Михаил Новаков: Градска култура и отвъд

 
0

Михаил Новаков има в CV-то си публикации за водещите български (Едно, Vice, Max, Капитал Light, Boulevard, Signcafe, Whiteroom, EVA magazine, Men’s Health) и международни издания (Skateboard Mag, Dreck magazine, Once to Watch UK, Fucking Young!, Dazed Digital, Kayo Corp magazine). Това, което най-много го интересува като фотограф, е градската среда – във всичките й форми. Ние пък нямаше как да не се впечатлим от кадрите му, запечатали едно от проявленията и – скейтбординга, и недалечния му роднина, сноубординга.

Мишо Новаков

Разкажи за началото, как и кога започна да снимаш?
Снимам вече повече от 10 години. Започнах със скейт, което се случи много естествено, тъй като общо взето тийнейджърските си години само това правех и ме интересуваше. Не мисля, че снимам екстремни спортове, по-скоро нещата, които ме вълнуват, са повече градска култура. Скейтбордингът и сноубордингът не ги възприемам като екстремен спорт, те са култура, в която има адски много неща, правейки я много различна. При нас усещането за град, за група, е важно.

„На един фотограф, който се занимава сериозно с тия работи, не му е интересно да снима в парк. Това е място, където райдърите учат нови трикове. Не е място, където се снима материал.“

Как избираш местата, на които снимаш?
Аз по-скоро реагирам на случващото се, отколкото да имам някаква претенция към местата. От Бузлуджа много ми харесват всички кадри, защото самото място е заредено с контекст. Едно място е винаги яко, когато има някакъв основен смисъл в него. Да речем, имам фотография, където Yura Renov прави дроп от едно от големите кълбета на НДК. Тези кълбета, покрай които всеки ден минаваме, са емблематична част от градския пейзаж на София, и най-вероятно винаги ще бъдат. И е добре да правиш кадър на такова място, което е по някакъв начин значимо.

„Добрите места за снимка са тези, които изглеждат мащабно, имат перспектива. Креативността на скейтърите до голяма степен се изразява в това да импровизират с градската архитектура и ландшафт, и поне лично за мен това е едно от най-красивите неща, когато видиш някой човек как прави нещо много нестандартно като движение.“

Тодор Харизанов Benihana, Халето Варна, Virus Gipsy Tour 2009
Тодор Харизанов Benihana, Халето Варна, Virus Gipsy Tour 2009

Дай няколко примера за добри места в България, на които си снимал?
Халето във Варна. От там много ме кефят снимките, те са в някакъв по-друг контекст.
Тогава, когато направиха първото хале, беше по-различно от сега, и беше готино, защото за пръв път имахме някакъв истински скейт спот, затворен, направен от скейтъри за скейтъри, и изглеждаше много яко. Когато отидох там, бях на един road trip с Virus skateboards, може би бяхме седем дни по пътя и накрая всичките спахме на минирампата на чували.
В Димитровград е много интересно, това са бивши изкуствени водоизточници от времето на комунизма, където обаче цялата система се е прецакала и са останали само коритата. Преди десетина години местните започват да карат скейтборд там, да попреправят мястото, така че да бъде още по-добре. Много е интересно. Когато едни от първите големи професионалисти идваха в България, адски много им хареса това място, може би едно от най-яките места в България беше в Димитровград.

„Когато снимаш, работиш заедно със скейтъра, наговаряте се, какъв му е трикът, гледната точка, всички тия неща се коментират, дискутират и така. Не е като да крадеш от ситуацията, а по-скоро в повечето случаи се знае какво ще се прави.“

Какво или кого би искал да снимаш, мечтаеш ли си за нещо конкретно?
Всички легендарни скейт спотове от историята бих снимал, но от друга страна добрите места изскачат когато тръгнеш да пътуваш… Стрийт скейтбордингъг се случва сега и където сме, и е съвсем нормално да е по някакъв начин рефлексия на нашата реалност, която е соц и пост-соц паметници и сгради.

