Радка Петрова: машина на леда

 
0

През януари и февруари 2010 г. се проведоха четирите кръга за Световната купа по ледено катерене – в Русия, Италия, Швейцария и Румъния. С гордост отбелязваме, че на три от кръговете нашето момиче Радка Петкова се класира повече от достойно, окичвайки се с два бронзови медала (за скорост в Италия и за трудност в Швейцария), и се нареди на почетното седмо място за трудност и четвърто – за скорост в крайното класиране след финала в Румъния.

Като начало ще ни разясниш ли защо има отделно класиране и награждаване за всеки кръг?
Това е специфично за леденото катерене (dry tooling, както всъщност се казва тази конкретна разновидност) е, че първенствата не се провеждат – както в другите спортове – с квалификации, полуфинал и финал, а се делят на отделни кръгове. На всеки от тяк имаш дисциплините трудност и скорост, в които, според зависи как се класираш, трупаш точки и на базата на това се формира крайното класиране за купата. Но отделно всеки кръг и има самостоятелно класиране и награждаване. Това малко ни прецаква нас лично, защото тъй като не се води първенство, а е купа, не ни отпускат почти никакви средства от Олимпийския комитет. Ако си беше, както е по принцип, първенство с полуфинали и финал, нямаше да е така, нищо, че то е едно и също.

Тоест, вие сами си поемате разноските по участието, така ли?
Не съвсем, защото поради факта, че последният кръг в Румъния се води и финал, все пак ни отпуснаха някакви средства за участието там. Които ние трябваше да разпределим така, че да можем да участваме и на другите две. Но пък затова и не успяхме да отидем на първия кръг в Русия, защото е по-далече и нямаше как да се справим. Ето, догодина единият от кръговете е в Кореа, и ако не ни се отпуснат средства, няма как да отидем. Писали сме много писма до федерацията UIAA, обяснявайки им този проблем, който не е само наш, руснаците и чехите са по същата система, с молба да го водят първенство вместо купи, за да можем да получим подкрепа. Това, което успяхме да постигнем, беше само за последния кръг, но за предишните два не получихме нищо. Надяваме се, че това ще се промени, защото леденото катерене ще влезе пробно на следващите Олимпийски игри през 2014 г. Защото всъщност Олимпийският комитет е този, който прави проблема у нас и не ни отпуска средства.

Разкажи ни как протекоха отделните кръгове.
В Италия беше много забавно, много добре организирано, самото състезание и около него. Проведе се в едно село, бяха се събрали много хора, отделно имаше и партита след състезанията, голям купон. Тази година за пръв път в Италия имаше скорост официално, с награждаване и медали. Там за пръв път от три години насам успявах да се класирам на финал в трудността и това ми беше достатъчно, бях супер щастлива и въобще не ми пукаше какво ще стане на самия финал, стигаше ми, че съм в осмицата. И се оказа, може би защото нямах никакви очаквания и бях изчистила съзнанието си от всякакви притеснения и състезателни мисли, че катерих много добре на финала и станах седма. По принцип квалификацията беше много по-трудна от самия финал, винаги е така, особено за жените. На нас все ни правят едни тавани от 4-5 метра, където няма никакво място да се подпреш, да тръснеш малко. А на мъжете едни леки надвесчета, нещо така по-разчупено, изобщо не е такъв тормоз като нашето. Двете момичета преди мен, които станаха пета и шеста, паднаха една хватка по-нагоре, така че за мен лично няма съществена разлика като постижение. Стигнах почти до края, оставаха ми само четири хватки до финала. Само едно момиче успя да стигне края на маршрута, което за мен значи, че все пак успявам да се класирам в кръга на елитните катерачки, което ме прави много щастлива. В скоростта в Италия станах трета.
В Швейцария пък, на финала за трудност бяхме равни с корейката, която стана втора, но поради това, че тя имаше по-добър резултат от полуфинала, се разминах с второто място. Трето място за трудност е най-голямото ми постижение досега, тъй като трудността е много по-толерирана дисциплина от скоростта.

