Откакто свят светува, хората са обръщали внимание на външността си или поне за повечето хилядолетия сме сигурни, че е било така. Желанието да съхраним младостта и да изглеждаме свежи и здрави, е почти толкова старо, колкото и самото човечество. С особена сила това важи за представителките на нежния пол. Като се започне от ваната с магарешко мляко, използвана от Клеопатра и се стигне до различните маски, кристали и… филъри. Търсенето на еликсира с главно „Е“ продължава и до днес. Коя дама не иска да има в дома си по едно вълшебно средство за гладка кожа, блестяща коса и озаряващо излъчване?
През 21 век козметичната индустрия е много напреднала и както традиционните козметични формули намират своето усъвършенстване, така и натуралната козметика изживява истински ренесанс. Все повече хора търсят „чиста красота“ – продукти, в които няма скрити съставки с подозрително дълги имена, а има нещо истинско: капка розово масло, отвара от коприва, настойка от смрадлика.
Българските билки заемат достойно място в състава на кремове, тоници, шампоани и масла, създадени със съвременни технологии, но и с дълбоко уважение към природата. Това не ни пречи обаче, по подобие на нашите прабаби, да си забъркаме отвара или мазило, за да се погрижим сами за привлекателната си външност. Било то от носталгия, или за да изпитаме удоволствието да бъдем съвременни алхимици, а и да не се лъжем – винаги е по-приятно да приготвиш нещо със собствените ръце.
Разбира се, когато става дума за домашната ни козметична работилница, ще се обърнем към природата, която тихо и ненатрапчиво продължава да предлага своите съкровища. Родните билки са там навън, танцуващи с полъха на вятъра по поля, планински ливади и била.
В тази статия, която създаваме със съдействието на Биопрограма – експертите в билковото здраве, ти представяме едни от най-популярните български билки, на които може да довериш грижата за външния си вид.
1. Невен (Calendula officinalis)
Сигурно първото нещо, за което се сещаш, когато става дума за природна козметика, е невенът. Със своите ярки оранжеви цветове, той е не само красиво украшение за всяка градина, но и ценен помощник в грижата за кожата. Расте из цяла България, по слънчеви градини и поляни. Цветовете се берат от юни до септември, като се избягва събирането им в дъждовно време, за да се запазят лечебните им свойства. Сред биологично активните вещества в невена са каротеноиди, флавоноиди, сапонини и етерични масла.
Невенът е известен със своите успокояващи свойства и се използва в кремове и масла за чувствителна и раздразнена кожа. Той подпомага заздравяването на кожни рани, благодарение на антисептичното и противовъзпалително действие. Също така забавя стареенето на кожата, като изглажда фините бръчки и изравнява неравномерния тен, има свойството да омекотява грубата текстура на кожата. Невенът стимулира производството на колаген.
Ако решиш да си приготвиш домашна рецепта, ето една на маслена основа: накисни сушени цветове в зехтин за 2 седмици на тъмно място, след което прецеди. Полученото масло може да се използва за масаж на лицето или като основа за домашен крем. На същия принцип може да си направиш тоник за почистване на мазна кожа: накисни пресен или сушен цвят невен в спирт над 70% за 2 седмици на тъмно, след това го прецеди и го разреди с дестилирана вода (или преварена) в съотношение 1:3.
Важно: Възможни са алергични реакции при чувствителни индивиди. Препоръчва се тест за чувствителност преди употреба.
2. Ехинацея (Echinacea purpurea)
Ехинацеята е родом от Северна Америка и Мексико, но за щастие е пренесена и в Европа. С пурпурните си цветове, тя е не само красиво декоративно растение, но и полезна билка. Обичайно се отглежда в градини и се бере през лятото.
Използват се корените и цветовете, които съдържат етерични масла, смоли, фитостероли и други различни вещества. Позната със своите противомикробни свойства, ехинацеята е наричана още „природен антибиотик“. Затова и тя е много широко използвана вътрешно при респираторни проблеми, цистит и за засилване на имунната система. Външно тя се прилага при екземи, дерматити, херпес, афти и други. Тъй като е богата на антиоксиданти, ехинацеята се използва в кремове за възстановяване и тонизиране на кожата.