Howard Cooke frontside rock'n roll, Mladost (published in Skateboard mag 2007)
Howard Cooke frontside rock’n roll, Mladost (published in Skateboard mag 2007)

Разкажи ни малко повече за гостуването на JP Walker и другите от отбора на ThirtyTwo в България. Как станаха нещата?
Ninja Squad са виновниците за цялата работа. От известно време поддържат комуникация с Justin Meyer, едно от основните лица във VideoGrass. Това е една от най-големите продуцентски къщи за сноуборд филми. Компанията за обувки ThirtyTwo от своя страна тази година прави много голям проект, който се казва “2032 – In the future everybody will snowboard”. Което какво ще рече – компанията става на 20 години и затова филмът се казва 2032 – 20 години ThirtyTwo. Тази година VideoGrass бяха в Европа с Joe Sexton, JP Wakker и Benny Urban, които са от официалния отбор на ThirtyTwo. JP и Joe са професионални сноубордисти, а Benny е аматьор, който най-вероятно съвсем скоро също ще стане професионален. Benny е много обещаващ сноубордист, изключително добър. Докато са снимали из Европа, някъде в Австрия, ако не се лъжа, в един момент им е свършил снега и общо взето в една такава много бърза комуникация в рамките на може би седмица дойдоха в България.

Уловили са момента, така да се каже?
По-скоро ние го уловихме в случая. Появиха се тук. Ние бързо сформирахме организация от наша страна и една седмица изкарахме заедно. Момчетата се изкефиха супер много. Карахме основно около Пампорово, Смолян, Чепеларе. Пампорово ни беше като базов лагер.
Основната цел на карането през тази седмица беше снимането на филм. Момчетата се оказаха много светнати и отворени. Адски много им хареса България. JP не очакваше толкова много внимание от всички. Беше тоталната звезда в Пампорово – автографи, снимки, телевизионни интервюта. Нещата съвпаднаха и с много голямо състезание, което се случваше по това време там. Момчетата видяха разни техни познати. Беше малко объркващо, защото JP, Joe и Benny не участват на състезания. Единствено Benny си позволява от време на време – той още се доказва. Докато останалите снимат само видео части. Получи се така, че хората се чудеха – дали тези хора са в Пампорово заради състезанието ли са или не… Малко странна ситуация, но в общи линии забавни емоции.

Ти доволен ли си от снимките?
Аз съм много щастлив. Заснехме много, много материал. Още почти нищо не сме показвали, но ще е скоро. JP и останалите дават интервюта тук-там за разни медии и абсолютно всеки от тях, като го питат кой е най-якият им трип, кое място най-много им харесва за тоя сезон, всички казват “Bulgaria!”.

Benny Urban 5-0, Бузлуджа (2015)
Benny Urban 5-0, Бузлуджа (2015)

А на Бузлуджа какво се случи?
Изкефиха се много на мястото. Още с идването им питаха дали можем да стигнем до там. Вътре има ръб, който за техните стандарти не е кой знае какво, но много се забавляваха да го карат. Самата Бузлуджа е интересно място, вътре се задържа много сняг и няма никакъв вятър. Те не бяха виждали такава архитектура и общо взето не знаеха къде се намират. Шегуваха се, че трябва да дойдат на Бузлуджа с целия отбор и да заснемат интрото на филма в нашия космически кораб. Justin направо си представяше как идват с едно голямо крю и правят цялото нещо на сноуборд парк и заснемат интрото.
Филмът се очаква да бъде готов в края на лятото. Есента трябва да се появи със сигурност. По всяка вероятност ще има голяма премиера в България и ще можем да го видим.

Интервюто с Михаил Новаков е част от брой ЛЯТО 2015 на Списанието. Ако сте пропуснали предишен брой, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Списание 360°, Лято 2015

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.