“Boleron mountain stories”: Доброволците към ПСС

Историите на трима доброволци от различни поколения

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Boleron Stories: Запознай се с Доброволмците. Снимка ПСС Боровец. Акция на Орловец
Boleron Stories: Запознай се с доброволците. Снимка: ПСС Боровец. Акция на Орловец

Вече разказахме как се става планински спасител и защо доброволчеството е гръбнакът на планинското спасяване. Сега, с  нашия партньор – първият онлайн застрахователен брокер Boleron, ти предлагаме историите на трима доброволци към ПСС – Огнян Кузманов – Ханко (39 г.), Лъчезар Станчев (39 г.) и Венелин Петров – Венко (81 г.), защото приносът на тези хора за благото на обществото, тяхната отдаденост и жертвоготовност в името на това да помагат, силно ни впечатляват. В нашите очи планинските спасители са истински герои, а това, което ни разказват, считаме, че е добре да бъде прочетено от всеки планинар.

Огнян Кузманов – Ханко

На 39 години. Работи в сферата на енергетиката, на ръководна позиция. Доброволец в отряд “Кюстендил” от 2015 г. Казва, че планинското спасяване му е помогнало да израсне като човек.

ognyan_kuzmanov_pss
Огнян Кузманов. Източник: Личен архив

“Още като дете съм си мечтаел да стана планински спасител – от момента, в който разбрах, че такива хора съществуват. През 2014 г. срещнах тогавашния началник на отряда – д-р Борислав Янчовски. Заедно ремонтирахме заслон “Руен” и от дума на дума… След един ден заедно, все едно се познавахме от години. Така влязох в редиците на отряда”.

Огнян споделя, че в началото му е било трудно – да се докаже, че си е заслужил мястото там.

ognyan_kuzmanov_pss
Огнян Кузманов. Източник: Личен архив

“И на курсовете ми беше много трудно. И сега ми е трудно да съвместявам работа, семейство и доброволчество. Всеки път, когато трябва да намеря средства за отряда от спонсори, ми е трудно. Но нали това е целта? Аз, благодарение на Планинската служба, надградих себе си като човек. За отказване не може да става дума. Само нaпред ми е мисълта”.

ognyan_kuzmanov_pss
Огнян Кузманов. Източник: Личен архив

Какво представлява подготовката за спасителна акция?

Огнян: Първо, лична, физическа подготовка. Във всеки удобен момент съм в планината. Когато имам възможност, се натоварвам с разстояние и денивелация за време. Тренировки за работа с въже, каране на ски, дори и колело. Второ, в една акция участва част от отряда. Трябва да се познаваме и да знаем кой, в какво е добър. Имаме си алпийци, ориентировачи, човек, който е добър в медицината, добри водачи на моторна шейна, добри скиори и т.н. В зависимост от акцията, си разпределяме задълженията. Mоите силни страни са ориентирането и медицината. Като ученик бях член в Младежкия авариен екип към БМЧК. Когато станах планински спасител, завърших колеж за парамедик. Имам щастието да съм приятел с лекарите на “Академия Първа помощ”, благодарение на тях практикувам и нещата лека-полека ми се получават.

ВИЖ съвети от ПСС за безопасност в планината тук.
ognyan_kuzmanov_pss
Огнян Кузманов. Източник: Личен архив

Колкото до самото обучение за планински спасител, то представлява една година стажуване в отряда, за да докажеш, че си заслужаваш мястото, след което четири курса: два зимни и два летни в учебния център на Витоша. Истинско изпитание си е. И за духа, и за физиката. С това обаче нищо не е приключило. Според мен обучението си е до живот. Няма две еднакви акции и човек винаги има какво да научи.

Какво би искал да се промени в поведението на хората в планината?

Огнян: Когато бях дете и ходех на планина, възрастните ме спираха да ме похвалят, че съм там, да ме насърчат, да ми дадат съвет как да си вържа обувките, как правилно се носи раница, как се слиза по стръмно. Вечерта в хижата се пееха песни, беше дружелюбно.

ognyan_kuzmanov_pss
Обучение на най-малките. Източник: Личен архив на Огнян Кузманов

Обръщам се към старите планинари –

да не ги забравяме тези специални взаимоотношения и да не ги съдим новите, а да ги насърчаваме и окуражаваме

А на новите искам да им кажа, че когато ги поздравявам в планината с “Добър ден!”, това не означава, че ще им искам нещо. Етикетът в планината е такъв – поздравяваме.

ognyan_kuzmanov_pss
Обучение по първа помощ. Източник: Личен архив на Огнян Кузманов

Нужни ли са промени в планинското спасяване?

