В края на септември 2024 г., докато повечето от нас брояха последните топли дни, един човек завършваше своето най-смело приключение – самостоятелна велообиколка по четирите граници на България. Това е Александър Караджов – смолянчанин, фотограф, пътешественик и човек, привлечен от естествената красота на природата.
В своето приключение Александър се води от философията да се движи по самата държавна граница на Родината, а там, където това не е възможно – в непосредствена близост до нея. Отнема му 45 дни да измине линията, която обрамчва страната ни – 2700 километра!
По ръба на картата
Това не е просто обиколка. Това е мисия. Ден след ден Александър изминава между 60 и 130 км, но има и дни с непредвидени обстоятелства или тежък терен, в които 30 км са цял подвиг. Теренът понякога е безпощаден – маршрутът преминава през диви, труднодостъпни и самотни земи. Часовете в ежедневно колоездене стигат до 15 на ден.
Александър не гони рекорди. Гони границата. Роден в пограничен район, още от дете е омагьосан от мистерията отвъд кльона – историите на граничари, шепотът на гората, следите на диви животни. А може би и неутолимата нужда да срещне една България, която не се вижда от магистралата. Жаждата да се докосне до „жива и дишаща природа“ в нейния първичен вид, го тласка към това пътуване, споделя фотографът.
Подготовката
Пешеходни преходи извън пътеките от порядъка на между 25 и 40 км, както и колоездене по пресечен терен, са в графика на Александър почти всеки ден, с цел адаптиране на мускулатурата към големи денивелации. Още преди началото на обиколката той споделя, че е наясно с високото ниво на трудност на предизвикателството. Проучил и планирал в детайл всеки ден и всяка отсечка, въпреки това се чувства неподготвен психологически пред трудността на някои етапи.
Километър след километър – до 2245!
Стартът и финалът са в Силистра, като движението на Александър е по часовниковата стрелка. Придвижването е изтощително, а в част от дните, заради трудния терен, му се налага да бута или носи колелото. Най-тежко е преминаването по западната граница на България, поради големите денивелации и планински била, разположени перпендикулярно на посоката му на движение. Някои дни с 2500-3000 м сумарна денивелация, му носят почти пълно изтощение.
Самотата, забравата и разрухата са повсеместни, но най-осезаеми в западните и северозападните крайгранични територии – цели села пустеят като изоставени декори от отдавна сниман филм.
45 дълги дни
Родопчанинът залага на стратегия за ранен старт на деня си – около 5 часа сутринта вече е буден, а малко след 6 вече е на велосипеда. Този подход му е особено ценен в горещите летни и есенни дни. Тогава кара до пика на жегата, и след като температурите станат поносими, продължава да върти педалите до 21.30-22.00 ч.
Между 5 и 8 литра вода, домашно приготвени енергийни барчета, ядки, плодове и мед – това е дневната дажба на приключенеца. Вечерята му пък е по-питателна. Краткият сън е в самостоятелно приготвен бивак и задължително всеки ден “взима душ” на чешма или река. Не се разминава и без профилактика на велосипеда. За цялото приключение той сваля над 15 кг.
Природата и сетивата
“Впечатлен съм от цялостната хубост на България”, споделя с вълнение Александър. Признава обаче, че най-силно го грабва северната граница: “Животът край реката тече с други темпове – плавно, гладко, достолепно. Тя дава изцяло различен ритъм на ежедневието.“
Въпреки че се налага да отделя сериозно внимание и на обслужването на велосипеда си – смяна на накладки, жила, верига и гуми след всеки етап, Караджов е категоричен, че всяко завъртане на гумите и всяка капка пот са си стрували.
Изложба
В началото на март, навръх официалния празник на България – 3 март, Караджов претворява преживяното в картини. Той открива самостоятелна фотоизложба в родния си Смолян, в която е включил близо 100 фотоса, запечатали красиви мигове от пътуването. Седмица след това е премиерата на пътеписната му книга „2245 км“ – озаглавена символично на официалната дължина на държавната граница на България. Предстои заснемане и на документален филм за пътуването му, чиято цел ще бъде да разпали искрата за пътешествия в подрастващите и да ги накара да повярват, че няма непостижими цели, ако проявяваме постоянство и усърдие в преследването им.
Още снимки от Александър Караджов вижте в галерията:
