Екстремни дълбочини с Том Щайнер

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Да се спуснеш в Бездната не е за всеки. Единици са хората, които дръзват да слязат в сърцето на дълбокото синьо. Защо го правят? Как се организира едно такова гмуркане? Какви са рисковете? Отговорите на тези и други интересни въпроси ще разберем от Том Щайнер, един от малцината водолази, които слизат под границите на любителското гмуркане всеки ден.

Кой е Том Щайнер? Роден е през 1965 г. в малко швейцарско градче. В 20-годишната си кариера има над 8000 гмуркания и 2500 часа с ребридер. Специализира в тренирането на технически инструктори и дълбочинно гмуркане. Том е тренирал инструктори по целия свят и е един от най-опитните. През 2000 г. той и екипът му отговарят за сигурността на гмуркачите от Световното първенство по свободно гмуркане на AIDA в Женевското езеро. Том е тренирал астронавти за ESA (Европейската космическа агенция) и е обучавал водолази за гръцките военноморски части и брегова охрана. Бил е осигуряващ водолаз за апнеистите Loïc Leferme, Fred Buyle и Sara Campbell. От 2003-та година живее и работи в Дахаб, Египет. Собственик е на Fantaseatec – тренировъчен център за технически инструктори 5 звезди. По настоящем е осигуряващ водолаз за Паскал Бернабе, рекордьорът по дълбоко гмуркане (330 м O.C.). Том е EDA и CMAS курс директор, TDI, SDI курс директор и екзаминатор, PADI мастер инструктор, BSAC и IANTD инструктор, SCR, CCR инструктор, NRC инструктор на треньори и мастер инструктор по апнеа. Говори седем езика.
Това са фактите за Том. На въпросa “Кой е Том Щайнер?” аз отговарям, че е един от най-добрите инструктори в света с енциклопедични познания за гмуркането. Също така е човекът, който ми помогна да направя първите си трудни стъпки в техническото гмуркане, разкривайки пред мен един нов вълнуващ свят.

Том, изглеждаш щастлив от това, което правиш. Така ли е?
Да, аз съм щастлив човек. Ако трябва да избирам отново професия, ще правя същото.

Каква е мотивацията на хората, които правят дълбоки гмуркания?
За всеки е различно – зависи от човека. За някои е да докоснеш лимита си. За други – да бъдеш там, където никой друг не е бил. За мен е начин да откривам нови подводни гледки и да бъда извън зоната на 30-те метра, където има все повече и повече водолази любители.

Каква част от водолазите в Дахаб са технически?
Около 15%, което е доста, в сравнение с преди десет години, когато бяха само един процент. Но не са много хората, които го практикуват всеки ден. А тези, за които това е професия, са много малко в целия свят.

Fantaseatec редовно осигурява безопасността на гмуркания под 120 метра. Как е организирано едно дълбоко гмуркане?
Годишно организираме между 30 и 35 гмуркания на дълбочина под 120 метра. За такова гмуркане е необходим екип от водолази с опит в осигуряването и добро планиране на газовите смеси. Количеството планирани газове се удвоява, за да бъде ползвано в случай, че има проблем. Водолазите, правещи спускането, имат своите планирани газови смеси. Тези смеси са дублирани и прикрепени за осигурителното въже, или бутилките са в осигуряващите водолази. Екипът е разделен на дълбоко, средно и плитко осигуряване.

Това ниво на сигурност стандарт ли е или ти така организираш гмурканията?
Аз ги организирам по този начин. Би трябвало да са организирани така, но тук има хора, които слизат дори на 150 метра без никакви осигуряващи водолази или екип, което е много опасно. За мен сигурността е най-важното, особено, когато става дума за гмуркане с тримикс. При едно дълбоко гмуркане с тримикс не можеш да завършиш гмуркането, ако загубиш деко газовете си. Не е възможно да се върнеш на повърхността с дънната си смес.

