7 върха: Маккинли

 
0

Доцент Сандю Бешев е един от хората, дали най-много на българския алпинизъм. Наричан Кръстникът на върхове и Хроникьорът на българския алпинизъм, той има изкачени над 500 върха на три континента. В серия от материали от рубриката “7 върха” в 360mag, доц. Бешев ни разказва за някои от най-популярните и притегателни за алпинистите върхове в света. Става въпрос за континенталните първенци. „Севън съмитс съмитър” (Покорител на 7-те континентални първенци”) или „Колекцията на богаташите” е една от големите цели за много алпинисти и авантюристи. Денали (Маккинли), Винсън, Елбрус, Аконкагуа, Килиманджаро, Пунчак джая и разбира се – Еверест са седемте най-високи върха на седемте континента. Освен тях трябва да се отбележат и Косцюшко в Австралия и Монблан в Европа. За всички тези върхове, историята на първите им изкачвания, българите, стъпили на тях, любопитни факти и истории –  ни разказва доц. Бешев в своята поредица от статии. Началото е с Новия свят – връх Маккинли, който неотдавна беше преименуван на Денали.

Маккинли
Маккинли. Снимка: deanoinamerica

КОНТИНЕНТАЛНИТЕ ПЪРВЕНЦИ

В света има толкова много върхове, че е трудно и рисковано някой да посочи точния им брой. Едно обаче е пределно ясно. Те са високи и най-високи, каквито са 14-те осемхилядника. Те са красиви и най-красиви, каквито са Матерхорн в Алпите, Алпамайо в Андите, Мачапучаре в Хималаите и К-2 в Каракорум. Точно 7 са и най-високите върхове на седемте континента. За тях и за битките за тяхното завладяване ще ви разкажем в следващите няколко броя.

Започваме с първенеца на Северна Америка, защото само той липсва в актива на Атанас Скатов, за да стане носител на много престижната колекция – “Севън съмитс съмитър” или „Колекцията на богаташите“, защото, за да бъде завоювана тя, са необходими много, ама много пари.

ВИЖ ОЩЕ: Повече за континенталните първенци ще научите тук

Маккинли
Денали (Маккинли), 6194 м, Северна Америка

МАККИНЛИ – НАЙ-КОВАРНАТА ПЛАНИНА

През 1794 г. в района на залива Аляска работила английска експедиция, която имала за цел да направи геофизически снимки на района. В един от редките слънчеви дни Джордж Ванкувър забелязал висок снежно-леден връх, неизвестен дотогава на европейците, наричан от местното население Денали и Тралейка (в превод „велик” и „дом на Слънцето”).

През 60-те години на XIX в. Аляска буквално била окупирана от златотърсачи. Един от тях, Денсмор, стигнал почти до подножието на върха, направил му подробно описание и дори дал идея за неговото изкачване. Това било основание дълги години върхът да бъде наричан на негово име.

В 1896 г, когато предизборната надпревара за президент на САЩ била в своя ход, друг златотърсач — Уилям Дике — за да помогне на своя любимец, кандидата на Републиканската партия Уилям Маккинли, кръстил върха на неговото име. И тъй като Маккинли спечелил изборите и от 1897 до 1901 г. бил президент, това още повече популяризирало името на върха, което се е наложило и до днес.

В началото на нашия век няколко експедиции се отправили към върха. През 1902 г. избраният от четирима любители алпинисти път се оказал доста труден и те отстъпили. Година по-късно Фредерик Кук, известен полярен изследовател, направил три опита от 1903 до 1905 г., като в един от тях достигнал по Западния гребен до 3353 м. През 1906 г. той е придружен от носача Борил. При този си опит Кук обявявя, че е достигнал върха, дори написал книга, в която описва този си подвиг. Години по-кьсно друг полярен изследовател – Робърт Пири, с когото са непримирими съперници, уговаря Борил да заяви, че двамата с Кук са изкачили не Маккинли, а друг много по нисък връх. Кук не се защитава и така битката за първото изкачване на най-студения планински връх остава открита. Това дава основание на трима златотърсачи през 1910 година без специална подготовка и алпийски съоръжения да достигнат Северния връх – Маккинли се състои от два върха Южен или Главен – 6193 м и Северен – 5936 м. Изкачвайки се по кулоара между двата върха, на тримата им се сторило, че Северният връх е по-висок и поради това се изкачили на него. Те се придвижвали нагоре в продължение на три денонощия, без да се установят на бивак, защото нямали бивачни съоръжения.

