19 ноември 1929 г. – Началото на организиран алпинизъм в България

На тази дата 18 ентусиазирани планинари слагат началото на нова организационна форма - Българския планински клуб (БПК) .

 
0

Сподели

Shares

Деветнадесети ноември 1929 година открива нова страница в живота на туристическото движение в България. На тази дата 18 ентусиазирани планинари, възпитани и израсли в Българското туристическо дружество (БТД) и Юношеския туристически съюз (ЮТС), слагат началото на нова организационна форма – Българския планински клуб (БПК) .

Билото на Стара планина/ автор – Photonick/ Източник Photonick Facebook Page

Идеята за учредяването на тази организация в България не идва изведнъж. Тя е плод на няколкогодишна подготовка и проучване опита на съществуващите в почти всички европейски страни планинарски и алпийски съюзи /клубове/. Тя е логичен завършек на няколкото  задгранични екскурзии, предимно в Алпите, където участниците виждат разликата между планинарите-алпинисти, които се катерят по върховете, и обикновените туристи, които ги съзерцават от долините”. Тя е плод и на безграничната любов на тези хора към българските планини.

Рибарица
Гледка от Златишко-Тетевенска планина към село Рибарица

Обособяването на БПК идва в момент, когато в България туристическото движение е не само в застой, но и прави крачка назад. Осъществили няколко успешни излета в Алпите, изкачили някои от по-известните им върхове, младите планинари, предимно членове на ЮТС, трябва да напуснат любимата си организация, защото според устава й могат да членуват в нея само до 21-годишна възраст. По време на една екскурзия в Мальовишкия дял на Рила през юли 1929 г. участниците обсъждат въпроса за учредяването на клуб на българските планинари (те все още нямат смелостта да го наричат алпийски). Веднага след завръщането си в София те започват подготовка за неговото създаване. За образец вземат обединения Немско-Австрийски клуб. От него заимстват и Устава. Чрез предварително изпратени покани до най-активните планинари на 19 ноември 1929 г. (петък), точно в 20 часа, в салона на “Славянска беседа” в София се събират 18 души. След размяната на мисли върху дейността на бъдещата организация, приемането на Устава и съставянето на учредителен протокол 18-те души полагат подписите си като учредители на Българския планински клуб /БПК/.

Учредителите на клуба са представители главно на интелигенцията. Дванадесет от тях са студенти – петима по медицина, трима по право и по един инженерство, математика и изобразителни изкуства. Двама са учители, двама – чиновници, един е лекар, един – търговец. Между учредителите на клуба са по-сетнешните изтъкнати наши учени – акад. Ростислав Каишев, проф. д-р Любен Телчаров, проф. д-р Филип Филипов, проф. д-р Кирил Влахов и проф. д-р Любен Пенев. Достойно място сред учредителите заемат и самоковските планинари, които в последните години проявявят много голяма активност в планинарството и алпинизма. Това са Михаил Кръшняк и Иван Шехтов.

В-памет-на-Иван-Шехтов

Целта на новоучредения клуб е формулирана в член 2 от Устава му – „Да работи за пълното завладяване на българските планини и прилагане в тях на истинското планинарство от страна на членовете му”. Тази цел членовете на клуба предвиждат да постигнат чрез “високопланински излети, строеж на заслони и хижи, изнасяне на сказки по въпросите на високата планина, издаване на карти и други трудове за планината, в това число и Годишник на клуба”.

Уставът на клуба се състои от 12 члена и е много демократичен. Той няма политически или народностни ограничения. В него могат да членуват “всички добри и изпитани планинци над  21 години без различие на народност”. Особено внимание е отделено на значката на клуба. Тя представлява планински връх, на който е изобразен ледокоп – символ на алпийската воля, и въже – израз на вярата в партньора. Значката играе ролята на членска карта и “член, който се лиши от нея, губи правото си на членство”.

Събранията на клуба са общи и настоятелствени (т.е. на ръководството). Общите събрания са обикновени и годишни. Първите са всеки петък от 20 часа и на тях се изнасят сказки /лекции/. Вторите – през октомври /ноември/, като на тях се приема отчета на старото настоятелство, избира се ново ръководство и се  гласува бюджета на клуба. На тях става и приемането на нови членове.

На учредителното събрание на БПК е избрано и петчленно ръководство. Председател става Стефан Попов. По признанието на всички присъствали той е душата на идеята за учредяването на тази благородна кауза. За секретар е избран д-р Крум Иванов, един от най-възрастните между тях. Касиерските функции се поверяват на самоковския художник Михаил Кръшняк. Ролята на проверители е гласувана на д-р Любен Телчаров и Стоян Кеманаджиев.

                                                       

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.