Какво е типичното в екипировката при дълбоките гмуркания?
Екипировката трябва да е максимално опростена. Взима се само това, което е необходимо. Правилото е, че всичко е дублирано. Има по две от всичко – регулатор, маска, макара, буй, компютър, часовник, слейт. Това е стандартна екипировка. В любителското гмуркане често можеш да видиш някой да влиза във водата, понесъл цял магазин за водолазна екипировка и безброй висящи аксесоари. Това за нас е недопустимо, ние взимаме само необходимото.

При дълбоките слизания тества ли се екипировка?
При такива гмуркания ползваш само добра екипировка. Никога не сме имали проблеми с регулатори. Но производителите обещават много неща. Понякога си мисля, че никога не са тествали собствената си екипировка на голяма дълбочина. Имали сме странни изненади, предимно с лампи и компютри. Лампите не издържат на налягането, особено около 150-метровата зона, което може да доведе до други проблеми. Но вече сме намерили лампата, която работи безпроблемно на екстремни дълбочини, и това е Salvo/Leviathan. Компютрите често отказват да работят по време на екстремно дълбоки гмуркания. Пробвали сме доста марки и модели и мога да кажа, че Shearwater Pursuit функционира стабилно при гмуркания под 120 метра. При гмуркания до 120 м ползваме HeinrichsWeikamp OSTC.

Кои са най-опасните потенциални ситуации при екстремно дълбоките гмуркания?
Голям проблем е, ако ти свърши газовата смес за дишане, разбира се, и ако екипировката се повреди. Може да се прояви Неврологичният синдром на високото налягане (HPNS**), което не е много често срещано, но е възможно да се случи. Друг проблем е Изобарната насрещна дифузия (ICD*). Зависи от дълбочините на гмуркането, но от това, което съм видял, ICD може да се случи във всеки един момент между 80 метра дълбочина и повърхността, при изкачването след дълбоко гмуркане.

Как решаваш къде е границата на допустимия риск, когато планираш дълбоко спускане?
Когато влизаме във водата, дори и за 60-метрово гмуркане, при планирането винаги имаме предвид най-лошите възможни ситуации. Затова винаги има осигуряващ човек на повърхността, а за по-дълбоките гмуркания – осигуряващ екип във водата. Не бих казал, че има допустим риск. Риск винаги има, трябва да приемеш идеята, че най-лошото може да се случи във всеки един момент. Който казва, че няма риск в дълбокото гмуркане, по-добре да седи вън от водата.

Винаги ли ползваш един и същи модел при планирането на декомпресионните гмуркания?
Не, не винаги. Зависи от гмуркането, от условията – течението, колко сме изморени, какви гмуркания сме имали предишния ден и колко – през последните седмици и месеци. Добавям консерватизъм в планирането. Техниката на декомпресионното планиране, която ползваме, винаги е базирана на модела на Бюлман ZHL16 или градиентът на Бейкър***, но леко ги измененям. Пишем наши таблици за декомпресия и имаме разработена програма за дълбоки стопове. На пазара има много програми за декомпресия и не се знае дали те работят добре или не, особено новите. Аз лично все още планирам гмурканията си със Z-Planner и DecoPlanner и леко ги модифицирам. Инструкторите тук правим по около 300 деко гмуркания годишно и, естествено, се опиваме да намерим нови методи за безопасна декомпресия.

Какво е необходимо за едно 200-метрово гмуркане?
Първо и преди всичко – опит, задълбочени познания за физиологията и физиката на гмуркането, дълга подготовка и планиране. Едно техническо гмуркане може да бъде планирано по различни начини. За разлика от любителя, техническият водолаз използва собствената си преценка до известна степен при планирането. За гмуркания на такава дълбочина работим в близко сътрудничество с Comex****. Ето какво е използвано при 200-метрово гмукане на Паскал Бернабе, организирано от Fantaseatec през април 2009-та. Екипът има 12 осигуряващи водолаза и лекар на място. Най-близката хипербарна клиника е в готовност за спешни случаи. 72 деко бутилки, 15 туинсета и 10 бутилки с кислород. 24 000 литра кислород и 50 000 литра хелий са използвани за газовите смеси. Общо 220 000 литра газове са приготвени. Гмуркането е с продължителност от 5 часа. 4 ч. и 49 мин. са прекарани в декомпресия от Паскал Бернабе. 11 ч. и 30 мин. е общото деко време на осигуряващите водолази. Използваната екипировка, включително бутилките, е над 2 тона. Цената на гмуркането е около 10 000 евро. Един водолаз би могъл да седи 48 часа на дълбочина 30 метра с използваните газове при SAC 20 литра в минута (средностатистическа консумация на въздух).

