От 1966 г. Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз, вдъхновява поколения българи да пътуват, да откриват и да се гордеят с красотата и наследството на България.
С включените в него най-значими забележителности на страната – музеи и галерии, исторически паметници, духовни центрове, археологически и архитектурни резервати, природни забележителности и феномени, то буди у туристите любов към родината и стремеж към опазване на нейните ценности. Събирането на печати от тях се превръща не просто в традиция, а в истинско пътешествие из историята, културата и природата на България.
А сега – благодарение на Yettel е по-удобно и лесно от всякога. Вместо само на хартиен носител, вече събираш печатите и дигитално, виждаш напредъка си, отключваш анимирани визуализации на обектите и планираш следващото си пътуване бързо, лесно и приятно. Приложението е достъпно и безплатно за всички, включително за потребители на други мобилни оператори.
В него ще намериш полезна информация, като маршрути до избраните обекти, идеи за други туристически дестинации в близост, работно време и актуални условия за посещение. На видно място във всеки от обектите е поставена метална табела с QR код, който след сканиране през приложението на Yettel зарежда дигитален печат в профила ти. Така няма шанс да пропуснеш възможността да обогатиш своята колекция и да продължиш пътя си към “златната значка”.
Сред обектите особено място заемат природните забележителности – скални образувания, пещери, водопади, ждрела и върхове , които показват магията и разнообразието на българската природа. Те не само впечатляват с красота, но и разказват историята на земята – как времето, водата и вятърът са изваяли чудеса, които днес са сред най-големите богатства на страната ни.
В две поредни статии представяме най-забележителните природни обекти от Движението – места, в които човек остава безмълвен пред силата и съвършенството на природата.
1. Буйновско ждрело
Разположено в сърцето на Западните Родопи, Буйновското ждрело е едно от най-величествените природни чудеса в България. Изсечено от водите на река Буйновска, то се простира на около 16 километра между селата Буйново и Тешел и е смятано за най-дългото ждрело в страната. Проломът е издълбан в древни мрамори, а на места отвесните му стени се извисяват толкова близо една до друга, че почти се докосват – особено при местността, наречена „Вълчия скок“, където според местно преданиегладни вълци прескачали реката през зимата, за да достигнат до селските кошари.
В началото ждрелото е по-широко, но колкото повече се навлиза навътре, толкова по-тясно и драматично става. Реката криволичи между високите мраморни стени, образувайки живописни меандри и малки водопади. Част от карстовия свят на пролома е и Ягодинската пещера. В близост се намират още пещерите Имамова дупка и множество по-малки отвори, които свидетелстват за активния подземен живот на водата в района.
При поглед към ждрелото отвисоко, се вижда истинската му грандиозност. От панорамната площадка „Орлово око“, изградена на връх Свети Илия на 1563 м н.в., гледката е зашеметяваща – долу, на повече от 600 метра дълбочина, се вие реката, а отвъд нея се простират безкрайните зелени хълмове на Родопите.
Заради природното си и биологично разнообразие ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г. и днес е част от 100-те Национални туристически обекта на България. Печатът се намира в Ягодинската пещера.
2. Ягодинска пещера
Ягодинската пещера се намира в Родопите, на 3 км от село Ягодина. Дълга е над 10 километра. Тя е неизменна част от карстовия свят на Буйновското ждрело. Входът на пещерата е на десния бряг на река Буйновска, на около 4 км от началото на пролома (в посока от село Буйново към Тешел).
Пещерата е разположена на три нива, с постоянна температура от 6 градуса. Входът и изходът ѝ представляват изкуствено прокопани тунели. В нея е открито древно жилище на майстори-грънчари.
Пещерата е популярна туристическа дестинация. Отличава се с многобройните си пещерни образувания, пещерни перли и „леопардови кожи“ – представляващи оцветени различно скални слоеве.
С малко въображение посетителите могат да видят сред вътрешните й оформления фигурите на забележат Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, а наред с тях такива на животни и и други фантастични герои. В сърцето на пещерата е традиция спелеолози да посрещат Нова година край елха, която условията запазват свежа за няколко години. В същата зала са се състояли повече от 200 сватби.
Пътят до пещерата е доста тесен, затова от Тешел се предлагат маршрутни превози.
В пещерата може да поставите своя дигитален или класически печат от 100-те Национални туристически обекта.
