Иво Нинов-Германеца: живот като екстремен филм

 
0

Иво Нинов-Германеца е една от най-интересните и колоритни личности не само на родна, но и на световната екстремна сцена. Малцина са тези, които могат да се похвалят с толкова богата история, която продължава да се случва на пълни обороти вече трето десетилетие. От парапланеризъм през катерене и кайтсърф, до бейсджъмп и уингсют летене – Иво е бил къде ли не по света, надскочил е границите в цялата им триизмерност и има актив от истории, които никога не бихме смогнали да опишем.
Но можем да се опитаме да ви направим съпричастни към поне част от живота му, чийто сюжет по нищо не отстъпва на най-доброто в света на екстремните филми.

Пролет 2014

А той, както всички невероятни неща, започва съвсем случайно. В един…

“…доста интересен ден. Бях на 14 години. Разхождах се из квартала, и с един приятел хвърляхме камъни по един прозорец. В този момент един човек с раница и дълга коса (Атанас Русев, катерач, спелеолог и основател на клуб “Екстрем”, бел.ред.) мина покрай нас и така ни се накара, мислех, че ще ни строши от бой. Обаче вместо това той се обади на родителите ни, и ни заведе да се катерим на Комините. И ни показа един нов свят. Тогава се записах на курс по катерене към клуб “Еделвайс”, който продължи две години, много детайлен и беше перфектното училище. Освен това там имаше много интересни хора от различни среди, и единственото нещо, което ги обединяваше, беше желанието да се катерят и да правят неща в планината.”

“Мечтата ми беше да мога да се катеря по най-големите и стръмни скали в света. В България Враца беше един от основните райони, в които прекарвах доста време, защото на тази 420-метрова стена можеше да четеш историята на катеренето, от 50-те години до този момент. В началото целта беше да изкатерим всичко на Централна стена, после – да направим наши неща, а накрая – да я изкатеря соло. И тогава вече следващата стъпка беше да се види света.”

“Посетих Шамони няколко пъти в продължение на 7 години, почти всяко лято и няколко пъти през зимата. Навремето Българският Алпийски клуб организираше турове, в които група от 40 човека заминаваше за Алпите и в продължение на един месец и половина се катереше. Беше много добро, защото това беше 1993-та година, бил съм на 17 години, когато отидох за първи път в Алпите, и катерех по места, за което бях чел по книгите. Тогава научих и за един много интересен човек, Жан-Марк Боавен, който беше загинал точно в годината, когато аз започнах да се катеря. Той практикуваше ужасно много спортове, на много високо ниво и успяваше да ги комбинира в планината. Това е бащата на екстремните ски, първият човек, който се качваше по големи стени фрий соло и скачаше бейсджъмпинг и параглайдинг, първият човек, който излетя от върха на Еверест с парапланер. Това беше моят герой, и аз исках да следвам неговите стъпки и да видя какво е изживял той, когато отидеш на тия места и направиш тия неща.”

Пролет 2014

“На Комините видях някакви хора да прелитат над главите ни и започнах да се интересувам от това как могат да се комбинират двата спорта, катерене и летене. Две години и половина, след като започнах да се катеря, започнах да хвърча с параплан. Проблемът е, че в момента, в който излетиш, вече не искаш да се катериш. Защото за катеренето трябва винаги да има фокус, да си във форма, а в летенето правиш две стъпки и вече спортуваш, и виждаш света по един начин, който човек винаги си е мечтал да види, триизмерно, като птиците. Много е трудно да се върнеш обратно в катеренето, и от всичките ми приятели, с които започнахме, а ние бяхме една доста голяма и ентусиазирана група, единственият човек, който си продаде параплана и се върна към катеренето, бях аз.”

“Спрях с летенето, преди да замина за Щатите, това беше 1998 г. Първо, продадох си парапланера, защото ми трябваха пари да си купя самолетен билет, и второ, защото там нещата са малко по-различни. Социалната система е много сериозна, ако се натрошиш, а вече бях имал няколко преживявания, бях счупил няколко ребра. Това бяха пионерските години на парапланеризма, а и ние не знаехме нищо, и в желанието си да имаме най-доброто, купувахме най-добрите крила на пазара, без да знаем, че те са експериментални, че сме им тест пилоти. Когато отидох в Щатите, исках да заменя параплана с нещо, което работи на този принцип. Винаги съм искал да карам сърф и да живея на брега на океана, и така прекарах шест месеца, живейки в Санта Круз и карайки кайт, това беше 1999-та година, съвсем в началото на кайтсърфинга.”