Огнян: То се променя. Със сигурност не е такова, каквото е било преди десет години. Но ако искаме да е на нивото, на което ни се иска (например, да има медицински хеликоптери, дронове с термокамери и т.н.), вече не трябва да говорим за планинско спасяване, а за политики и реформи в държавата.

 

Лъчезар Станчев

Също на 39. Юрисконсулт в сферата на енергетиката. Планински водач и инструктор по лавинна безопасност към БАССЕС. През 2013 г. започва обучението си към ПСС. Доброволец в отряд „София“.

Lychezar_stanchev_PSS
Лъчезар Станчев. Снимка: Веско Николов

Лъчезар: Качен съм на ски на 3 години. От тогава спасителите са били наоколо, виждал съм ги и съм ги възприемал като авторитетите в нещо важно за мен – Планината. Съвсем естествено, по момчешки, съм искал да съм като тях. Няма да забравя един кристален зимен ден в края на 80-те на Меча поляна (ЦПШ-Мальовица). Точно бях овладял ползването на малките влекчета и много горд „въртях“ на тях. В това време се появи група униформени спасители със ски с „панти“ и огромни раници, които бавно запъплиха нагоре към хижата. Цялата картина на нишката от хора, която лека-полека изчезна в снежната планина, ми се стори толкова магична, толкова нереална и притегателна.

От края на гимназията започнах с планинското водене. Впоследствие преминах към работа с класическото работно време, но ми остана желанието да присъствам в планината, при това не чисто потребителски/туристически. 

Lychezar_stanchev_PSS
Лъчезар Станчев. Източник: Личен архив

Коя спасителна акция помниш най-ярко?

Лъчезар: Още не бяхме завършили обучението, но вече бяхме „стажанти“. Сигналът беше за загубване в Горното плато на Витоша през зимата и при страхотна мъгла. До онзи момент в чак толкова непрогледна обстановка не се бях оказвал. Качихме се до средата на платото със стария ратрак. Оставихме го и започнахме лъчево движение от машината навътре в „млечката“. Идеята беше по шума на двигателя, сигналната лампа и собствените си следи да се ориентираме, така че самите ние да не се загубим, което си беше напълно реално. Ходиш 10-15 мин. “направо“, връщаш се по собствените си стъпки до ратрака и леко встрани започваш нова линия. След малко местим машината и пак същото упражнение.

По-късно вечерта един колега доведе изгубения в Базата на Алеко от много различна посока. Оказа се, че след подаването на локация към нас човекът е продължил да се движи, при това с усещането, че слиза надолу, докато в действителност се е качвал нагоре… Често се случва при сняг и мъгла. Така че, когато се загубите, ако не ви е много студено и можете да стоите на едно място, стойте!

Lychezar_stanchev_PSS
По време на обучение. Източник: Личен архив на Лъчезар Станчев

Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш?

Лъчезар: Докато мога да съм полезен и ме искат, ще съм част от Службата. Ето, преди малко се върнах от случай на Витоша. Нищо специално и тежко, но успях да дам едно рамо.

Как протича организационно една акция?

Лъчезар: При получаване на сигнал и вземане на решение за организиране на акция се назначава ръководител и се започва бърза подготовка и планиране на конкретните дейности. Идентифициране на мястото на инцидента, подход към пострадалия, рискове, каква точно екипировка и помощни средства ще се вземат, ще се ползват ли МПС-та, ролите на отделните спасители или техни групи и др.

Физическата подготовка е лична отговорност на всеки от нас и я постигаме, практикувайки любимите си планински спортове. През седмицата се старая да плувам, да правя набирания вкъщи, да карам колело. В края на ноември влизам във фитнеса за около месец за подготовка на краката за ските. През зимата карам ски и „пантя“ колкото се може повече. След края и на „пролетните ски“, почивам около месец и пак започвам с другите занимания. Все по-рядко правя класически летен планински туризъм (т.нар. „трекинг“), което започва да ми липсва и се надявам да го възстановя.

Lychezar_stanchev_PSS
По време на акция. Източник: Личен архив на Лъчезар Станчев

Относно екипировката, ПСС ни предоставя такава при преференциални условия и, по мое мнение, в последните години нейното качество съществено се подобри. Разбира се, всеки от нас, според спорта, който основно практикува, разполага и с друга екипировка, която неизбежно „влиза в акция“.

Какво включва обучението?

Лъчезар: Четири курса в рамките на две години – медицина, боравене с въжета и алпийски съоръжения, организиране на различни видове спасителни акции, придвижване в лятната и зимната планина, ски-техника, лавинна безопасност, ориентиране, транспорт на пострадал и др. Хората с медицинско образование са с приоритет и различна програма на обучение.

Каква застраховка е най-добре да има човек, за да е сигурен, че при нужда да вика ПСС на помощ, застраховката ще покрие разходите?

