КОМ-ЕМИНЕ: всичко, което искаш да знаеш

 
1

Най-популярният маршрут в България всяка година привлича хиляди ентусиасти да го преминат пеша, с колелета, мотори, парапланери… Ето и всичко, което някога си искал да знаеш за Ком-Емине.

Дизела, Ком-Емине. Фотограф: Камелия Атанасова
От Вежен към Ботев

Дължина: ~650-720 км

По време на маршрута се преминават или подсичат повече от 100 старопланински върха, като се изкачват повече от 30 върха с над 2000 м н.в.

Средата на маршрута е около хижа „Узана“, което съвпада и с географския център на България.

Лятна маркировка: червена линия, оградена от две бели линии; поставена е върху неподвижни предмети по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.).
Зимна маркировка: бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жълт и черен цвят; на много места съвпада с лятната.

Алеко Константинов първи дава идеята за този преход, но поради преждевремнната си смърт така и не го реализира.

“Ако не успея да изпълня големия си план – блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия й край. И вярвам, че това ще бъде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.”, Алеко Константинов

Пръв по маршрута минава Павел Делирадев, пътешественик и изследовател, през 1933 г. По това време той е на 54 години, а преходът му отнема 30 дни.

“И всеки, който би пожелал да получи свързана представа за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия, които може да поднесе тя на своите почитатели, той трябва да предпочете цялостното пътешествие пред откъслечните излети. Последните напомнят разхвърляното четене на някое велико произведение; разпокъсано слушане на цяло музикалн творение”, Павел Делирадев, “От Ком до Емине, по билото на Стара планина”, 1934 г.

Дизела, Ком-Емине. Фотограф: Камелия Атанасова
Нос Емине – крайната точка/Фотограф: Камелия Атанасова

Второто изминаване на Ком-Емине е чак през 1953 г., от група от 33 човека, а маршрутът окончателно е уточнен при следващите два прехода през 1955 г. и 1959 г.

Първият успешен зимен ски поход е направен през 1961 г., с 35 участника, преминали билото за 28 дни.

През 1965 г. е първото преминаване по маршрута на 12 души с мотопеди “Балкан”.

Първото преминаване в обратна посока Емине-Ком (което е доста по-трудно заради по-голямата положителна денивелация) е през 1975 г.

От 1966 до 1980 г. на всеки 2 години се провежда „Младежка туристическа щафета Ком-Емине“, като освен това добре подготвени по-малки групи изминават цялото разстояние за 7-8 дни с тренировъчна цел.

Първото минаване с магаренце е през 1953 г. След като изнесло багажа, накрая магарето било продадено поради липса на пари.

Първият пътеводител за Ком-Емине е издаден през 2015 г. от ТД Ойларипи.

Ком-Емине е последният участък от европейския туристически маршрут Е3, който свързва Атлантическия океан и Черно море. Целият маршрут е дълъг 6950 км, стартира от Испания (като се планира удължаването му през Португалия) и минава през Франция, Люксембург, Белгия, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и България.

Дизела, Ком-Емине. Фотограф: Камелия Атанасова
Най-дългият пешеходен маршрут в България

Традицията повелява от връх Ком да се вземат две камъчета, едното от които да се хвърли в морето.

Най-тежък участък: в района на връх Купена, където е най-алпийският терен
Най-дълъг участък (при групите, организирани от БФТ): Чумерна – Котел
Най-трудно спускане: слизането от Ботев към хижа Тъжа
Най-жаден участък: Козичено – Емона; Лескова – Витиня; Добрила – заслон Ботев
Най-висока точка: връх Ботев (2376 м н.в.)
С най-голяма денивелация: Централен Балкан

Най-много минавания: над 40 пъти от Начо Иванов, водач на групите на БФТ и маркировач на маршрута от дълги години. По маршрута се запознава и с жена си, с която много пъти правят Ком-Емине семейно. Правил го е и със ски през зимата, както и наобратно от Емине до Ком.

Положителна денивелация: ~15326 м
Отрицателна денивелация: ~18111 м

Най-подходящо време през лятото: в края на юли – началото на август. Тогава минават и организираните групи на БФТ. Времето е по-стабилно, продължителността на деня е голяма и има по-малка вероятност от гръмотевични бури.

фотография: Виктор Троянов

ХИЖИТЕ ПО ПЪТЯ:

Сравнително добре разпределени, като най-проблематично е покрай проходите Вратник и Ришки
Връх Ком
хижа Петрохан 1470 м н.в.
хижа Пробойница (не функционира)
жп гара Лакатник и река Искър
с. Лакатник 882 м н.в.
хижа “Тръстена” 1130 м н.в. (малиново вино)
хижа “Лескова” 1340 м н.в.
хижа “Кашана” 1340 м н.в. (проход с автомобилен път)
хижа “Свищи плаз” 1457 м н.в
хижа “Планински извори” 1850 м н.в (не функционира)
хижа “Ехо” 1650 м н.в
хижа “Козя стена” 1560 м н.в.
Беклемето (проход Троян-Кърнаре, автомобилен път)
Заслон Орлово гнездо
хижа “Дерменка” 1480 м н.в.
хижа “Добрила” 1804 м н.в.
връх Амбарица
връх Купена
връх Жълтец
Заслон “Ботев” 2210 м н.в.
връх Ботев
хижа Тъжа 1520 м н.в. (Русалийски проход, черен път)
хижа “Мазалат” 1520 м н.в.
хижа “Партизанска песен”/”Янтра” 1190 м н.в.
Узана (при леко отклонение, не е разположена точно на маршрута)
хижа “Бузлуджа” 1280 м н.в. (автомобилен път)
горски дом “Българка” 1135 м н.в.
хижа “Младост” 1390 м н.в.
Село Кръстец 866 м н.в. (жп гара)
хижа “Грамадлива” 876 м н.в.
хижа “Предела” 695 м н.в.
хижа “Буковец” 1100 м н.в.
хижа “Чумерна” 1450 м н.в.
Град Котел 643 м н.в.
с. Планиница
с. Дъскотна 146 м н.в.
с. Добра поляна 447 м н.в.
с. Средна махала
с. Топчийско 461 м н.в.
хижа “Козичино” 524 м н.в. (в с. Козичино)
с. Емона 108 м н.в.
нос Емине

