Мнозина от вас, уважаеми читатели, в това число и самият аз, до неотдавна свързвахме името Олимп само с гръцкия връх, извисил снага на 2917 метра, за да си съперничи по височина с родния ни първенец Мусала 2925 м. На този връх, по наши сведения, до момента са се изкачили повече от 5000 българи. В това число навярно сте и вие и надявам се, че сте останали много доволни и щастливи. Доволен съм бил и аз, дори, и след всяко мое, до 53-то изкачване.
Във всяка моя, вече 72-годишна, връзка с планините и техните върхове, съм изкачил много и най-различни върхове – ниски, високи, много високи /до 7134 метра/. Сега, когато годинките понатежаха, все по-често отправям поглед към значително по-ниски и колкото може по-близки до България планини и върхове. Привличат ме най-високите върхове на близките до нас гръцки острови. И слава богу вече съм бил на първенците на Кипър, Тасос, Самотраки, Гьокче ада.
Преди години, на една международна среща на туристическите агенции, ми попаднаха две съблазнителни рекламни издания на островите Кипър и Лесбос. Още тогава ги разгледах с интерес и с голяма изненада открих, че и на двата острова има върхове с името Олимп. Мина обаче доста време, докато дойде момента да им отделя по-голямо внимание. Миналата година една от книжките ме отведе до о-в Кипър, за да се срещна с нейния първенец – вр. Олимпос на планината Троодос. Височината му от 1951 метра, както и техническите дадености не представляваха особен интерес, но удоволствието бе голямо. Все пак името е респектиращо – Олимп и най-висок на територията на островната държава.
Още тогава си спомних и за другата рекламна книжка – Лесбос. И там, до преди няколко години, за най-висок връх на острова се е считал вр. Олимпос, извисил се високо над околните хълмове със своите 967 метра. В едно от последвалите по-прецизни измервания с по-модерни и съвременни уреди обаче, се оказва, че точно на обратната страна на острова, северната, друг връх с името Вигла се оказал с 1 /един/ метър по-висок (968 метра), с което отнема първенството на вр. Олимпос. Значи, за да бъде удоволствието пълно, трябва да се изкачат и двата. И ето, че тази година с няколко верни и предани приятели се озовахме на остров Лесбос.
снимка: доц. Сандю БешевДенят е 6 септември. Много важна дата в историята на България и Пловдив – денят на Съединението, което означава, че датата ни не е случайно подбрана. Ставаме рано. Поемаме по познатия ни, единствен за острова, магистрален път. По него преди 3 дни сме пристигнали от столицата Митилини до курортното градче Калони и ни е добре познат. След около 50-ина километра отбиваме вдясно към планинското градче Агиатос. И изненада. Само след около километър пред нас е самият връх Олимпос.
Спираме на крайпътна отбивка, за да запечатаме първата среща с този красив връх. Предварително знаехме, че конструкцията на върха е значително по-алпийска от първенеца на острова, който преди два дни бяхме изкачили – Вигла и най-вече от двата познати ни върхове с името Олимп – този на Гърция и на о-в Кипър.
Извисил се само на 967 метра, новият ни Олимпос няма в околовръст други върхове, които да му съперничат, както по височина и красота, така и по технически трудности.
Забелязваме го отдалече. Отбиваме в крайпътна отбивка, за да запечатаме първата си среща с третия Олимп. Три стръмни скални ръба очертават стройната му фигура и настройват алпийското чувство в нас. Бързаме за самата среща с върха. Познатият забранителен знак ни напомня, че от 12 до 16 часа влизането в центъра на града е забранено с оглед на пълната обедна почивка на жителите му. Нещо познато за мнозина гръцки селища.
На крачки от нас е статуята на Св. Дева Мария. Знаем, че някъде около нея трябва да търсим специалната маркировка за върха. Не губим много време, защото на голяма дървена табелка четем OЛYМПОS / ПРОФ.ELIAS /б.а. – параклис/, а под нея малко червено метално квадратче – официално прието обозначаване на туристическата маркировка на острова.
Вижте още: Хроника за хроникьора на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев
Пътеката ни радва. Широка, по която могат да се движат и леки автомобили с висока проходимост /пътеката минава през вилната зона на градчето/. Първите няколко метра тя дори е асфалтирана, но колкото навлиза в гънките на планината, става все по-стръмна и асфалтът преминава в обикновен коларски път, който накрая става чисто планинска пътечка. Там някъде гористата част завършва и започва истинското изкачване на върха.
От нашия подход изкачването става по левия скалист ръб, който в известна степен наподобява традиционното изкачване на Вихрен, откъм връх Хвойнати, но в значително по-стръмен наклон. Пътеката прави няколко серпентини и в дни като днешния не представлява особена трудност за алпинисти. При влажно /дъждовно/ време обаче, съществува реална опасност от подхлъзване и за добре подготвени туристи. За алпинисти, за каквито се считаме и ние, няма проблеми. Е, ако физически кандидатите за изкачването на островния Олимпос не са в момента в добра кондиция и при горещия като днешния ден, или пък годинките им са малко повечко, върхът може да се окаже доста труден.
В 12.45 ч., местно и наше време, сме на върха. Не сме сами, защото на върха има множество антени на TV и GSM системи, както и параклисът „Св. Илия“. Панорамата от върха е прекрасна, което за планинарите е и една от причините да се изкачват на върховете. Чувстваме се особено щастливи, тъй като и за четиримата – Кадрие, Билгин, Тодор и пишещият тези редове това е трети връх, носещ знаковото име Олимп.
Без да претендираме за някакво първенство, което тук е без значение, не откриваме никакво предишно българско изкачване на този красавец. Но, ако някой преди нас е бил на този връх, нека се обади. Нали това е и моята страст – да събирам, систематизирам и анализирам българските изкачвания по картите на света. А и двата върха на остров Лесбос заслужават да влезнат в предългите списъци по моите папки, или по-точно в архивите на българския алпинизъм.
Каква е разликата между трите върха с името Олимп?
Гръцкият Олимп, познат на мнозина, фактически е планински масив, съставен от 7 върха. Най-високият от тях е Митикас /2917 м/. Кипърският Олимп е най-високият връх на планината Троодос и е висок 1951 м. Въпреки, че е най-нисък /967 м/, лесбоският Олип (най-високият връх на едноименната планина) е най-впечатляващ и красив, а може би и най-труден. Тръгва се от най-ниско.
доц. Сандю Бешев
