Пламен Петров: човекът-птица

6
 

Сподели

Shares

Един от хората, дръзнали да облекат уингсют-а и да полетят с него. Наясно е с рисковете и опасностите, които крие този секващ дъха спорт, но въпреки това не се спира пред предизвикателството, което му предлага височината. Знае, че у нас спортната култура поставя екстремното в реда отзад, но въпреки това продължава да мечтае. Това е Пламен Петров.

Пламен Петров

Разкажи ни повече за себе си? Как стигна до летене с уингсют?
Ергенче от Стара Загора (ха-ха). Още от много малък ме привличаха скоковете с парашут от статично положение. Спомням си, че мечтаех да скоча от блока срещу нас, защото беше по-висок от този, в който живеех. Баща ми беше летец и постоянно се навъртах около парашутистите в базата. Дълга история…
За летенето с уингсют. Още като видях по кабелната полети с такъв костюм (мисля, че беше в края на 90-те), ми стана мечта. Продължих да скачам, а през 2004 година дръпнах кредит от банката и си купих парашут втора употреба и уингсют за начинаещи – Prodigy. След като го получих, ми трябваха още 3-4 месеца да уговоря някой да ме пусне да скачам с него, защото нямаше кой да ме обучи. И досега продължавам да се уча сам.

Какво е да си единственият уингсютър в България? Как тренираш?
Както логично следва, папагалите започнаха да ми говорят зад гърба. Знаете, че в България не можеш да не бъдеш оплют, когато станеш новатор в дадена област или си първият.
Иначе от 3 години не съм скачал от самолет. Скачам бейс или с бейс парашута и уингсюта тренирам от парапланери. Скачал съм и от балон и от мотоделтапланер през това време. Това е скъп спорт и не мога да скачам, когато поискам, а когато мога.

А по света как е?
Повечето ми бейс приятели от цял свят си имат солидни спонсори или са много добре финансово и скачат доста по-често от мен. На някои това им е работата – да скачат за реклама. Не мен това ми е мечта…

Разкажи ни повече за самото летене.
Преди да започна да скачам с уингсют, знаех какво е само свободно падане. При уингсют скачането не падаш, а летиш, което прави за мен този спорт много, ама много приятен. Сега започнах да скачам и с уингсют от скали. А тук вече чувството е невероятно – ходиш, скачаш, летиш и пак ходиш.

Наскоро се завърна от стената на Монте Бренто. Как беше там?
Стената е 1200 метра, като отвесната част е 550 метра. Скачам там 3 години подред. Първият ми скок беше през 2007 година. Любимо място ми е. Всъщност е любимо място на бейс джъмпърите от цял свят. Скалата не е забранена за скачане, относително лесно достъпна е (само 2 часа ти трябват, за да стигнеш до върха) и винаги има какво да научиш от по-големите майстори. Най-интересното е, че там съм се запознал и съм скачал заедно с хора, които са легенди в този спорт и съм събирал техни видео материали години наред.

Пламен Петров човекът птица

Бил си и на Световното първенство в Норвегия. Впечатленията ти от там?
Да, 2008 година се организира първото по рода си Световно първенство по бейс джъмпинг – World Base Race. Отидох там по покана на Пол Форчън – норвежка бейс легенда, който организира този ивент. Установихме контакт по интернет. Състезанието е за най-бързо летящо същество. На ръба на скалата са разположени две рампи. Скача се по двойки. Който прелети финала първи (без разкрит парашут), продължава напред. Не мога да се похваля с голям успех. Тогава скачах само с тракинг, а не с уингсют. А и да скачаш с топ елита в този спорт – хора легенди, с дълга практика, не е лесно. Но пък бях там и скачах с тях – това е много за мен.

Какво трябва да се случи у нас, за да се развива този спорт и да бъде достъпен за повече хора?
Тук малко ще замълча, защото не искам да надъхвам много хора да започнат да се занимават с него. За да почнеш да скачаш бейс, е необходимо да имаш 250 парашутни скока. В много случаи дори и те не са достатъчни и цялата история завършва фатално. Самият аз имам приятел, който загина при бейс скок, броени дни преди да замина да скачам в Италия. Смъртността в този спорт е висока и всеки практикуващ го има близък, загинал при някой от скоковете си.
А за развитие – вярвам, че има голямо. Въздушната реклама е много популярна извън България. Тя просто се гледа от всеки. Вярвам, че ще намеря начин да реализирам тази практика и у нас. Искам специално да благодаря на XCoSports България за камерите GoPro, които ми предоставиха и чрез които успях да покажа на почитателите на екстремните спортове полета през моя поглед.

Сподели

Shares

6 КОМЕНТАРИ

  1. koi sa tezi papagali plamene!?!?!?!?!?!?!?!?!parvo ne si edinstvenia v balgaria koitso ska4a wingsuit:kolkoto do papagalite ne misli6 li 4e sa iskali da te predpaziat ;) vtoro zabrali da kaje6 4e ot norvegia napravo sa ti dali napravlenie kato „nedostata4no opiten“ za da moje6 da se sastezava6.treto do kolkoto znam parashutizam a kakvo ostava i za BASE se ska4a s kaska….ne ti vijdam kaskata tuk na snikmite :-D malko bezotgovorno ;) lo6 primer na podrastva6toto pokolenie…..4etvarto-vseki dobar BASE maistor do kolkoto znam trenira zdravo ot samolet….za6toto nikoi ne e po goliam ot mister MURFY.i sve pak ti pojelavam uspehi v mediinite iziavi i da ne te zastiga mister Murfy

  2. За пореден път се убеждавам колко жалки и злобни същества ни заобикалят! Не можах да се въздържа от коментар! Papagal ли си, какъв си незнам, но като си решил,че можеш да отправяш критика ( смея да твърдя далеч от градивната и обективната ), поне имай смелостта да го направиш с името си! Истинското! Много е лесно да си измисляш клевети и да обиждаш човек, който е постигнал толкова много, за колкото такива като теб едва ли могат и да помечтаят дори :-D! Жалък си в безсилието си да постигнеш нещо в живота, по – различно от това да се самозадоволяваш натискайки бутончетата на компа, и мъчейки се да привлечеш вниманието на хората върху безличната си същност! И ако се разпознаваш някъде в горенаписаното, ако не те е срам отговори :)! Хахахахаха! ;)

  3. А за Пацо … Велик си, бате!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.