори и научна стойност, а Бюлетинът – богата и точна информация за времето в планината и това, което алпинистите правят в първите им опити по отвесните скали.
Доц. Сандю Бешев
