1972 (6.08. – 17.08.) – По билото на Стара планина: Петрохан – проход Вратник – 12 дни: Сватбеното ни пътешествие
Вижте първа част: Александър Обретенов: „Петрохан – Ришки проход“ за 12 дни през 1971 г.
Този път тръгнахме с Детелинка – вече бяхме женени и имахме право да го направим. Носехме раници с храна за 2 дни. Бяхме с панталони и шушлякови анораци, ушити от Детелинка. Вече знаех къде продават храна и къде има вода. Детелинка не успя да си вземе изпита по „Декоративна дендрология“ и по този случай носеше учебника си (като тухла) през целия преход.
Първи ден: Петрохан – х. Пробойница (5 ч.)
Времето беше ветровито, облачно и студено, но приятно за ходене. По пътя брахме манатарки, боровинки и малини. В хижа Пробойница нямаше място и ни настаниха сами в изоставен горски дом без ток и вода. Не успяхме да изпържим гъбите.
Втори ден: х. Пробойница – х. Мургаш (15 ч)
Спуснахме се до гара Лакатник. От там – на автостоп с камион до с. Лакатник. Там си купихме храна. Покрай х. Тръстеная, х. Чукава и х. Лескова започнахме изкачване към х. Мургаш. Видяхме две сърни, две лисици и язовец. По тъмно доста се лутахме по стръмните склонове. На Детелинка ѝ прилоша. Накарах я да легне с главата надолу за да се свести. До х. Мургаш стигнахме в 22 ч.
Трети ден: х. Мургаш – х. Звездец (9 ч.)
Тръгнахме в 8 ч. През вр. Мургаш се спуснахме до Витиня. Краката ни още нямаха пришки, но много боляха. В консервени кутии пържихме сърнелки, които набрахме на изкачване към х. Мургаш. Видяхме сърна, заек и дива котка.
Четвърти ден: х. Звездец – х. Свищи плаз (8 ч)
По приятен път край паметника на загиналите руснаци и вр. Баба стигнахме до Златишкия проход в 13 ч. Там обядвахме. След прохода намерихме рекичка водопад, където се изкъпахме. Нагоре по пътеката за вр. Свищи плаз на една седловина изненадахме кацнал скален орел. Той се вдигна и полетя на 20 м над земята. За съжаление не успях да го снимам. Слънцето безмилостно ни изгаряше. Вече целите бяхме червени като домати. Спахме в х. Свищи плаз.
Пети ден: х. Свищи плаз – х. Вежен (7 ч.)
Сутринта имаше ниска облачност. Чак след вр. Тетевенска баба се развидели и успяхме да видим южна България. По билото имаше коне с малки кончета. Срещнахме овчар. Много от овцете му куцаха. Каза ни, че върху тях паднал гръм. В х. Вежен пристигнахме на смрачаване.
Легнахме да спим в 21 ч. на горния етаж, но цяла нощ ме можахме да заспим. На другия край на нара ни имаше пиян мъж, който цяла нощ викаше и се заканваше, че ще застреля някакъв човек. Псуваше, казваше, че има автомат в раницата. После се изпика до нара.
Шести ден: х. Вежен – х. Дерменка (10 ч.)
Времето беше много лошо – облаци и вятър. Изпуснахме пътеката за х. Козя стена и се изкатерихме нагоре, след това се върнахме до пътеката. После се лутахме из малинарници, докато отново намерим истинската пътека. Минахме край паметник на загинало от лавина момче. Постепенно слизахме надолу и облаците останаха над нас. Постепенно се показа и слънцето. Скалите около х. Козя стена бяха много красиви. Обядвахме в хижата. Един турист ни подари еделвайс.
На Беклемето (Троянския проход) времето беше прекрасно – ясно и слънчево. Преди х. Дерменка отново видяхме скален орел който летеше много ниско и мина точно над нас, но и него не успях да снимам защото фотоапаратът беше в Детелинка. Имаше и крави с телета.
Седми ден: х. Дерменка – вр. Ботев (8 ч.)
Времето беше лошо – силен вятър и ниска облачност. До х. Добрила стигнахме за 2,30 часа. От там – по зимната маркировка. В облаци изкачихме върховете Левски и Голям купен (2169 м). Слизането от върха е много трудно и опасно. Вървях пред Детелинка и ѝ помагах на трудните участъци. Заболя я корема и кръста, но трябваше да продължим. Успяхме да преминем и вр. Кръстците (2035 м).