Дизела, Ком-Емине. Фотограф: Камелия Атанасова
Метри преди нос Емине

КОМ-ЕМИНЕ ПЕША

Организирано

Всяка година през юли-август се провежда традиционен поход Ком-Емине, организиран от БТФ. От 2009 г. са се включили над 600 човека, като всяка група е между 40-50 човека (всяка година стартират една или две групи). Маршрутът се изминава за около 16-18 дни, като на ден разстоянията са между 20 и 43 км, със средна продължителност на ходене 8-15 часа. През голяма част от похода участниците са придружавани от кола, пренасяща основната част от багажа, бивачни съоръжения и храната.
Най-стар участник в организираните походи на БФТ е бай Кольо от Асеновград, на 80 г. Прави прехода през 2015 г. като подарък от дъщеря му за рождения ден. Това е третото му минаване по маршрута, прави го без никакви проблеми и с добро темпо. Най-младият участник пък е 10-годишно момиче, което е било със семейството си и 12-годишното си братче.

Рекордно

След като близо три десетилетия рекордът за най-бързо преминаване по маршрутът се държеше от Любомир Палакарчев – 5 дни и 14 часа (интервюто ни с него може да прочетете в брой ЕСЕН 2014), през 2016 г. Ком-Емине видя още два успешни опита, довели до нов рекорд. Пръв беше Божидар Антонов, който в средата на август успя да измине разстоянието за 5 дни и 10 часа. В края на месеца и Кирил Николов-Дизела, след миналогодишния неуспешен опит, където поради контузия и лошо време му се наложи да се откаже на 10 км преди финала, успя да се справи с предизвикателството повече от успешно – за феноменалните 4 дни и 13 часа.

ВИЖ ОЩЕ: От Ком до Емине по билото на Стара планина – документален филм

велосипеден поход

Ком-Емине с колело

5 дни 12 часа: рекордът на Райко Стефанов за преминаване на маршрута с колело.
Райко прави две изминавания на Ком-Емине – през 2011 и 2012 г, с идеята втория път да подобри първия си рекорд, но лошо време го забавя. За сметка на това през септември 2012 организира първия супермаратон “Ком-Емине”, проведен в десет етапа със средна дължина над 60 км, където стартираха 13 души, а първият финиширал – Фьодор Драголов, беше с време от 50:56 ч.

През 2014 г. Борислав Йорданов постави рекорд за преминаване на маршрута Ком-Емине с велосипед без поддържащ екип. Времето, за което измина 600-те км, без да е планирал рекорд, е точно 5 дни и 4 часа.

През юли 2017 г. Илко Илиев подобри рекорда на Борислав, като измина маршрута с колело за 90 часа, 29 минути и 30 секунди.

Ком-Емине през зимата

23 дни: отнема на Теодор Атанасов да измине маршрута сам и през зимата. Теодор тръгва на 22 декември 2013 г., на 27 декември край връх Паскал успява да преодолее една буря с гъста мъгла и ураганен вятър, който го събаря по земята, и финишира на 13 януари 2014 г. През цялото време спи на палатка и почива само 3 дни (един на заслон Планински извори и два на хижа Козя стена за Нова година).

Ком-Емине от въздуха

През 2009 г. група ентусиасти – Ники, Венко, Иво и Никола – с мотопарапланери, Наско – с паратрайк, Емо и Малина – с тандемен таратрайк прелитат над билото на Стара планина от Ком до Емине. Общо прелетът им е около 560 км, а максималната скорост – 108 км/ч.
В последните две години в участъка между хижа „Кашана“ – връх Баба – Мъглиж – Сопот (общо 198 км) се провежда и състезанието Trans Balkan – Hike and Fly, българският вариант на Red Bull X Alps. През 2015 г. стартираха 9 участници, които трябваше да преодолеят маршрута с крос кънтри полети и пешеходни преходи.
На 28 август 2015 пък Николай Стоянов успява да направи Емине-Ком с парапланер. Първият му старт е от Каблешково, и след 5 дни и 10 часа финишира, прелитайки на 300 метра над връх Ком. С летене изминава приблизително 360 км от разстоянието, останалите около 125 км – с ходене.

Ком-Емине с ендуро мотор

Ком-Емине с 4х4 и мотор

Моторните преходи не следват класическият туристически маршруит и има много вариации заобикалящи множеството различни видове защитени територии, туристически зони и тн. В същото време моторните преход по протежението на Балакана могат да ви заведат до китни български села, язвоири и гледки.
През 2007 г. Гълъбин Колев с мотор, заедно с още двама офроуд ентусиасти успяват да изминат за 7 дни маршрута.
Провежда се и състезание с междунардно участие и възможности за любителско участие.
Из офроуд форумите има много истории за опити за преминавания на маршрута с мотори, като в почти всички от тях има някои и друга контузия, плюс доста счупени машини. Като цяло има доста трудни участъци, стръмни или каменисти места, така че бутането никак не е малко

Статията е част от брой ЕСЕН 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук можете лесно да се снабдите с предишни броеве на преференциална цена. А за по-сигурно, най-добре се абонирайте, толкова е лесно.

ЕСЕН 2015

1 коментар

  1. Благодаря за статията и прекрасните снимки.

    / язвоири -> язовири

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.