В домашни условия може да си приготвиш тинктура, като накиснеш нарязани корени в 70% спирт за 7 дни, при ежедневно разклащане. Прецеди и разреди с дестилирана вода в съотношение 1:3 и използвай като тоник за лице.
Предупреждения: Да се избягва прием вътрешно при автоимунни заболявания. Възможни са алергични реакции при външна употреба.
Вижте още: Билките и техните полезни свойства: Детокс
3. Шипка (Rosa canina)
Шипковият храст – този див побратим на розата, не ѝ отстъпва нито по красота на цветовете, нито по острота на бодлите. Може да го срещнеш практически в цялата страна – по поляни и в крайгорски райони. Шипката цъфти през лятото, а плодовете се берат през есента.
Маслото от шипка се извлича от семената на плодчетата, чрез метод на студено пресоване. То е богато витамини А, Е, С и есенциални мастни киселини. Има противовъзпалителни и регенериращи свойства, подпомага изравняването на тена и изчезването на белези. Абсорбира се почти незабавно и във висока степен, като възстановява необходимия баланс и влажност на кожата.
Домашна рецепта за „шипково масло“: накисни сушени плодове в базово масло (напр. бадемово) за 2 седмици, на тъмно място. Прецеди и използвай за масаж на лицето.
Предупреждение: Да се тества за алергии преди употреба – възможни са реакции при чувствителна кожа.
4. Коприва (Urtica dioica)
Ще се срещнеш с тази опърничава госпожица, ако минаваш през сенчести и влажни места. Освен че младите ѝ листа са полезни за пролетно захранване, те както и корените имат приложение и в билколечението, и природната козметика. Листата се берат през пролетта и ранното лято (с ръкавици).
Копривата е богата на витамин С и минерали, като желязо и силиций, които насърчават растежа и здравето на косата, добавят ѝ плътност и блясък. Продукти на базата на коприва се прилагат и като грижа за кожата. Маслото от семена на коприва има възстановително и противовъзпалително действие за кожата на лицето и скалпа.
В домашни условия може да си приготвиш отвара, като вариш 2 супени лъжици сушени листа в 500 мл вода за 10 минути. Прецеди и използвай за изплакване за коса след измиване. При косопад, пърхот и прекомерно омазняване, си приготви лосион – в стъклен буркан слагаш шепа листа от коприва и ги заливаш с 200 мл спирт 70%, после затваряш плътно за 7 дни на тъмно. Готовата тинктура разреди 1:1 с дестилирана вода и втривай с памучен тампон в скалпа всяка вечер в продължение на поне 10 дни. При упорит косопад замени листата с корени от коприва.
Предупреждение: Възможни са алергични реакции при чувствителни хора.
5. Репей (Arctium lappa)
Естетите може да изпитват противоречиви чувства към това растение с големи листа и бодливи лилави цветове, но поне отдалече то безспорно е красиво. Репеят се среща по влажни места.
Корените, в които се намират биоактивните вещества, се събират през есента. В тях се съдържат растителни химикали – „полиацетилени“, които притежават противогъбични и антибиотични свойства, и така помагат в случаи на акне. В състава им има и редица микроелементи. За укрепване на косата и при пърхот са полезни отвари от корените на растението. За лечението на суха и изтощена коса много добър ефект има репейното масло.
Рецепти в домашни условия: отвара, която може да се прилага като тоник за кожата, се приготвя като две 2 ч. л. корени от репей се заливат с вода и се оставят да кипнат, и да се варят пет минути. След като се запари 20 минути, отварата се прецежда и е готова за ползване. За „репейно масло“ са необходими половин чаша нарязани на дребно корени и чаша зехтин. Сместа престоява две седмици и се прецежда.
