Павел Вълков: Танцуващият с лонгборд

През 2020 г. той става Световен шампион в дисциплината Dancing Longboad за младежи под 16 години в Айндховен!

 
0

Сподели

Shares
Снимка instagram.com/kazzi_/

Павел Вълков е една от онези млади надежди на българския спортен живот, която няма как да не бъде представена. Занимава се с лонгборд от осем години, а през 2020 г. става Световен шампион в дисциплината Dansing Longboad за младежи под 16 години. Зад гърба си има много успехи и участия в родни и международни състезания. Спонсориран е от Pepper boards и Fireballsupplyco и е посланик на Skullcandy Bulgaria.

Срещнахме с него да си поговорим за този не толкова популярен спорт у нас и как се става шампион в него.

Как научи за този не толкова разпространен в България спорт и какво те запали по него?

През 2014 г. в Самоков се провеждаше фестивала „Ритъма на планината“. Там разбрах, какво е лонгборд и се запалих по този спорт. Имаше състезание с награда и с мой приятел бяхме решили да я спечелим. Брат ми ми беше подарил пени борд, но не беше моето. Докато карах колело по алеята през лятото, покрай мен мина човек с лонгборд, който ме изпревари без усилие и аз категорично реших, че искам да карам точно такава „дъска“. Много исках родителите ми да ми купят лонгборд и след дълги обещания от моя страна по отношение на успеха ми в училище, скоро вече го имах.

Снимка instagram.com/kazzi_/

Първоначално исках да карам даунхил, докато разбрах, че се изисква специална екипировка и терени. След като се сдобих с първия лонгборд, два-три дни го бутах в парка и с един приятел решихме да се спускаме по едни прясно асфалтирани улици. Борда ми беше много разхлабен, много завиваше, а той трябва да е стегнат и стабилен, когато се спускаш, за разлика от dance карането, за което, трябва да е много мек. Пуснах се и дъската ми започна да вибрира и да трепери, не можех да я контролирам. Сигурно бях развил 50 км в час за кратко време и като не можех да запазя равновесие скочих от борда с идеята да се предпазя, но понеже не можех да поддържам същата скорост тичайки, започнах да се търкалям поне 10 метра и се сдобих с множество рани и охлузвания, бях целия в кръв… Търкаляйки съм минал през пирон на пътя, който за щастие само ме одраска и се разминах с много по сериозни последствия. Все още имам белег от този пирон за спомен. Разбрах, че като паднеш така асфалтът го осещаш много добре, направо 3D. (смее се).

Снимка instagram.com/kazzi_/

Веднъж видях едно момиче от нашето училище да упражнява трикове с лонгборда в парка, правеше няколко стъпки, хващаше дъската и скачаше върху нея. Опитах се да направя същото. В лонгборда надграждаш, учейки се от другите.

В колко състезания си участвал и какви са представянията ти на тях?

 Участвал съм на състезания във Варна, Бургас, Пловдив, както и в Айндховен. За съжаление няма много състезания в България, те се провеждат предимно в Холандия, Франция, САЩ и Югоизточна Азия. Там се намират и най-големите лонгборд общности в света. При първите ми стъпки в състезанията, ръка ми подаде Мартин Радев, който ме подкрепяше и ми осигуряваше части.

Снимка instagram.com/kazzi_/

Как се стигна до спечелването на световната титла в Айндховен 2020?

След първите ми явявания на състезания и спечелените награди, бях решил, че съм напред с материала. На едно състезание в Пловдив видях как карат мъжете и си казах, че имам още много да тренирам. След преместването ми в София, за да уча, имах по-добри терени за каране и развих уменията си значително. След това се обяви пандемия и трябваше да се върна в Самоков, но пък имах много свободно време, което уплътних с упражнения. През 2020-та приятели ме навиха да се пробвам за Световното. Точно тогава спряха и пътуванията и първенството се проведе онлайн. Моето изпълнение беше оценено най-високо сред участващите до 16-годишна възраст и след квалификации и финал, разбрах, че съм световен шампион.