На 7 юни 1913 г., под ръководството на Уолтпър Харпър, управител на Националния парк „Денали”, Хари Карстенс и свещеникът Робърт Тейтъм се изкачват на Южния връх 6193 м, което дава основание на свещеника да изкаже знаменитата си фраза: „Да погледнеш от Маккинли е все едно да погледнеш в Рая.” При своето изкачване тримата организирали няколко междинни лагера, последният от който на 6000 м. Проблемът „Маккинли” най-после бил разрешен, но това не спряло устрема на мераклиите да стъпят на купола на най-северния и най-студения голям алпийски връх, който същевременно е и най-високата точка на континента Северна Америка. Поради това днес към връхната му точка водят повече от 15 маршрута от различна категория на трудност.

Като най-висок връх на Северна Америка Маккинли е желан обект за алпинистите от цял свят. През 1970 г. на него са осъществени и няколко необикновени изкачвания.
По Западния гребен е направено първото изкачване и спускане със ски от японците Хозикава и Уеки. В същата година върхът е изкачен и от самостоятелна 6-членна женска експедиция, а известният японски алпинист и пътешественик Наоми Уемура извършва и първото соло-изкачване. А когато през 1984 г. той се опитва да го повтори при зимни условия, не му достигат няколко часа, за да се завърне в базовия лагер. Ураганният вятър, силните снеговалежи и ниската температура слагат край на екстремните изяви на този смел пътешественик и алпинист. На 12 юни 1970 г. италианецът Райнхолд Меснер и австриецът Освалд Йолц осъществяват премиерно изкачване по Югозападната стена.

Нaй-впечатляващи са изкачванията на швейцареца Рей Генет, който изкачва върха през зимата на 1967 г. Той е толкова силно запленен от този връх, че остава да живее в подножието на върха, става планински водач (гид) и осъществява още 31 изкачвания. Генет е всепризнат като най-студоустойчивият човек на планетата. Въпреки това той загива в границите на 8500 м по склоновете на Еверест. При слизане от върха спътницата му германката Ханелоре Шмац заболява и той остава до нея, за да изчака идването отдолу на спасителна група. Времето обаче рязко се влошава и двамата загиват от преохлавдане на организма. Това става на 2 октомври 1979 г.
По същото време, когато се развива 4-дневната ураганна буря в базовия лагер Генет е очакван от едногодишния си син Тарас и бременната му съпруга, носеща бъдещият им втори син Стейси. Години по-късно Тарас и Стейси осъзнават какво се е случило по склоновете на първия връх на планетата, но това не ги плаши и двамата продължават по пътя на баща си. Дори Тарас става най-младият алпинист, изкачил „върха на баща си” – Маккинли, когато е само на 11 години, и това става през 1989 година.

Най-високата точка на Северна Америка се извисява сред ледените обятия на Аляскинския хребет. Намира се на 63 градуса северна ширина, на 360 км от Северния полюс. Ако значително по-високите върхове на Хималаите и на другите големи планини в света започват от около 3000 м н.в., при Маккинли това начало е от долината на Юкон, която е само на 450 м н.в. Поради това няма друг връх в света, чиято абсолютна височина да е толкова голяма — 5743 м, за Еверест тя е „само” 3548 м.