Лъчезар: Много зависи какво прави човек в планината, колко често е там и колко е рисковано заниманието му. Зависи и дали ходи на планина само у нас, или излиза и навън. Мисля, че покритие от около 2000 лв. за България и само за спасителните разноски (без медицинските), т.е. до предаване на Бърза помощ, е доброто съотношение цена/риск. Такава застраховка си правя аз. Преди време планинските застраховки почти изчезнаха като продукт, но в последните 2-3 години започнаха да се появяват разни нови варианти. Харесвам тези с предплатените дни на годишна база, които активираш, само когато ще излизаш в планината.

ВИЖ за планинските застраховки тук.
Lychezar_stanchev_PSS
Лъчезар Станчев. Източник: Личен архив

Хората си носят поведението от долу, града – горе, в планината, казва Лъчезар.

“Много бих искал навсякъде поведението да се подобри към повече толерантност, чувство за общност, разбиране, че не си само „ти“, че си част от взаимосвързана система, от среда, която се формира и от твоето поведение”.


“Хората в планината се увеличиха много сериозно в последните години. Тя стана по-достъпна в резултат на изобилието от добра екипировка на добри цени, увеличения брой лични автомобили, развитието на технологиите (носим си интерактивна карта в джоба, нали?), телевизията, социалните мрежи…

Много бих се радвал да срещам по-отговорно поведение и към останалите, и към природата. Преди човек да се насочи към дадено място, да се информира какви са условията там, какви са рисковете, какво е разрешено да се прави там – може ли с „джипка“, с АТВ, с моторна шейна, с мотор или може само пеша… У нас има едно много криво разбиране по темата с правилата и забраните. Много хора ги приемат лично, сякаш някой точно на теб е тръгнал да ти забранява нещо и ти се чувстваш много угнетен и обиден… Ами не, правилата и ограниченията са за всички и обикновено са там да опазят някоя ценност, за която ти може даже и да не подозираш. Достатъчно е просто да се съобразиш.

Спасителна акция. Източник: ПСС

Голямата промяна, която, надявам се, предстои скоро в планинското спасяване, е въвеждането на хеликоптерната система HEMS. Има много тежки акции, които могат да отнемат 10-20 часа и повече. Труднодостъпни места с подход от няколко часа само за достигане до пострадалия, от там следва обработването му, а после тепърва започва обратният път – много по-бавен, труден, рискован и за пострадалия, и за спасителите. Въпреки че е обездвижен, човекът изпитва болки при всяко друсване или неравност. Състоянието му може да се влоши във всеки един момент. Голяма част от тези случаи могат да приключват в рамките на златния медицински час с HEMS, а това ще спести всичко, което споделих”.

ВИЖ за хеликоптерното спасяване тук.
хеликоптерно въздушно спасяване
Хеликоптерно спасяване. Снимка: Витан Витанов

Съветите на Лъчезар

  • Добре е желаещите да станат доброволци да са наясно с времето, което могат да отделят, и с приоритетите в живота си. Това, че нещо е „доброволно“ и не ти плащат, съвсем не означава, че отношението ти може да е несериозно.
  • Обучението в ПСС не е курс по планинарство. Подгответе се за 15-часови занятия с теория, упражнения на терен в дъжд, кал, сняг, завършващи с 2 часа медицинска лекция след вечеря, нощни акции и зимни биваци.
  • Вероятно е курсът да унищожи голяма част от наличната ви екипировка, така че използвайте старите си дрехи и пособия, стига да са функционални.
  • Напълно начинаещите, при много отдаденост, ще имат нужда от поне 2-3 години за постигане на нивото за ПСС. Изискването е за стабилност и сигурност върху ските, но при всякакви условия и терени.
PSS
Източник: Личен архив на Лъчезар Цветков

Венелин Петров

На 81 години. Сътрудничи през зимата на отряд “Банско”. Преди това над 50 години е бил доброволец към ПСС в софийския отряд. Работил е основно в сферата на туризма, а в студентския алпийски клуб “Академик”-София израства като алпинист и спасител. През 80-те години е негов председател. Бил е инструктор по алпинизъм в Централна планинска школа.

Защо повечето алпинисти по онова време, преди 1989 г., са ставали планински спасители?

Венелин: Тогава имаше много алпийски клубове. Алпинистите бяха хората, които най-добре познаваха планините, много бързо можеха да се обучават в планинско спасяване, защото двете най-важни дейности бяха работата с алпийски инвентар и скиорството. Тази част от българската младеж беше най-подготвена. Тогава в ПСС се вземаха само хора, които са завършили курс за алпинисти. 

venelin_petrov_alpinist_pss
Венелин Петров. Източник: Фейсбук профил

През годините на социализма всяко предприятие трябваше да представи физкултурен план за инструктори по туризъм, ски, ориентиране, пещерно дело и пр. За участие в такива курсове даваха по 14 дни платен отпуск. Така навлизаха много млади хора.