“Отидох в Калифорния, в меката на катеренето Йосемити, с желанието си да изкатеря Ел Капитан и след това да се върна в България. Но открих един нов и много интересен свят, с невероятни предизвикателства за мене. Имах шанса да се запозная с едни от най-добрите катерачи в света, да видя тяхната гледна точка, което се отрази на начина ми на мислене, на плановете и желанията ми да правя неща. И така, отидох с идеята да катеря един месец, но останах 13 години.”

“Десетилетието, в което живеех в Долината, бе ерата на свободното катерене, когато много маршрути бяха изкатерени свободно – и то огромни маршрути, 30-40 въжета от много високи категории, ужасно красиви. За да отидеш на една стена и да се катериш 28 дни, трябва да имаш ужасно голямо желание и мотивация. Да катериш изкуствено по 6-7 часа на ден, като през цялото време с всяко движение, което правиш, може да умреш, е много особен начин да играеш с психиката си. Това, което аз исках да направя, бе да изкатеря всички маршрути на Ел Капитен, които обикновено отнемат от 3 до 5 дни. Като го погледнеш това на картата, си казваш – ще трябва следващите 20 години да живея на тази стена. Обаче аз имах много опит от Алпите, и това бе голямата разлика. В Алпите, както и тук, в българските планини, трябва винаги да си бърз, защото условията се променят. Докато в Калифорния имаш стабилно време за много дълъг период и може да стоиш на една стена с месеци по тениска и къси панталони. Затова комбинирахме някои от техниките, които използваме в Алпите, за да се движиш по-бързо, и някои от тези, които се използват в Йосемити, и премахнахме целия възможен багаж.”

“В изкуственото катерене най-трудната категория е А6, най-лесната – А0. При А0 няма никаква опасност, А1 става по-трудно, при А4 и А5 ако паднеш, понякога падаш от 120 м, с опасност да се изпотрошиш. Едно такова въже отнема от 6 до 8 часа, а ние успяхме чрез постоянно усъвършенстване на техниката да го правим за 30-40 минути. Когато махнеш всички излишни неща, и обремеността, която носи идването на нощта, тогава цялото катерене става невероятно, защото отиваш на една стена в 10 ч. вечерта и не спираш, докато не стигнеш до върха. Аз съм се катерил по 55 часа нонстоп.
Скоростното катерене е пълна отдаденост. Когато отидеш на някоя стена за 3-4-5 дена, трябва да дърпаш целия този багаж, вода, храна. Докато ако не спираш през цялото време, няма да ти стане студено, ще ти трябва много по-малко. Това, върху което работехме, е как един отбор да действа така, че да е почти непрестанно в движение. Аз имам 11 световни рекорда на Ел Кап за най-бързи изкачвания, които все още не са подобрени, и много първи еднодневни изкачвания. Най-сериозно от тях беше Zenyatta Mondatta (А4, 5.7), защото навремето това е бил най-трудният технически маршрут в света. Ние го изкатерихме за 22 часа.”

Иво Нинов, Дийн Потър и Еъмън МакНийли след първото соло изкатерване на Reticent Wall Credit: Dean Fidelman