Как точно протичат квалификациите?
В скоростта например по принцип се правят два маршрута по десет метра за елиминиране. Тоест всички катерим и двата маршрута, събира се времето, после се взимат първите осем времена и се разпределят по двойки – първият с осмия, вторият със седмия и т.н., които след това се елиминират помежду си. Накрая четиримата, които останат, по същия начин се елиминират – първия с четвъртия и втория с трети, което определя и крайното класиране. Така че е много важно да дадеш максимума от себе си, докато катериш двата маршрута, за да се паднеш после с някой по-слаб. На мен тази схема много ми допада, защото има един тънък момент, ако си по-силен психически, можеш да повлияеш на резултатите, не зависи само от това как ще се представиш. Шашкаш ги другите, те се спичат и изпопадат, ха-ха.

Имаше ли разлика в маршрутите или структурите, по които катерите, в отделните кръгове?
Имаше, да. В Италия например ледът за скорост беше вертикален и гладък, с пробити дупки, на които само закачаш. Докато в Швейцария ледът беше абсолютно натурален, с релеф, извивки, което го прави по-труден за катерене, поне лично за мен. Структурите за трудност са различни навсякъде, разчупени с много надвеси и тавани, дървени плотове с изкуствени хватки, ледени плоскоти и ледени блокове… изобщо, пълно разнообразие. Тази година в Румъния бяха изградили и нова структура за трудност, доста впечатляваща и откъм инвестиция. Хубавото е, че се разбрахме следващата година да направим един десетдневен лагер там, за да можем да се подготвим както трябва.

А тази година къде тренира?
Ами то няма много къде тук, у нас. В залата на НСА основно, слагаме си дървени хватки или стари такива, с едни ламарини отзад, за да не наряняваме плотовете, защото съвсем ще ни изхвърлят иначе. Но не можем да тренираме с котки, само с еспадрили или маратонки, а то е съвсем различно като усещане. Така стъпваш много по-прецизно, а да забиеш котките е друго. Аз имах късмет, че прекарах две седмици във Франция, където освен другото, катерих и с някои от най-добрите катерачки, което със сигурност ми беше от голяма полза. А е и съвсем различно да тренираш в естествена среда, свикваш да движиш и краката, не само ръцете, както се случва тук, в залата.

Тук няма ли условия за катерене в естествена среда?
Само няколко маршрута, доближаващи се до тези на състезанията – надвеси, лед… Има идея за развиването на един обект, който не става за спортно катерене, но за dry tooling би бил перфектен. Защото то е малко по-различно от традиционното ледено катерене по замръзнал водопад, то е по-скоро миск от лед и скали. Друг е въпросът и че повечето катерачи не гледат с добро око на dry tooling-а, защото когато поставяш сечивото, нарушаваш структурата на скалата. Но това се случва неизбежно, и в спортното катерене, с магнезия, които излъсква скалата, да не говорим за болтовете и т.н. Да се изгради изкуствена конструкция за целта също би било добре, но това е сериозна инвестиция, а хората, които се занимаваме с това тук, сме твърде малко. Ние сме всичко на всичко около пет човека, никой няма да се хване да се занимава с нас. Докато в Гренобъл, да кажем, само в околността има три обекта за dry tooling, и много хора, които се занимават или просто идват да гледат. Тук нито има условия къде да практикуваш и тренираш, нито някой инвестира в теб, за да можеш да си позволиш да го правиш, дори да става въпрос за участие в състезания. И все пак ние отиваме, съвсем неподготвени на фона на всички останали участници, които нямат тези проблеми и се подготвят съвсем професионално, и се представяме доста добре.

Дори по-добре, предвид твоето класиране, а и на мъжете от отбора.
Ха-ха, ами да, така се оказва. То нашият отбор (останалите са Станимир Желязков (и треньор на отбора), Минчо Петков, Бойко Лалов, Емил Борисов и Тихомир Димитров), в общи линии, сме си и всички, които изобщо се занимаваме с dry tooling в България. Не е като всяка година да трябва да се избира национален отбор, ние сме си абонирани, защото няма други да се занимават или интересуват кой знае колко. Дали защото няма популярност самия спорт, или защото няма условия за практикуването му, или поради личното нехаресване от страна на хората, които все пак са запознати, но това е факт. Иначе мен лично много ме кефи, даже сега ще ми е малко тъпо да оставя сечивата и да премина отново към катерене с ръце.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.