Сега пак млади хора навлизат в планинското спасяване, но много по-малко. Хората работят, не могат да се откъснат от работа. Алпийските клубове вече ги няма, останаха много малко, туристическият съюз почти не развива дейност, освен да си взема парите от хижите, отдадени под наем. Сега хората имат достъп до интернет, чрез който научават нещата. Всяка година има курсове за стажанти и за повишаване на квалификацията. Не е имало нулева година, в която да няма желаещи. Освен това, сега доброволците имат достатъчно места, откъдето да си купят екипировка. Едно време трябваше да станеш член на алпийски клуб, да развиваш някаква дейност, за да можеш да получиш екипировка.

Преди да отидеш в планината, не забравяй своята планинска застраховка. Тази от Boleron можеш да я направиш с няколко клика, а полицата ти ще е винаги на телефона ти. 

Boleron Stories: Запознай се с Доброволмците. Снимка ПСС Боровец.
Boleron Stories: Запознай се с доброволците. Снимка: ПСС Боровец.

Финансирането

В онова време държавата финансираше службата – цялата екипировка, съоръжения, бази. Сега субсидията е много малка, а останалата част са доброволни дарения и застраховките, които покриват голяма част от финансовите разходи. Независимо от всичко, парите не стигат. Би могло държавата да засили субсидията. И най-важното, което непрекъснато се повтаря – ние сме единствената страна в ЕС, която няма въздушна помощ. Най-важното в работата на планинските спасители е най-бързо да достигат до пострадалия, а без въздушна помощ това отнема 1,5-2 часа ходене. Когато отидем на място, особено зимно време, много често тези, които ги търсим, вече не са между живите.

Снимка: ПСС, Отряд Банско
Снимка: ПСС, отряд “Банско”

Второто нещо – голяма част от инцидентите в планината са в ски-центровете. През последните 10 години, откакто работя в Банско, имаме по 1200-1300 случая за зимния сезон. Това означава, че тези, които карат ски в курортите, не спазват основните правила за каране по пистите. Необуздано каране, нямаме отделни писти за снооубордисти, за скиори, за шейни, всички се набутват в едни и същи терени, и сблъсъците са жестоки, травматизмът е много голям.

Съветите на Венелин Петров

За да стане доброволец, човек първо трябва да бъде планинар. ПСС не може да вземе хора с минимална подготовка. Те трябва от деца да са започнали да ходят в планината, да я познават – с нейните особености и опасности, да са живели с групи от хора, с които да изпитат трудностите в планината, да ги преодоляват, да знаят как да се пазят.

venelin_petrov_alpinist_pss
Венелин Петров. Източник: фейсбук профил

Как планинското спасяване промени живота Ви?

Венелин: Промени живота ми и за добро, и за лошо. Аз от малък съм закърмен в планината – майка ми и баща ми бяха планинари. Баща ми беше военен и когато си вземаше отпуската, я изкарвахме в ходене по планините. Най-вече в Рила, защото съм роден в Самоков. На един алпийски лагер на Мальовица в лагина загина мой първи приятел – това беше първата ми акция още преди да стана спасител. Тогава за първи път видях умрял човек, и то много близък… Някак си това ме доведе до Службата.

Снимка: ПСС, отряд “Банско”

Освен това, имаше една личност, която преобърна цялата служба наопаки, след като дойде в нея – Петър Москов, той преобрази всичко, екипировка, съоръжения. Той ни пое нас, студентите тогава и това ядро, софийското, около 15 души навлязохме много дълбоко в планинското спасяване – изпробвахме всичко ново в техниката, курсовете се провеждаха по съвсем нова система, заимствана от Германия. Така службата скочи две нива над това, което дотогава беше създадено.

За лошото няма да говоря. (Смее се.)

Освен планинската застраховка, Boleron предлага и застраховка “Екстремни спортове”, с която можеш да практикуваш любимите си занимания в планината, без да се притесняваш за последиците.

Снимка: инж. МАЙЯ МАСЛИНКОВА, ПСС
Снимка: инж. МАЙЯ МАСЛИНКОВА, ПСС

Boleron високо оценява дейността на ПСС и предприема реални дарителски действия, като в периода 1-ви февруари – 31-ви март 2021 г. проведе кампания в помощ на Планинската спасителна служба.  Пълната стойност от всички планински застраховки бяха дарени на Службата. В рамките на два месеца каузата успя да събере 5669,16 лв.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.