Близостта до океана — 200 км от залива Кук — обуславя и климатичните особености на района и върха. Тук температурата дори и през лятото не надвишава +12 – 140С, а скоростта на вятъра често стига до 160 км/ч. Влажните ветрове. проникващи по долината Юкон, носят обилни снеговалежи и това „сваля” снежната линия на върха до 1650 м н.в.. Поради това няма друг връх с толкова много и огромни ледници, най-големият от които Кахилтна, дълъг 73 км. Особените климатични условия, техническите трудности и фактът, че Маккинли е най-северният голям връх на нашата планета, са станали причина специалистите да го наричат „най-коварната планина в света”. Като един от седемте върха, влизащи в колекцията „континентални първенци”, интересът към Маккинли в последно време значително се засили. През 1977 г. 6 съветски алпинисти го изкачват по два маршрута, а по-късно с успех се поздравяват и чехословашките им колеги.

Маккинли
Снимка: Adventure Consultants

БЪЛГАРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ НА МАККИНЛИ

Връх Маккинли най-напред става цел на варненските алпинисти, които през 1986 г. започват подготовка, но поради няколкото проблема, най-важен от които е финансовият те не осъществяват своите намерения. Две години по-късно алпинистите на „Планинец” – София нямат тези проблеми и на 15 юни 1988 г. 12-членният им състав поема дългия и труден път към ледения гигант на Северна Америка. Трудности съпътстват нашите алпинисти още по пътя София, Белград, Лос Анджелис до кацането им в столицата на Аляска – Анкоридж.

Трудностите продължават и на място и те започват с летенето с малките самолетчета „Чесна”, после дългото теглене на багажа със специалните шейнички по ледените полета на Маккинли и накрая битката с ниските температури, голямата разлика в часовия график, белите нощи и накрая техническите трудности и големите ледени цепнатини. Най-накрая на 27-ми първите българи стъпват на Маккинли – Николай Петков, Иван Луканов, Иван Масларов и Мариана Масларова. Ден по-късно това правят още 4 души от същата експедиция – Красимир Георгиев, Валери Паунов, Кирил Тафраджийски и Мариян Вълчев.

Към настоящия момент още 10 българи стъпват на този толкова титолован връх. Мариян Вълчев повтаря този си успех, Красимир Стоянов се спуска със ски, а Боян Петров прави траверс на върха. На Маккинли се изкачват още две българки – Петя Колчева – 2003 г. и Йоана Матеева – 2014 г., а общият брой на българите изкачили върха е 19 души.

Маккинли (6194 м). Снимка: iso.500px
Маккинли (6194 м), Северна Америка. Снимка: iso.500px

СЛЕД 148 г. РУСИЯ СИ ИСКА АЛЯСКА

В средата на ХVIII век полуостров Аляска е един от бедните райони на Русия. Навярно поради това през 1867 г., или преди 148 г. императрица Екатерина Велика продава полуострова на САЩ. И така за сделката от 7 200 000 долара Аляска с 1 500 000 кв.км. става поредния американски щат.

Днес, когато Аляска е един от бързо развиващите се райони, в Русия започва процедура за анулиране на договора от 1867 г. В мотивите на инициаторите се изтъква, че в миналото жителите на полуострова са с руски произход, както и поради това, че първите европейци, стъпили на въпросния полуостров на 21 август 1732 г. са моряците от руския кораб „Св. Гаврил“. Към настоящия момент инициаторите са събрали малко повече от 40 000 подписа в подкрепа на тяхното искане. То обаче няма как да бъде уважено от администрацията на САЩ, дори и да бъдат удвоени подписите, защото в конституцията на САЩ е записано, че по никакъв повод не се предвижда отделянето на нито един от щатите. Поради това и искането на Тексас преди години да бъде отделен от САЩ не бе уважено.

Всички статии от поредицата “7 върха” можете да видите тук.

Маккинли
Снимка: wildernessphotographs.com
   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.