Преди 70 години: Първите републикански зимни траверси и алпиниади

Поглед към миналото и историята на първите!

 
0

Сподели

Shares
Връх Вихрен
Снимка: Михаела Стоянова

Във вече почти 95-годишната история на организирания алпинизъм у нас има много дати и събития, които заслужават да бъдат отбелязвани с главни букви. Връщайки се назад в годините с особен интерес трябва да се отнесем към три от тях – откриването на Централния алпийски лагер /ЦАЛ/, както и въвеждането на зимните и летни републикански алпиниади. Отбелязваме ги не само, защото към днешна дата се навършват юбилейните 70 години, но най-вече за това, че и трите събития в продължение на много години играят важна роля в дейността на нашия алпинизъм.   

Към първото събития се върнахме на 19 март, когато на х. „Вихрен” бе сложено неговото начало. Тук е съвсем редно да отбележим, че този заслужен 70-годишен юбилей няма да бъде пропуснат, а ще бъде отбелязан подобаващо през втората половина на месец юли, когато по план трябва да бъде завършено ремонтирането на Учебния център „Мальовица”. Към второто събитие ви връщаме сега, а след няколко дни ще се върнем в края на месец май, когато бе поставено началото и на Летните републикански алпиниади.    

Независимо от постигнатите положителни резултати по отношение на масовостта и спортното майсторство към зимните прояви у нас все още се подхожда твърде плахо и неуверено. Траверсите, които по това време са много популярни за съветските алпинисти у нас си пробиват път бавно. Началото им е сложено още през 1947 г., когато централните комитети по туризъм и алпинизъм започват съвместното провеждане на ски преходите през Рила и Пирин. Тези походи се провеждат при добра организация и подчертан интерес, но маршрутите им преминават по най-достъпните места на двете наши големи планини и това не задоволява алпинистите. Това дава основание на бюрото на РСА през 1952 г. Освен лятната алпиниада да проведе и първия републикански зимен траверс. В него вземат участие 30 алпинисти и според първия проект по време на 6-дневния преход са предвидени 3 нощувки на бивак и то по времето, когато спалните чували все още не са познати на нашите алпинисти, а палатките се сглобяват от носените войнишки платнища.

ВИЖТЕ: Представяме ви втората книга на списание 360: “Истории за началото на планинарството в България”

По отношение на техническите трудности маршрутът на този първи траверс почти не се отличава от предишните ски походи. Той започва от х. „Белмекен”, преминава през хижите  „Грънчар”, „Рибните езера”, вр. Су Чал, Кобилино бранище, Попова шапка, заслона БАК и завършва на х. „Мальовица”. Продължителното дъждовно време налага прекратяването на траверса. За това пък по време на втория траверс, продължил 11 дни алпинистите провеждат 5 нощувки на бивак в снежни пещери и иглу. Ето какво си спомнят за този траверс двама от участниците:

„В групата имахме само 4 истински спални чувала. Останалите носеха домашни одеала или черги. Не липсваха и куриози. Един алпинист дори носеше две циментови торби” – /Милко Чернев/. „Сушихме си обувките във фурните цяла нощ. Те бяха поели толкова влага, че и трогателните грижи на хижарите не можаха да ги оправят” – /Георги Атанасов/.

В траверса участва и една жена – Иванка Ангелова от „Торпедо”, която заедно с мъжете стоически понася големите натоварвания и с чест издържа трудностите в продължение на 11 дни. Провеждането на траверса се следи с голям интерес от страна на туристическите и алпийските среди, както и от пресата. След завършването му ръководството и участниците получават висока оценка от бюрото на РСА:

Траверсът е най-голямата проява на нашите алпинисти и е крачка напред от миналогодишния. Той доказва, че и младите кадри са израснали достатъчно—се казва в поздравлението.

ВИЖТЕ: „Българи по големите върхове на света“-новата книга на доц.Сандю Бешев и списание 360

Още по-внушителен е третият траверс, в който участват 40 души и още в първия ден те преминават по 700-метровата стена на вр. Двуглав. Въпреки лошото време и тежките раници /22-24 кг./ и големият, трудноподвижен състав, за един ден стената е преодоляна от целия екип. Този траверс се отличава и с още едно високо постижение – за първи път при зимни условия е преминат и ръбът, съединяващ върховете Каменица и Яловарника в Пирин.

Както летните, така и зимните републикански прояви все още нямат своя точен облик. Поради това през 1955 г. към траверсите са включени и зимни стенни изкачвания. Поради своеобразния характер на зимните прояви участниците в тях са почти два пъти по-малко отколкото в летните.  Лошата материална база, най-вече обувките и спалните чували дават основание на бюрото на РСА да допуска участие в тях само на много добре подготвени и екипирани алпинисти – майстори на спорта и първоразрядници.

Провеждането на първите зимни републикански прояви – траверси и изкачвания се характеризират с голям ентусиазъм  и въпреки лошата екипировка се налагат в практиката и заемат голяма част от изискванията за покриване на нормативите от Единната републиканска спортна квалификация по алпинизъм /ЕРСК/. Така например за покриване на майсторска норма се изискваше задължително участие в тъй наречения „ Гигантски траверс Рила – Пирин” или обратно. По наши сведения от 1952 г. до 1995 г., когато провеждането им бе прекратено са проведени 45 зимни траверси или алпиниади, в това отношение и едно зимно ски преминаване на много популярния при летни условия преход по билото на Стара планина от вр. Ком до нос Емине.      

                 

Значителна част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360: 

„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“

                                                                                                                       

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.