Кони Липовански – уиндсърфистът, повелител на морета, който ни заля от адреналин и абсолютно ни предизвика да се отправим на пътешествие в търсене на „Голямата вълна“. Кони, познат на всички от Дуранкулак до Аркутино, е професионален уиндсърф инструктор, а философията му в сърфа е единоборство с природата, което учи на смиреност и търпение, осъзнавайки, че си незначителна част от общото, а не център на Вселената.
Започва с уиндсърфинга на 7-годишна възраст, през 80-те ,когато оборудването е допотопно и първоначално го ненавижда. По онова време няма детско оборудване – голямото ветрило се прекроява на половина и така се редуцира площта. Спомня си как майка му с шамари го вкарва в морето и след 2-3 часа падане, ставане и чупене на кокали, излиза в истерия на края на плажа от к-г „Веселие“ до края на „Каваци, където го отнася вятърът.
„До ден днешен помня момента в който подкарах сърфа с голямото ветрило! Имах чувството, че съм първият човек, стъпил на Луната! Костваше ми по няколко минути неистов напън, да вдигна ветрилото, а когато го изправех, гикът беше над нивото на главата ми и висях като маймуна. Но карах!“
Преподава в международни клубове в Египет, Бразилия, Турция, а към днешна дата може да го срещнете през лятото на к-г „Златна Рибка“, развивайки дейността си в едно от най-старите сърф училища, основоположник, на което е Валентин Ангелов – Папата, в чийто отбор и тренира преди време.
Бъдещите му планове – надява се да може да практикува професията си максимално дълго време, а основният му приоритет, от една година насам е синът му Георг и идеята да му предаде опита си и да го възпита в духа на добрите, стари ценности, които в последните години, за съжаление са на изчезване.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Стефан Раев от Siroko Wind Club: Сърфът като страст, професия и успешен бизнес
Попитахме Кони, кои според него, са най-добрите спотове у нас, за да достигнем и ние сърф Нирваната?
Дуранкулак
Любимият тукашен спот на Кони:
Както за всички останали сърфисти, така и за уиндсърфистите, най-върховното изживяване е карането по вълни (surf-прибой). Затова поставям Дуранкулак на първо място. За запознатите със спецификата на спорта, това е почти идеалното място, заради вълните, приближаващи се по характеристики до океанските, т. е. разливащи се с посока (а не рухващи наведнъж) и вятърът, идващ отстрани на плажа (side-shore), което е основно изискване за каране на уиндсърф по вълни.
Дуранкулак е и мястото, с най-големи вълни по нашето Черноморие, достигащи до 5-6 м. височина, заради особеностите на дъното и отворената плажна ивица. Определям го като „почти идеално“, защото както навсякъде по нашето море, достатъчно силният, север-североизточен вятър с продължителност няколко дни, обуславя комбинация от условия, която е относително рядко явление и то основно през есенните и зимните месеци.
Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:
Тъй като Дуранкулак е малко, погранично населено място, там няма развлекателни заведения и ресторанти, но за сметка на това човек може да се върне назад във времето, посещавайки единия от двата къмпинга, запазили автентичния си вид от времето на създаването си, вероятно в края на 70-те. Интересна природна забележителност е Дуранкулашкото езеро, което е и резерват, и орнитоложки център, където могат да се наблюдават редки видове птици в естествената им среда. Известно и много посещавано място е и ресторантът на езерото – „Златната Рибка“, където винаги се предлага прясна сладководна и морска риба.
Релакс в края на деня:
Известно и много посещавано място е и ресторантът на езерото – „Златната Рибка“, където винаги се предлага прясна сладководна и морска риба. В съседното село – Крапец има няколко други кръчми, в които може да се хапне на „народни цени“. Има и приятен къмпинг, на пясък, където лятото отварят плажен бар за любителите на нощния живот.
Лично аз, след хубаво каране, в края на деня обичам да се излегна в микробуса си и да си подрънквам на китарата. Вълнуващо ми е и да се събера с приятели, с които сме били на вода и да обсъждаме движения, трикове и случки от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Уникалното Северно Черноморие: 24 любопитни факта
Лозенец- Царево
Любимият тукашен спот на Кони:
Лозенец е едно от малкото места, на които комбинацията „вятър-вълни“ е подходяща за уейврайдинг, но е доста по-техничен спот от Дуранкулак, заради не толкова идеалните условия.
Тук вятърът идва заедно с вълните, с лек страничен ъгъл към тях (side-on-shore), което изисква доста повече техника и опит. Освен това, влизането е от място с ветрова сянка, много турболентен (завихрен) вятър и силно течение. Вълните също са доста „тежки“, макар и не толкова големи – между 2-4 м, което в комбинация с течението създава опасност, както за оборудването, така и за здравето. Повечето от каращите на Лозенец сме принесли в жертва поне по 2 мачти и ветрила.
Навремето, оборудването беше толкова калпаво, че редовно ни се чупеха различни части, насред морето и се налагаше да се справяме, както можем. Нямаше комплектовка – сглобявахме кой каквото е докопал отнякъде… Повечето оборудване беше държавно, а малцина късметлии успяваха да си купят хубаво оборудване, от летуващи у нас чехи и поляци… Дъските, които карахме, често се чупеха на по две-три части, когато се ударят във вълна и често се прибирахме с плуване и с изгубена екипировка, защото ригът потъваше без дъска.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Къде да покараме сърф това лято?
Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:
Навремето Лозенец беше едно прекрасно, малко селце, където една шепа, свежи купонджии, избягаха от шума и суетата на София и направиха Лозенец убежище, за себеподобни, но за съжаление, нещата в момента не са точно такива и суетата не подмина и това яко място.
Релакс в края на деня:
Районът около „Корал“, преди да го заградят или малките заливчета преди и след „Арапя“ по вътрешния път са идеални за прекарване на остатъка от деня. Преди години имаше едно малко заливче между „Оазис“ и „Арапя“ над което един приятел – Динко – имаше местенце с колиба. Наричахме го „Диньов гьол“ То беше като постоянно средище на кукута от нашата порода – хора извън нормите. Местата за уедение в района обаче постепенно изчезнаха, защото бетонът ги превзе…
Аркутино
Любимият тукашен спот на Кони:
Аркутино е едно от местата, които споделяме всички сърфисти. Подходящо е както за кайт и уиндсърф, така и за хавайски сърф. Тук, също както на Лозенец, се изискват повече умения и познания, но е малко по-достъпно. Особеността на мястото е, че когато има по-големи вълни, при влизане трябва да бъде изчакан сетът (обикновено 3 вълни) да отмине, за да бъде преодолян прибоя, тъй като и тук се преминава през зона с ветрова сянка, която е точно пред пойнт-брейкът (мястото на чупене на вълните, където са най- големи и силни). Друга особеност на мястото е, че между вълните, където се кара по тях, вятърът отслабва и трябва умение да бъде съхранена скоростта, за да бъде използвана за обяздване на вълната, което също е ключов момент.
Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:
Аркутино също е природен резерват и има съхранена живописна природа. Тук растат редките пясъчни лилии, а отвъд шосето е блатото, в което има много костенурки, водни змии и други интересни представители на флората и фауната.
Релакс в края на деня:
Обикновенно, след каране на Аркутино, сядаме за по кой каквото си носи на сърф училището, което един приятел държи и както всеки път, раздуваме, правим разбор на деня, смеем се на глупостите, които (със сигурност) всеки е натворил.
Още от любимите места за изтрещване на популярни български атлети, съвсем логично, можете да намерите в рубриката ни “Изтрещели локации”