Вижте още: Хижите от 100-те национални туристически обекта: По следите на планинарите
3. Стобски пирамиди
Разположени над село Стоб, в западното подножие на Рила планина, Стобските земни пирамиди са едно от най-интересните и красиви природни явления в страната. Изваяни от природата в продължение на хилядолетия, те представляват причудливи земни форми – остри, конусовидни или пирамидални колони, някои от които завършват с големи каменни „шапки“, наподобяващи стройни гъби. Средната им височина е между 6 и 10 метра, а най-високите достигат до 12 метра. Изградени са от древни флувиоглациални наслаги – ронлива глина и пясък, които ерозията е превърнала в този удивителен природен спектакъл.
Пирамидите са обособени в няколко групи от двете страни на рида, който разделя суходолията Гръчковец и Буковец. По-северните са по-малко на брой, докато южните са най-внушителни – величествени и пъстри, в нюанси от светло жълто и охра до тъмно кафяво и червено. Когато слънцето ги огрее, цветовете им оживяват и се преливат един в друг, създавайки впечатление за скална приказка, изваяна от светлина.
Местните жители са дали на пирамидите имена, вдъхновени от тяхната форма и от легендите, които ги обгръщат – Кулите, Самодивските комини, Зъберите, Братята, а най-известната група – Сватовете, е свързана с древна легенда. Според нея на това място някога се състояла сватба, но когато булката се обърнала да погледне назад – в нарушение на стар обичай – цялата свита била вкаменена. Така и до днес каменните фигури напомнят за тази история, застинала между реалност и мит.
Стобските пирамиди са едновременно крехки и вечни – непрекъснато се изменят под влиянието на времето, но в същото време носят неподправеното очарование на един от най-уникалните природни кътове в България.
Мястото е добре поддържано и леснодостъпно – обезопасена екопътека води нагоре по склона, откъдето се откриват панорамни гледки към долината на Струма и величествените склонове на Рила.
Районът е обявен за защитена природна забележителност през 1964 г. и днес е част от Стоте национални туристически обекта на България. Печатът, дигитален или традиционен може да бъде поставен в Информационния туристически център насело Стоб.
4. Резерват „Сребърна“
Разположен край село Сребърна, само на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав, Биосферният резерват „Сребърна“ е едно от най-ценните природни богатства на България и част от Световното природно наследство на ЮНЕСКО. Резерватът е обявен още през 1948 година, а през 1983 г. получава международно признание заради изключителното си значение като убежище на стотици видове птици и други животни.
В сърцето на резервата лежи езерото Сребърна – сладководно езеро с площ около 2–2,5 кв. км и средна дълбочина между 1 и 3 метра. Намиращо се на главното миграционно трасе на прелетните птици „Виа Понтика“, то е като естествена спирка по пътя между Европа и Африка. Тук всяка пролет и есен се събират хиляди птици – някои остават да гнездят, други отдъхват по време на дългия си полет. Неслучайно прочутият пътешественик Феликс Каниц нарича Сребърна „Елдорадо на водните птици“.
Най-известният обитател на резервата е къдроглавият пеликан – емблемата на Сребърна и един от световно застрашените видове. Освен него тук гнездят още чапли, лопатарки, блестящи ибиси, лебеди, гмурци, потапници и корморани. Общо над 220 вида птици са установени на територията на езерото и околните влажни зони. Във водите му живеят над 20 вида риби, сред които щука, червеноперка и каракуда, а по бреговете му се срещат видри, костенурки и водни плъхове.
Растителността е не по-малко богата – 139 вида висши растения, сред които тръстика, водни лилии, папур и блатно кокиче. Характерни и доста интересни за посетителите са и плаващите тръстикови острови, наричани от местните „кочки“, които птиците използват за гнезда.
Вижте още: „Небесни печати“ – най-високите обекти от Движението 100 Национални туристически обекта
Резерватът е с площ 892 хектара, а буферната му зона обхваща още около 540 хектара. Посещението в него се осъществява по маркирани пътеки и наблюдателни площадки, които позволяват да се наблюдават птиците, без да се нарушава техният покой. В Природонаучния музей към резервата могат да се видят експозиции с препарирани обитатели, както и жива видео връзка от гнездата на пеликаните.