“Има няколко човека, които оказаха много сериозно влияние върху мен, начина ми на мислене, на катерене, гледни точки и просто ми отвориха очите. Това са Дийн Потър, Лио Холдинг, Томас и Алекс Хубер, и Еймън МакНийли – хора, които са правили какво ли не навсякъде по света, с невероятна фантазия и желание да правят неща във всички сфери на екстремните спортове. С Дийн съм прекарал много време, живяхме в продължение на 5 години в една къща, и за мен той винаги е бил една икона или учител. И до ден-днешен нещата са така, виждаме се доста често през годината, и правим неща заедно. Той е невероятен визионер, вижда неща в бъдещето и фантазията му стига далече. За себе си казва, че не е екстремен спортист, а артист, който изразява себе си и своята форма на изкуство чрез нещата, които прави, дали това е фрий соло, уингсют, слаклайн. Основното му желание винаги е било това за човешкия полет, да ходи по въздуха. Оттам тръгнаха и нещата със слаклайна, реално Дийн е човекът, който разпространи слаклайна като спорта, който е в момента. Иначе Чонго беше този, който го даде на всички ни, защото той ходеше върху опънати вериги и въжета всеки ден в Camp 4, и когато някой искаше да пробва, казваше “Да, ела, няма никакъв проблем, много е лесно”. Той ни предизвикваше да го правим, и да покаже колко достъпно е и какво удоволствие е. След това Дийн започна да прави едни много специални хайлайни, което подбуди интерес, защото тогава беше спонсориран от Патагония, и те винаги правеха много добри каталози, с хубави снимки, които дават вдъхновение на хората да правят тия неща. И това помогна един нов спорт да се създаде и да се развие, което е страхотно, защото толкова много хора го правят в момента.”

“Не си спомням как точно се запознахме с Дийн, просто в един момент се оказа, че и двамата живеем в Долината, а през зимата не остават чак толкова много хора. И така, всяка сутрин ходехме на слаклайн, станахме приятели, и започнахме да се катерим. Две години по-късно успях да се науча да скачам от самолет, и след това с помощта на Дийн се научих как да скачам от скали, как да оцелявам и какво трябва да правиш, за да си в безопасност.”

“Имаше една история, в която попаднах в затвора, тя не е много за разказване, но беше много полезно за мен. За период от два месеца научих английски, и какво не трябва да правя, за да не попадна отново там. Научих много за Америка, и как да започнеш от дъното. След това живях под едни мостове с бездомниците, защото ми беше интересно да видя къде не искам да съм. Има такива моменти в живота на всеки човек, когато взима решения, и когато аз трябваше да взема решение какво искам да правя с живота си, трябваше да отида и да спя под моста с бездомните хора, за да видя откъде идват те.
С Чонго прекарах една седмица там, спяхме под един тир.”

“Един ден карах по улиците с едно колело и бележка “Търся работа”, и така попаднах на едни хора, които режеха дървета. Оказаха се трима катерачи от Йосемити, единият от тях, Джон Барбела, е от първите хора, изкатерили Ел Кап и скочили оттам. Видяха ме и ме викнаха на другия ден да им помагам. Така с тях работих поддръжка на дървета почти една година. След това отидох да живея в Санта Круз, където работех в строителството, пет месеца в годината инсталирах камини и карах сърф, а останалото време катерех в Йосемити.”

“По това време, в което бях в Йосемити, списанията бяха много силни, интернет все още нямаше, и след като направихме тия сериозни неща по Ел Кап, списанията започнаха да се интересуват. А когато те сложат на корицата на едно списание, което се издава в цял свят, се появяват и компаниите. Не изкарвах много пари, но ми бяха напълно достатъчни да правя това, което искам и да мога да се катеря. Patagonia дълги години ми бяха спонсори, после попаднах и в аутдор индустрията, където работех в развитието на екипировката, правенето на нов инвентар, тестването. Оттам създадох много добри връзки и беше много интересно. Страхотно е да можеш да се издържаш от нещо, което правиш за удоволствие.”

“Реших да се върна с идеята да мога да летя свободно, без да се крия, да започна работа, с която да изкарвам пари от нещо друго, и да живея в България. Обаче точно преди да тръгна, ми се обади собственикът на 5.10. Приех офертата да дойда в Европа и да работя за тях. За пръв път бях откъснат от нещата, които правя, но се хвърлих в нещо, което също исках да правя, да видя как работи бизнесът. Така за година и половина обиколих цяла Европа. Всяка сутрин се събуждах в различен град, за да разбера как работи това място, какъв е манталитетът на хората, как може да се прави маркетинг тук, какво трябва да се направи, за да се продават повече продукти, как да се правят по-добри продукти. Попаднах в един много интересен свят, и сега, от гледна точка на времето осъзнавам, че не му принадлежа.”

