За педалите и… още нещо

 
0

ORIGIN

Ще си признаем – кой каквото и да приказва, цветът има значение! И понеже сме в голяма доза вдъхновени от наситените тонове, добрия дизайн и мотивацията на някои хора наоколо, решихме да не се скатваме, а направо да ви ги споделим – предалите ORIGIN (не онези хомосексуалните, а тези, с които задвижваме велосипеда). И, за да не се чудите защо ви занимаваме, ще направим важното уточнение, че върху тези цветни произведения на байк изкуството гордо стои етикетът “Made in BG”. За целта (онази със споделянето) директно и рЕзко нахлухме с въпроси в „кухнята“ и не само че ни се услади, но и ни се прикара колело с крака прилепнали върху точно тези фенси байк платформи.
Въпросите, на които потърсихме отговор, го намериха благодарение на Нети Захариева, която споделя нашия фетиш към цветовете. За педалите пък разказаха техният създател – Лукан Червенков и двама от топ колоездачите в дисциплина „Спускане“ – Ани Томева и Милан „Касапина“ Димов.

ЛУКАН ЧЕРВЕНКОВ – създателят:

Лукан Червенков
Лукан Червенков. Снимка: Ани Томева


Кой е главният виновник, за да имаме български продукт – педалите ORIGIN на родната ни потребителска байк сцена?

Може да се каже, че започнах проекта през 2012 г. поради липсата тогава на добри педали и от чисто любопитство.

Как започна всичко? Въобще как се роди идеята за педалите ORIGIN? Колко са хората включени/работещи в „проекта“? Откога ви има? А някой дори скептично би попитал: „‘ма защо въобще ви има“?
Всичко започна с дипломна работа за бакалавърска степен в ТУ-София през 2012 г. по специалност Компютърно проектиране и тех. в машиностроенето. Идеята за производство на български вело компоненти обаче е ощо по-стара. Още в гимназията, докато започвах да карам DH и да се състезавам, имах огромно желание да разбера как се правят тези скъпи колела и си мечтаех някога да произвеждам компоненти. Тази мечта даде превес над другите ми интереси, насочи ме към ТУ и към точно тази специалност… и не съжалявам! От тази година сме двама главните действащи лица – другата личност се казва д-р Явор Софронов, който също е възпитаник на Машинно-технологичния факултет в ТУ-София и е изключително опитен. Помагат разбира се роднини, приятели и случайни хора. Идеята, както казах, е много стара, 2012 беше създаден виртуалният прототип, 2014 първият физически прототип, а от 2015 вече съществува ORIGIN. Има ни, защото можем. Крайно време е българите да станат активни и да вземат съдбата си в ръце.

Колко време отнема целият процес, от разработването на прототипите до излизането им в кутия за продажба на пазара?
С първия ни продукт – месеци. С втория – седмици. Много е важно всеки по веригата да си спази поетите ангажименти.

Срещате ли трудности по създаването и какви, на кой от етапите? …Това май е реторичен въпрос за българската реалност?!
Най-голямата трудност идва от неспазването на крайните срокове. Голяма част от българската индустрия все още не работи на принципа „Клиентът винаги, винаги е прав“, а даже обратното. Всяко пресрочване на срок само с един ден и/или объркване на поръчка довежда до големи загуби, безсънни нощи и седмици закъснение.

Какво е значението на педалите в целия байкърски сет? За някои хора това е незначителна подробност, за про-райдърите това е „връзката без която не може“. Вашето мнение на създател какво е?
Педалите са 2 от 5-те точки, чрез които байкърът има контакт с колелото. Особено при агресивните дисциплини добрите педали са от още по-голямо значение. При разработването на други продукти, установихме че педалите изобщо не са толкова „прост“ компонент, а даже са средно сложни поради големите изисквания.

Как се случва тестването на педалите? Има ли обратна връзка с райдърите които ги ползват? Отчита ли се тя?
Първо подлагаме нашите виртуални прототипи на виртуални симулации по европейски стандарт (тук тежест има моя колега Явор), след това аз лично тествам първите прототипи и след това ги тестват мои приятели. Обратната връзка ни е изключително важна, водят се статистики и след това се въвеждат корекции. Все още сме малки, но използваме най-съвременните технологии.

Каква е мотивацията, която седи зад ORIGIN?
Да се гордеем с нашите продукти.

Какво е усещането, когато видите плодовете на труда си? Има ли удволетвореност на този етап от направеното?

Усещането е едно огромно облекчение. Целият този стрес изчезва, като видим добрата емоция в нашите клиенти. Удовлетвореността я има, тя ни дава сила да продължим да се развиваме, особено при някое дълго съобщение от доволен клиент.

Защо смятате, че педалите ви са добър продукт за родния пазар?
Защото като продукт са в златното сечение между якост/тегло и са с уникален дизайн. Като добавка включваме поддръжка и отношение, което големите фирми не винаги предоставят.

Възможно ли е някой ден да видим продукта да се ползва и на състезания като Red Bull Rampage например?
Да, колкото и нескромно да звучи. Човек е толкова голям, колкото са му големи мечтите, а ние се целим в лидерите в колоезденето.

Какво бихте си пожелали занапред и за какво искате да ви стигнат силите?

Да не се ядосваме и да имаме достатъчно ресурси за да изпълним идеите си, които в момента са повече от нашите възможности. Както каза един българин – „Продължаваме напред“.

АНИ ТОМЕВА – безспорно една от най-добрите български даунхил колоездачки:

Ани Томева. Фотография: Танеца
Ани Томева. Фотография: Георги Даскалов

От колко време караш с цветните български байк педали?
Вече повече от три месеца.

Знаеш ли кой е виновникът да ги има на пазара? Kак се снабди с тях?

Естествено, че знам. Виновникът за педалите ORIGIN е моят съотборник и приятел Лукан Червенков. Той ми ги даде за състезанието в Златица. Оттогава само с тях карам.

Какво е усещането като ги „натиснеш“?

Захапват здраво за платформите. Дават ми усещане за повече сигурност.

Дали са толкова добри, че да те извадят от ситуация, когато стане „напечено“, а владеенето за момент се усеща безнадеждно?
Да, вече са го правили.

Какво би написалa в книгата за „Похвали и оплаквания“ на ORIGIN?

Имат впечатляващ дизайн. Надявам се занапред да зарадват колкото се може повече колоездачи на родната и световна байк сцена.

МИЛАН “КАСАПИНА” ДИМОВ – даунхил колоездачът със съвсем заслужен прякор. Той се класира на първо място в крайното класиране на Българските даунхил серии в категория “Мастърс”:

Милан Димов, Клуб VIVO, Петрич; Фотография Георги Даскалов
Милан Димов. Снимка: Георги Даскалов, BikePorn

От колко време караш с педалите ORIGIN?
Знам и точната дата дори от 27.09.2015 г.

Знаеш ли кой е виновника да ги има на пазара?

Не знаех почти нищо. Само бях прочел за ORIGIN в една от статиите за състезанието Купа Златица 2015 г.. Впечатли ме възможността да се тестват педалите по време на състезанието. Не бях чувал за подобна възможност преди, затова и ги запомних. Кой точно е виновникът да ги има на пазара тези педали, разбрах малко по-късно и то по хубав повод.

Как се снабди с тях?
Спечелих ги като награда за първото място в категория “Мастърс” на Купа Златица 2015. И оттогава все (на)стъпвам на подиума.

Какво е усещането като ги „натиснеш“?
Много стабилно. Комбинацията с кецове 5.10 е неочаквано добра, без възможност да плъзнат дори в лепкавите условия на Злата Ц(ар)ица Тица (Златица). Вече ги тествам и на сняг. И засега определено не ме разочароват.

Дали са толкова добри, че да те извадят от ситуация, когато стане „напечено“, а владеенето за момент се усеща безнадеждно?
Веднага казвам толкова добри са, че и отгоре! Вадили са ме от проблемация при големи неравности и при приземяване от дълго летене. Тогава най-вече има опасност от изпускане на педалите и веднагически казваш адиос на няколко секуни. Педалите си седят залепнали и по време на полет, понеже аз си въртя и във въздуха… браап! (за пример Road gap-а на състезанието „Летище Конгур“ в Петрич).

Истина ли е вметката, която се появи в пространството, като цитат на един от маршалите по време на състезанието „Летище Конгур 2015″ в Петрич (последното за сезона): „Тоя не паднА, ама сринА виражо“? И дали същата има общо с педалите?

Да, така си беше… само не съм чул думите и свирките на маршалаите, понеже пък други очевидци казват, че те едва смогвали да свирят докато ги отдалечавам. Трудно се издържало на турбуленцията. Ситуацията беше, че в един момент байкът ми поднесе и пуснах крак на първия от поредица виражи, за да го овладея, но не успях да го върна и така всъщност отметнах няколко виража на един крак… може би съм сринал някой, но не съм разбрал. Чак долу и в последствие се оказа, че съм сготвил виража по касапски. Обаче, ако не бях стабилен и като залепнал за педала, щях да падна, а падането е секунди, които превръщат златната треска в мираж. Благодарен съм, че бях точно с тези педали.

Фотограф: Любомир Ботушаров
Фотограф: Любомир Ботушаров

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.