Името „Сребърна“, според една от легендите, идва от сребристия блясък на водата на езерото по пълнолуние. Днес това място продължава да очарова с тишината си, с крилатия живот над водата и с усещането, че тук природата е съхранила един малък, истински рай.
Печатът за обекта от 100 Национални туристически обекта се намира в Природонаучния музей на резерват „Сребърна“.
5. Деветашка пещера
Разположена на около 15 километра североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, Деветашката пещера е едно от най-величествените природни творения на България и истински шедьовър на подземния свят. Наричана още Маарата или Окната, тя впечатлява както с размерите си, така и с неповторимата си атмосфера. С обща дължина от 2442 метра, площ от над 20 000 кв. м и височина, достигаща 60 метра, Деветашката пещера е сред най-големите в страната, а входната ѝ зала е считана за най-просторната пещерна зала на Балканите.
Входът ѝ представлява огромен свод с височина около 30 метра и ширина 35 метра. Пристъпвайки вътре, посетителят попада в приказно пространство, осветено от седем естествени отвора в тавана – т.нар. „окна“, през които слънчевата светлина се процежда и създава вълшебна игра на сенки и зеленина. От тавана надничат растения, а птици прелитат над реката, която преминава през залата. Най-големият отвор е известен като Киликът, а другите носят живописни имена като Кошерището, Поличките и Кучешкият отвор. Цялата зала излъчва усещане за грандиозност и спокойствие – природна катедрала, изваяна от време и вода.
От основното пространство се отделят две галерии – водна и суха. Водната следва подземната река, която се влива в Осъм, и крие синтрови езера и малък водопад, наричан „Ниагара“. Сухата галерия е по-достъпна и завършва с причудливо скално образувание, известно като Олтара, напомнящо параклис, изсечен от самата природа.
Деветашката пещера има и богата история. Археологическите проучвания показват, че е била обитавана от хора още от палеолита – преди повече от 70 000 години. В нея са открити оръдия на труда, керамика и накити от различни епохи, които днес се съхраняват в музеите в Ловеч и София. През XX век пещерата е имала съвсем различна съдба – използвана е като склад за петрол и по-късно като военен обект, недостъпен за цивилни. Едва през 90-те години е отворена отново за посетители и постепенно се превръща в един от най-посещаваните природни обекти в България.
Освен с впечатляващите си размери, Деветашката пещера е ценна и като местообитание на над 15 вида прилепи и десетки други животински видове. Тя е едно от най-важните убежища за прилепи в Европа и е включена в споразумението EUROBATS за тяхната защита.
През 1996 година пещерата е обявена за природна забележителност, а през 2011 г. става известна и извън България, когато в нея са заснети сцени от холивудския филм „Непобедимите 2“. Оттогава достъпът е регулиран, за да се съчетае опазването на екосистемата с възможността туристите да се докоснат до това уникално място.
Днес до пещерата се стига лесно – след паркинга край река Осъм, по мост, водещ директно до входа. Влизайки вътре, човек усеща едновременно спокойствие и величие – тук времето сякаш е спряло, а природата говори със собствения си език от светлина, вода и камък.
Деветашката пещера е част от 100-те Национални туристически обекта на България, а печатът за нея може да се получи на касата при входа.
* * *
В приложението 100 НТО, освен актуална информация за обектите, статистика за събраните дигитални печати на твоите успехи, ще намериш и видео, и аудио-истории за значими забележителности, идеи за маршрути и нови вдъхновения за пътуване. Основната цел на апликацията е да насърчи туристи, любители на природата и културно – историческото наследство да опознаят ключови туристически локации в България, и по иновативен, и интересен начин да въвлече посетители от различни възрасти, професионални поприща и националности.
Приложението за 100-те Национали туристически обекта на Yettel ще откриеш в Google Play или App Store на телефона си. Можеш да го използваш дори да си клиент на друг оператор. След инсталация, в него ще намериш секции за: 100 НТО, дигитални печати, маршрути, работно време, близки обекти, твоя прогрес и специални анимации към обектите.
Статията е част от кампанията „Хижа на годината“ организирана от БТС и Списание 360mag, която има за цел да насърчи планинския туризъм и да подобри условията в българските хижи.
Виж още: Топ 10 природни забележителности от движението „100 Национални туристически обекта“ – част 2
