Планинското спасяване

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Паднеш ли, изгубиш ли се в планината, те са винаги насреща – планинските спасители.

Повод за основаването на първата планинска спасителна служба в света – „Alpine Rettungsausschuß Wien“, е падането на лавина на връх Ракс (Австрия) през 1896 г., при което загиват трима човека. Създадена е от няколко различни клуба, решили да се обединят в общо дружество. В днешно време няма планинска страна, която да не разполага със своя спасителна служба.

Основна практика по целия свят е да има спешен номер на спасителната служба, на който хората да позвънят при злополука. Планинското спасяване се осъществява при сложен терен и със специално оборудване и средства. За издирването на пострадали или затрупани от лавини, често се използват обучени кучета.

Транспортирането пък се осъществява със специални носилки, като впоследствие пострадалият обикновено се поставя на вакуумен дюшек, който е от полза при евентуални костни счупвания. В англоамериканското пространство често вместо комбинацията носилка и вакуумен дюшек се използва т. нар. Spineboard, направен от дърво или твърда пластмаса. Стабилно закрепен с колани, пострадалият бива откаран или предаден на специално оборудван спасителен хеликоптер.

В Австрия пък летят вертолети, предназначени само за трнаспортиране на лекари, но не и на пострадали.

За преминаването през снежни участаци е подходяща и т. нар. шейна Акиа, която се тегли лесно и потъва по-малко в снега. Формата й наподобява метална вана, с две съединителни греди отдолу, има собствен опростен механизъм за спиране. Друг вид шейна, изпълняваща подобни функции е пулката.

Финансирането на планинските спасителни служби може да се осигурява от държавата, от частни спонсори или както е при нашата ПСС – членовте й участват на доброволни начала. Платените спасителни служби са типични за места с по-големи нужди като Алпите или някои отделни планински паркове или ски курорти. Доброволните екипи обиновено се състоят от местни катерачи и гидове, познаващи добре обстановката в района, като много често дори и платените служби работят съвместно с доброволни екипи.

В Канада в петте национални парка на Канадските скалисти планини за ПС носят отговорност единствено специалистите от Agence Parcs Canada, правителствена агенция. Към нея група от доброволци винаги е на разположение и дава информация на туристите.

В Америка също работят както професионални екипи така и доброволци. Доброволните екипи са част от планинската спасителна организация MRA, пркатикуваща под властта на местния шериф. Създадена 1959 на Timberline Lodge в Mount Hood, Орегон, тя е най-старата асоциация за планинско търсене и спасяване в САЩ с над 90 оторизирани от правителството части също в Канада и др.

В Непал от тази година също действа отряд за спасяване по въздуха, след като специално обучен екипаж вече извършва спасителни акции с хеликоптер на височина над 5000 метра.

Планинското спасяване във Великобритания се извършва от доброволци, като всеки независим екип е член на собствена регионална организация.

Малко е допълнителната финансова помощ, която получават екипите, които основно се самофинансират, но разчитат и на благотворителни фондове и спонсоиране. Екипите не получават правителствена помощ. Royal Air Force Mountain Rescue Servicе (RAFMRS) e изключение, тази служба е към военните. Нейните екипи първоначално били организирани през Втората Световна Война, за да спасяват пострадали при самолетни катастрофи в планините.

Всички членове на службата днес са доброволци, като в момента има 4 екипа: RAF Valley в Северен Уелс, RAF Leuchars и RAF Kinloss в Шотландия и RAF Leeming в Англия. Във Великобритания освен това спасителните служби се занимават и със спасяване на животни, оказват помощ на линейки при затруднени от обстоятелствата евакуации, също така и на правителсвени служби при наводнения и тежки затрупвания от сняг.

Ето и някои от останалите европейските планински спасителни служби – в Германия – Bergwacht (дружество към червения кръст), в Австрия – österreichische Bergrettungsdienst, в Швейцария при злополука бива уведомена Alpine Rettung Schweiz (SAC), фондация на швейцарския алпийски клуб (SAC) и на швейцарската спасителна авиационна служба (Rega). В Италия Corpo Nazionale Soccorso Alpino e Speleologico (CNSAS) е част от италианския алпийски съюз.

Обикновено планинското спасяване е безплатно, малко са страните по света, в които службите обявяват цени за услугата. Такова изключение е Швейцария, където спасяването е доста скъпо – варира между 2000-4000 долара.

У нас Планинската спасителна служба е основана през 1933 г. от членове на Българския алпийски клуб (БАК), БТС, Юношеския туристически съюз (ЮТС) и Софийския ски-клуб.
От 1971 г. ПСС е приета за член на Международната асоциация по планинско спасяване (ИКАР). Членството дава на организацията достъп до техниката и тактиката на алпийското планинско спасяване, методиката на съвременното обучение, ефективните съоръжения и екипировка за спасителна дейност. Поставя се началото на обучението на спасителните кучета за търсене на затрупани от лавини (1974 г.), началото на оказване на помощ от въздуха с помощта на хеликоптер (1975 г.).

Днес Планинската спасителна служба разполага с с около 600 доброволни планински спасители и с 45 щатни и поддръжка на 5 денонощни поста. Освен това има между 30 и 50 сезонни спасители, които работят само през зимните четири месеца в по-големите ски центрове, за да може да се окаже адекватна професионална помощ при завишения брой туристи и скиори.
Въпреки това държавна подкрепа почти липсва. Планинските спасители са длъжни на доброволни начала да са на разположение за акции 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Половината сума за необходимата им екипировка покриват сами.
Така необходимият хеликоптер, който би улеснил достъпа до трудно проходими терени и би се оказал животоспасяващ в някои случаи, е само мираж.

Голям напредък в тази област е подписаното наскоро споразумение с Авиоотряд 28, които ще позволи планинските спасители да провеждат акции и от въздуха.

Спасяването у нас е платено. Броят на застрахованите действително нараства, но все още се срещат и доста пострадали без сключена планинска застраховка. Не са редки и случаите, когато спасени туристи „забравят” да платят за оказаната им помощ.

Излизайки в планината, не пропускайте да се запознаете с препоръките на ПСС, проверявайте прогнозата за времето, не навлизайте със ските в отбелязани като лавиноопасни участници, направете си планинска застраховка. Нека заедно направим планината по-безопасна.

Източник: varhove.com

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.