Какво последва за теб след световната титла?

След като спечелих световната титла до 16 години, първоначално нямаше голям отзвук извън средите, но постепенно започнаха да се свързват с мен за интервюта, реклами и участия в събития. В училище почти всички учители са ми фенове. (смее се)

Тази година участвах в най-силната категория – мъже спонсорирани. Бях много добре подготвен, спазвах режим, но за съжаление вдигнах висока температура в деня на състезаниято, класирах се на 14-то място в общото класиране и 6-то място във Flip Up частта. Сега се готвя за следващата година. След състезание винаги се мотивирам много, защото виждам, какво не правя достатъчно добре, какво ми липсва за да съм по-добър и тренирам докато не постигна изпълнение с лекота.

Снимка instagram.com/kazzi_/

Замислял ли си да се пробваш в състезание по друг спорт?

 От много малък карам зимни кънки, почти откакто съм проходил. Дори имах период, в който незнаех дали да избера кънки или лонгборд. Тренирах 6 години тенис на корт. Карал съм хавайски сърф за едно лято. Първата година след като започнах да карам лонгборд ми беше скучно през зимата и започнах да тренирам сноуборд. Тогава си счупих крака, случиха се и други неща, но въпреки това карах още две години. Наскоро се върнах на пистата за едно състезание по Slopstyle (сноуборд) и съм доволен от представянето си след 3 години пауза. Мисля да пробвам блейдове, но все още не съм учил триковете. Все пак основният ми фокус остава върху лонгборда.

Кой е най-популярния стил при лонгборда?

До скоро най-много хора се занимаваха със спускане (Downhill), включително и в България. Последните години голяма популярност набра стилът, в който се състезавам – Dance. Навлизането му в поп културата, спомогна много за това. Участието на Ko Hyojoo във видеото Solo на Clean Bandit и Demi Lovato повиши интереса към лонгборда и танцувалния стил изключително много. След него много момчета и момичета в Азия, започнаха да карат и да правят трикове, които впечатляват и най-опитните в този спорт.

Снимка instagram.com/kazzi_/

Лонгбордът има над шестдесетгодишна история, мислиш ли, че триковете и възможностите са достигнали своя връх?

Мисля, че много карачи са достигнали предела на възможностите си, но върха в този спорт далеч не е достигнат. Извора за нови идеи с трикове е неизчерпаем и постоянно се показват нови, по-добри неща. Много от състезателите изпълняват перфектно триковете си, но са някак автоматично, без артистичност. Надграждането става с много тренировки и всеки нов трик, трябва да е по-сложен и да бъде основа за следващия. Въпреки това емоцията трябва да се запази, защото тя придава душа на карането.

Имаш ли любимо място, където обичаш да бъдеш?

Обичам планината, защото съм от Самоков и доста време съм изкарал на Боровец и в Рила. Всяко място в града, където има хубав асфалт и мога да карам също ми е любимо. Най-вече обичам местата, на които съм с близките си хора.

Снимка: Instagram.com/_kosich/

Какво друго обичаш да правиш, когато не караш?

Уча в Художествената гимназия в София. Родителите ми са художници и аз също се занимавам с това. Почти цялото ми време е заето с каране и рисуване. Направил съм си дизайн за лонгборд, но все още ми е само за училище, не мисля да го реализирам засега.

Какво би казал на хората, които имат интерес, но нямат увереност да пробват?

Учил съм много хора да карат, от всякакви възрасти. Повечето се притесняват и страхуват в началото. Важното е да си спокоен и да пазиш равновесие, когато си на земята. Не трябва да се прехвърля тежесттта на единия крак. Стягаш краката и си отпускаш тялото. Когато паднеш, ставаш и продължаваш да опитваш.

Следете развитието на Павел в неговите социални канали:

https://www.instagram.com/_pavel_valkov_/

https://www.tiktok.com/@pavelvalkov

Снимка instagram.com/kazzi_/

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.