Как се разполага осигуряващият екип и от каква дълбочина водолазът е соло при едно гмуркане на 200 метра, организирано от теб?
Дълбочинният осигурителен екип е на 100 метра. Следващите са на 60 м, а плиткото осигуряване е на 20 и на 6 метра. Водолазът е соло от 100 метра надолу. Осигурителните екипи са винаги по двама. По-вероятно е да се появи проблем в плитки води, на изкачване, отколкото в дълбоката фаза на гмуркането. Водолазът е осигурен посредством карабина за въже през цялото гмуркане. Въжето е дълго 217 метра и на повърхността е закачено за два буя в случай, че единият издиша.

Ти се гмуркаш предимно с открит цикъл на дишане, въпреки че имаш 2500 часа опит с ребридер. Защо? Не се доверяваш на технологията или има друга причина?
Ако се гмуркам с ребридер, предпочитам да е с ръчно управление. Не мисля, че електронните ребридери са сигурни на този етап, не и в днешно време и особено за гмуркания под 60 метра. Аз не бих слязъл по-дълбоко с електронен ребридер, но са добри за гмуркания в зоната 30-40 метра. Дали се доверявам на технологията? Няма да поверя живота си на електроника. За мен е много просто – не компютър ще реши какво да дишам и какво не. Предпочитам да взема това решение сам. Особено при дълбоко гмуркане. Има и друга причина – повечето хора взимат курсове за открит цикъл на дишане. А и след толкова много гмуркания с ребридер, имах нужда от промяна, но, разбира се, все още си харесвам играчките и от време на време с удоволствие се гмуркам с ребридер.

Някои от най-интересните места за техническо гмуркане в Дахаб са открити от теб или с твое участие. Знам, че “Т” в TJ Canyon е твоят инициал. Разкажи ни за изследователските гмуркания.
Дахаб е Мека за техническото гмуркане. Мястото привлича водолазите най-вече със Синята Дупка и Каньона. Това са двете най-известни места тук, местата, на които всеки иска да се гмурка. Разбираемо, Синята дупка е най-опасното място за гмуркане в света. Мястото, където са умрели най-много водолази, за съжаление. И, естествено, привлича хора, които искат да кажат “Направих го, гмурнах се там!” Аз живея в Дахаб, слизам в Синята Дупка около 200 пъти годишно, което е доста, и честно казано ми е поомръзнало. Тук има много по-интересни места от Синята Дупка и Каньона. Целият подводен район е изключително разнообразен заради геологичните плочи между Азия и Африка. Има много пукнатини, каньони, пещери. Изследваме района, защото никой друг не се е заел сериозно с това. Винаги, когато не работим, се опитваме да организираме експедиция, да открием нови места за гмуркане за нас самите, а и за другите технически водолази.

На колко дълбоко си слизал? Беше ли по-различно от останалите ти гмуркания?
На 155 метра. Беше в студени води, в едно швейцарско езеро, не тук, в топлите води на Дахаб.

Ще слезеш ли по-дълбоко? Ако ти правиш екстремно дълбоко гмуркане, на кого ще довериш осигуряването?
Дълбоките гмуркания са винаги добро предизвикателство. Може да направя 205 метра тази или следващата година. Ще помоля Sebastien Kister, работим заедно, той е единственият инструктор, на когото бих се доверил със затворени очи.