В народната медицина се използват стрити зелени листа, поставени върху раздразнена (но не наранена) кожа за 30 минути.
Предупреждение: Да се използва внимателно от хора с алергии.
Вижте още: Билките и техните полезни свойства: Имунитет
6. Червена детелина (Trifolium pratense)
Родните ливади и поляни често са покрити от нежен килим от разцъфтели детелини. Те цъфтят от май до септември и цветовете се събират, когато са напълно разцъфнали. Любопитен факт е, че те са ядливи и могат да се прилагат за украса в кулинарията. Съдържат калций, калий, магнезий и витамин С, освен това от тях може да се извлече и етерично масло.
Богата на изофлавони, червената детелина се използва в козметиката за поддържане на еластичността на кожата и за борба с признаците на стареене. В домашни условия може да си приготвите чудесен тоник (под формата на настойка) по следния начин: заливат ся 2 супени лъжици сушени цветове с 250 мл вряща вода и се оставят да се запарят за 15 минути. След прецеждане се използват като тоник.
Важно: При чувствителна кожа е препоръчително да се направи тест за алергия.
7. Лайка (Matricaria chamomilla)
Лайката, както знаем, е широко разпространена в България, особено в нископланинските райони на Родопите, Стара планина и Пирин. Цъфти от май до август, като в сухо време се събират цветовете.
Тази нежна билка съдържа активни съставки като флавоноиди и каротиноиди, известна е със своите противовъзпалителни и успокояващи свойства, което е предпоставка за влагането ѝ в кремове и лосиони за чувствителна кожа.
Вкъщи може да си приготвиш настойка, като залееш 2 супени лъжици сушени цветове с 250 мл вряща вода. Оставяш ги да се запарят за 15 минути, прецеждаш и използваш като тоник за лице. Олио може да си приготвиш като една шепа пресни цветове залееш с 200 мл бадемово олио за 1 седмица на тъмно. След прецеждането може да го ползваш като лосион за тяло.
И при лайката е важно да се направи тест за алергия от чувствителни хора.
8. Смрадлика (Cotinus coggygria)
Смрадликата, известна още като тетра, е храст, който расте по сухи и каменисти места в България. Листата се берат през есента, преди да започнат да почервеняват. В тях има много ценни съставки, като флавоноиди и етерични масла. Комбинацията им има подпомагащ ефект както за повърхностни, така и за упорити рани.
Противовъзпалителните способности на смрадликата помагат на тъканите да се възстановят по-бързо. В козметиката се прилага в кремове за кожа, а заради стягащото и антисептично действие, тя е полезна при грижата за мазна и проблемна кожа.
Вкъщи може да се приготви отвара, като се сварят 2 супени лъжици сушени листа в 500 мл вода за 10 минути. След изстиване и прецеждане, се използва за компреси или изплакване на кожата.
Предупреждение: Възможни са алергични реакции при чувствителни хора.
Вижте още: Билките и техните полезни свойства: Респираторни проблеми
9. Роза дамасцена (Rosa damascena)
Не е точно билка, в контекста на растящи свободно по поляни растения, но може да си я отгледате в градината. Розата дамасцена, известна още като българска маслодайна роза, се отглежда основно в Розовата долина. Цъфти през май и юни, като цветовете се берат рано сутрин. Те имат хидратиращо и подмладяващо действие. Това прави розата ценна съставка в козметиката. В българското розово масло са установени около 283 компонента, основният от които е гераниол. Именно на него дължим прекрасния аромат на розовото масло.
В домашни условия може да приготвите розова вода: залива се 1 чаша пресни розови листенца с 2 чаши вряща вода и се оставя да се запари за 30 минути, после се прецежда и се съхранява в хладилник. Използва се като тоник за лице.
Важно: възможни са алергични реакции при по-чувствителни хора.
Материалът е създаден с подкрепата на Биопрограма. В онлайн магазина им всяка една билка може да бъде закупена самостоятелно или като част от готов билков продукт.