“През 2005 г. започнах да се занимавам с бейсджъмпинг, и пет години по-късно вече нямах толкова много желание да се катеря, огънят, който го имаше преди това, изчезна, и всичко отиде в летенето, специално уингсют летенето. Защото можеш да се качиш фрий соло на някакви невероятни планини, и оттам да се пързаляш по въздуха по уникален начин. В момента, в който попаднах в този триизмерен свят, в който мога да виждам света по друг начин и да летя с 200 км/ч, аз се пристрастих към него, и той се превърна в основния фокус на всичко, което правя.”

“Трудно е да поддържаш мотивацията на високо ниво постоянно, животът е като една въртележка. Всяко нещо по един или друг начин в определен момент има приоритет. А най-важното нещо за мен винаги е било нещата, които правя, да ме карат да се чувствам като дете пред витрина за сладолед.
Катеренето винаги е било някакъв храм, към който мога да се върна и да се балансирам. Но сега катеря единствено с цел да се кача на колкото се може повече места, откъдето да излетя, дали с параплан, или бейсджъмп, или с уингсют. Няма друго нещо, което да ме пълни толкова, колкото това да контролирам тялото си, докато падам към земята.”

“Затова и се върнах през 2010 г. с желанието да живея тук и да продължавам да летя. Тук е лесно, достъпно и законно, не трябва да правиш нищо през нощта, когато се приземиш, ти си герой, а не престъпник, има невероятни планини, условията за бейсджъмп и уингсют в Европа са уникални, Алпите са страхотни. Един Дисниленд за пораснали деца.”

“В България има потенциал за бейсджъмп и уингсют летене, има няколко места, където това може да се случи. Но това са опасни спортове. Всяка година едно сериозно число хора загиват, и в момента почти 99% от това нещо е поради грешки на пилоти. Понякога хората правят глупости от незнание, или защото са прекалено убедени, че могат да направят нещо. Винаги е интересно да се намират нови места, то си е приключение, защото не знаеш къде отиваш, но до момента, в който риск мениджъмнтът работи добре. Аз не обичам съотношението 50/50. Най-много 10% риск, т.е. това, което ти знаеш и те заобикаля, но си казваш, абе това е малко сериозно. Отвъд това просто не си заслужава.
Тук няма перфектни условия за бейс и уингсют, има места за скокове, които стават, но те няма да са нещо, което ще се прави отново и отново. Има неща, които искаш да правиш всеки ден, и такива, които правиш веднъж в живота. Но България е едно невероятно място за равитие на тези спортове в момента, защото има абсолютно всички условия за всичко. Виж, в момента ние стоим на върха на планината над София, отнема 20 минути да стигнеш дотук и да излетиш с параплан. 150 м под нас са Комините, където можеш да се катериш. Имаме перфектните условия, освен това е най-евтиното място в Европа да се научиш.”

Иво Нинов – Германеца

През юни 2006 г. Дийн, Еймън и Иво преминават The Reticent Wall (А5, 5.7), един от най-трудните маршрути на Ел Кап, за 34 ч 57 мин, с пет дни по-малко от времето, което обикновено отнема.

Сред 11-те световни рекорда за скоростно изкачване на Иво и Еймън МакНийли са и Pressure Cooker (A4, 5.11) за 23:41 ч., Virginia (A3, 5.8) за 17:24 ч., Magic Mushroom (А4, 5.10) за 55:15 ч.

Чонго Чък – бащата на слаклайна, и един от първите, направили хайлайн на Lost Arrow Spire, е известен още и като легендарен бездомник, катерач и автор на книги за биг уол и квантова физика.

Иво е бил на две от корици на списание Climbing, и има модел обувки на Five Ten, кръстени на него – Ivo Knivo, модел от лятото на 2013 г.

През 2009 г. Иво Нинов и Дийн Потър изкачват Айгер и излитат с уингсют от върха. Полетът на Дийн регистрира рекордните 3 мин 20 сек, в които изминава повече от 8800 м.

В България Иво направи първия бейс скок от Червената дяволска игла в Мальовица, Рила. Видео може да видите на http://vimeo.com/52501729.

Към момента Иво Нинов е shareholder, маркетинг директор и атлет мениджър към Five Ten, където се занимава с над 250 впечатляващи човека от най-различни сфери на алтернативните спортове.

Материалът е част от Брой ПРОЛЕТ 2014 на Списанието. За да се снабдите със стари броеве, свържете се с нас и ше ги получите на преференциална цена.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.