На седловината със заслона се объркахме и тръгнахме по зимната маркировка за х. Рай, но облаците се вдигнаха по-високо и успяхме да видим, телевизионната кула на вр. Ботев. В заслона се запознахме с младо семейство с дете. Те също искаха да стигнат до Черно море. Носеха палатки и спални чували. В хижата на вр. Ботев (2376 м) имаше 40 души. Спахме по двама души на нар. До късно през нощта не можахме да заспим, защото непрекъснато влизаха и излизаха туристи, доволни от това, че са изкачили върха въпреки силния вятър от който непрекъснато тракаха ламарините на покрива.
Осми ден: вр. Ботев – х. Мазалат (7 ч.)
Времето отново е лошо – силен вятър и облаци. В 10 ч. стигнахме до х. Тъжа. От магазинчето си купихме домати, консерви, диня, сирене и вафли. Обядвахме, измихме си краката на реката и потеглихме към х. Мазалат. По пътя видяхме стадо от много интересно подстригани кози и овце. В х. Мазалат беше доста по-спокойно и можахме да починем. Бях настинал от вятъра. Болеше ме врата.
Девети ден: х. Мазалат – х. Бузлуджа (9 ч.)
Времето беше по-ясно, но вятърът не спираше да брули. Добре че до х. Узана (Партизанска) в по-голямата си част пътят беше в гора. На хижата имаше магазинче.
Отдалече видяхме величествения паметник на Шипка. По пътя към Шипка нещо изшумя в храстите. Хвърлих камък – показа се невестулка. На Шипченския проход си купихме кебапчета с оранжади. Писахме писма на родителите си в София и Самоков и ги пуснахме в пощата. Докато пишехме писмата изглеждахме големи битници – седнали пред ресторанта рошави и мръсни. Минаваха чужденци и ни зяпаха.
По пътя за х. Бузлуджа видяхме малък смок. По време на доста уморителното пътешествие по асфалта за хижата си пеехме „Една кибритена клечица във една кутийчица…“. Нямахме късмет на „автостоп“.
Десети ден: х. Бузлуджа – х. Грамадлива (9 ч.)
Времето беше чудесно – слънчево и топло. По пътя брахме къпини. На една чешма срещнахме овчар, който ме позна от предишната екскурзия миналата година. До прохода Кръстец няколко километра ни вози камион. На гара Кръстец обядвахме в миньорски стол. До прохода имаше много големи листа от репеи.
В х. Грамадлива нямаше места в туристическите спални и ни настаниха в стаята на домакините. Вечеряхме заедно с тях и гледахме телевизия. Оказа се, че преди това те са били хижари на х. Козя стена и ме познаха от миналата година.
Единадесети ден: х. Грамадлива – х. Чумерна (9 ч.)
До х. Бутура докато подминавахме скучни баири намерихме много гъби – сърнелки. Всички бяха големи с диаметър 20 – 30 см. Явно, че местното население не ги познаваше. Набрахме около 50 гъби и ги набучихме на пръчки, за да ги носим. Вечерта на х. Чумерна ги накъсахме на парченца и ги разстлахме на найлона, който носехме за да се сушат. В х. Чумерна за пръв път на тази екскурзия спахме сами в стая с пружинени легла – истински лукс!
Дванадесети ден: х. Чумерна – Сливен
В 7 ч. сутринта потеглихме на изток. През Агликина поляна стигнахме до прохода Вратник край вр. Железни врата. През цялото време бяхме в букова гора с много сърнелки. Изкушавахме се и продължавахме да ги берем. Стремяхме се найлонът да е разтворен и затова го носехме двамата. На прохода пристигнахме в 14 ч. Едни трудоваци ни дадоха вода.
За да не се развалят гъбите решихме да прекратим екскурзията. Качихме се на камион, който ни закара до мина. Там нямаше автобус за Сливен и тръгнахме пеша. Настигна ни друг камион, който ни закара до Сливен. Там в 16 часа обядвахме в закусвалня пача и грозде – комфорт!
В 17.30 ч. хванахме влак за Бургас. Набутах гъбите заедно с найлона в раницата си. Пристигнахме в 19.30 ч. Майката на Детелинка (Виолета Коцева) беше домакин на Самоковската гимназия. Избрана като добър домакин в София – окръг беше завела ученици от гимназията на лагер в Бургаско училище. Докато намерим училище „Кирил и Методи“, в което бяха настанени самоковци, започна да се стъмва. Оказа се, че те не са там, а в училище „П. Р. Славейков“. Когато отворих раницата и разтворих найлона ме удари отвратителна смрад от почернелите разложени гъби…
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