Най-любимото ти място за гмуркане в света?
В момента определено е TJ Canyon. Това е едно от най-прекрасните места, на които съм бил. Не го казвам, защото аз го открих…

Повечето от читателите ни са водолази любители. Какъв съвет ще дадеш на тези, които са заинтригувани от техническото гмуркане?
Добра първа стъпка е да се информираш подробно какво е техническото гмуркане. Но не трябва винаги да се доверяваш на това, което пише в интернет, особено на написаното от хора, коментиращи постоянно във форумите. Няма голямо значение коя агeнция ще издаде сертификата, но човекът, който ще те обучава, е изключително важен. Има много технически инструктори, избери такъв, който е натрупал опит и най-добре това да е основната му професия. Така ще вземеш максимума от курса и ще получиш най-много информация за планирането, триминг, конфигурация на екипировката и т.н.

Какъв опит и познания трябва да има един водолаз, за да прекрачи в света на техническото?
Първата стъпка е курсът Advanced Nitrox (до 100% обогатен с кислород въздух). Минималните изисквания са да имаш 25 гмуркания, да си сертифициран нитрокс водолаз и да си навършил 15 години. Моето лично мнение е, че трябва да имаш поне 50 гмуркания, да си Advanced Diver и да имаш отличен триминг, за да започнеш този курс, в който декомпресията е симулирана. Според мен първите курсове са и най-важни, те са базата, върху която ще градиш опита и познанията си като технически водолаз.

*ICD (Isobaric Counter Diffusion) – изобарната насрещна дифузия е вестибуларна декомпресионна болест, наричаме я Vestibular bends. В термодинамиката изобарен процес е такъв, който протича при постоянно налягане. ICD се проявява, когато на определена дълбочина хелият се насища в тъканите по-бързо от скоростта, с която азотът ги напуска или обратното – когато азотът се насища по-бързо, отколкото хелият напуска тъканите. Ако тази насрещна дифузия е налице и налягането на околната среда надвишава М-стойността (максималната стойност на налягането на инертен газ, която дадена тъканна група може да понесе, без да прояви симптоми на декомпресионна болест) за дадената дълбочина, тогава газът започва да образува мехурчета, които предизвикват декомпресионна болест. Симптомите са загуба на баланс, вертиго и повръщане. Процедурата е да се рестартира декомпресията, като се връщаш 2 или повече стъпала надолу. Например, ако има планирани деко спирания на 27, 24 и 21 метра и ICD се прояви на 21 метра дълбочина, се връщаш на 27 м, където престояваш времето, планирано за 21 м и продължаваш по тази схема. Това може да добави час или дори два към едно дълбоко гмуркане и, разбира се, са необходими газовете, за да се изпълни процедурата. Рестартирането на декомпресията намалява обема на мехурчетата газ във вътрешното ухо, което облекчава симптомите.

**HPNS (High Pressure Nervous Syndrome) – неврологичният синдром на високото налягане е нервно разстройство, което се предизвиква от компресирането на хелия при екстремните дълбочини. Сред водолазите е познато като Helium tremors. Най-просто казано, неврологичният синдром на високото налягане се дължи на голямото количество хелий в сместа за дишане в комбинация с бързо слизане на екстремна дълбочина. Обикновено HPNS не се наблюдава преди достигане на дълбочини от 120 метра. Симптомите са притръпване, нарушение на зрението, прилошаване, виене на свят и влошаване на мозъчната дейност до степен загуба на съзнанието. Няма доказан способ, който да гарантира пълното предотвратяване на неврологичния синдром на високото налягане. Добавянето на 5-10% азот в сместа за дишане редуцира симптомите. Бавната компресия (бавното слизане на дълбочина) е ефективен метод, който забавя развитието на симптомите, но е непрактичeн в техническото гмуркане. Този метод се използва при комерсиалните водолази.

***Bühlman ZHL 16 е алгоритъм, определящ 16 хипотетични тъканни групи при изчисляването на насищане на газовете в човешкото тяло. Bakers gradient factor е метод, който позволява известна свобода при планирането на декомпресионните профили, като водолазът преценява колко бързо се насищат и разреждат газовете в тялото му в сравнение с алгоритъма на Бюлман.

****Comex е световноизвестна компания, занимаваща се с разработването на технологии, използвани в екстремна среда.

Материалът е подготвен със съдействието на списание Diving BG.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.