Логика на естественото: Patagonia и зеленият бизнес (част I)

 
0

Компанията за дрехи и екипировка “Патагония” разбива всички клишета за успешен бизнес и вече близо 50 години с лекота показва как спасяването на планетата може да бъде една добра и печеливша инвестиция.

Американецът Ивон Шуинар развива бизнеса си не просто в синхрон с природата. Спасяването на планетата, и то веднага, е основната и всъщност по-важна част от бизнеса му, който стартира преди петдесетина години. Определя отрочето си „Патагония“ като експеримент, който иска да докаже, че екостратегията на отговорен бизнес не само работи безотказно, но и е печелившата. И го доказва – многократно.

Подобна политика е със светлинни години пред тази на повечето фирми, които едва сега започват да разбират, че май се налага да компенсират нанесените на природата вреди.

За “Патагония” е съвсем естествен и логичен принцип да ползва био материи, да избягва токсични обработки, да пести изчерпаемия ресурс като рециклира старите си продукти.

Половината от текстилните продукти в света се правят от памук и доскоро това се считаше за най-естествената и чиста материя. За отглеждането му обаче отиват 25% от инсектицидите и 10% от пестицидите в света. Освен в почвата, тези химикали стигат и до хранителната верига, защото остатъчната суровина от памука се дава на селскостопанските животни като фураж.

Ако си пробвал някоя по-стара дреха, няма как да не си усетил колко по-груб е платът. В днешно време материите са много по-меки „с помощта“ отново на химия. Боите и избелващите препарати също работят за добрия вид на блузата ти. Повечето от тези химии са силно токсични за производителите и за природата. А и за този, който носи дрехата – е, това вече те засяга лично.

Има и още. Запращаш старата си блуза на боклука и си казваш край. Обаче това не е краят на историята – дрехите, направени от синтетични материи, не могат да се разградят, а химикалите, употребени при направата, тровят почва, въздух и подпочвени води.

Био стандартът, който „Патагония” следват неотлъчно, означава, че блузата ти е произведен без употребата на вредни вещества; освен биопамукът, чист материал са конопът, ленът, бамбукът и даже кокосът. Тези растения са качествен материал за дрехи, а и са лесни за отглеждане, защото виреят по много, гълтат пъти по-малко вода, нямат нужда от химическа обработка и са в пълен синхрон с природата.

От 1985 г. всяка година “Патагония” дарява 10% от печалбата си или 1% от продажбите (което е повече за годината) на различни еко-организации, посветили се на спасяването на планетата. Този “данък Земя” (както го определя самата компания) е безапелационното признание, че всеки бизнес е длъжен да запази природните ресурси, за да произвежда продуктите си. Крупната сума, която Патагония е дарила досега е около 25 милиона долара; идеята се доразвива, когато през 2001 г. Шуинар, заедно с още един бизнесмен, основава бизнес съюза 1% For The Planet (1% за планетата), в който всеки член се ангажира да даде част от ресурсите си (минимумът е 1% от печалбата) за планетата. Броят на участниците става все по-внушително число.

“Патагония” помага със сериозна кампания и набиране на средства организацията Conservacion Patagonica, която първо изкупува и после дарява 155 000 акра от месността Estancia Monte Leon на Аржентинските национални паркове. Целта е да се спаси 26-те мили крайбрежие на Атлантическия океан – домът на малкото останали двойки пингвини Магелан и южноамериканските морски лъвове, наред с още доста видове диви животни.

През 1993 г. стартира Patagonia Employee Internship Program – компанията изпраща доброволци от служителите си да работят за някоя екоорганизация в продължение на два месеца. За това време спортната компания продължава да им изплаща заплатите.

Докато разглеждаш най-новите спортни модели за сезона в сайта им, се натъкваш уж-случайно, но всъщност хич-не-случайно, на есе или интервю, в което обичайно главно действащо лице е Земята, а сюжетът – съхранението на дивата природа. Ако темата те зариби, което не е много трудно, има доста линкове и предложения какво можеш да направиш и ти конкретно за гърбатите китове, например.

Последната кампания на “Патагония” за 2006-2007 г. е посветена на океаните. Целта е да ни накарат да видим това, което е под водата – че ятото риба тон е като стадото бикове, че взривяването на дъното заради няколко риби е като отсичането на цяла гора заради едно дърво. Цели 18 месеца в каталога си, в магазините си и на уебсайта си патагонците дават съществено пространство и глас на океанолизи, писатели, сърфисти и рибари, които са прозряли най-добре колко е тясна връзката между човешката виталност и морския живот.

Виждаш, че можеш да излезеш от матрицата – вече си светнат, пък и има алтернативи. Все повече компании намират етичния път в естетиката на дрехата. Ако си тръгнал да си купуваш нова блуза, гласувай с портфейла си – избери си дреха, която ще лепне и на зелената ти съвест.

“Бизнесмен съм вече почти петдесет години. Трудно ми е да призная това, както на алкохолика или адвоката им е трудно да признаят че са такива. Никога не съм уважавал тази професия. Бизнесът е този, когото би трябвало да обвиняваме като най-голям враг на природата, като унищожител на местните култури, за това, че взема от бедните и дава на богатите, за това, че замърсява земята с отрови от фабриките. Но въпреки това бизнесът произвежда храна, лекува болести, контролира популацията, назначава хората на работа и общо казано обогатява живота ни. И умее да върши тези добрини, а и дори да извлича печалба, без да загуби душата си… 

Както много американци, прекарали детството си през 60-те, така и аз израснах, таейки погнуса към големите корпорации и техните способи на управление. Никога не съм харесвал типичната мечта на младия републиканец – да печеля повече пари от родителите си, или да старирам бизнес, като го разраствам колкото се може по-бързо, и накрая се състаря на някое скъпо изгрище за голф. Моите ценности са резултат от животът ми, прекаран в близост до природата, и от страстта, която влагах в някои рисковани спортове. 

Моята компания Патагония е един експеримент. Тя влага всичките си сили да изпълни онези поръчения, които книгите, разказващи за страшния съд предричат, че ако не бъдат сторени, планетата ни ще претърпи катастрофа, а цивилизацията ни – унищожение. Въпреки постигнатия от учените консесус, че сме на ръба на природния колапс, нашето общество лениво гледа на разгръщащата се трагедия. Колективно сме парализирани от апатия, инерция и липса на въображение. Патагония съществува, за да покаже начин на действие и нов стил на отговорен бизнес. 

Ние вярваме, че възприетият модел на капитализма, който търси неограничен растеж и носи вината за унищожената природа, трябва да бъде сменен. Патагония със своите хиляда служители разполага със средствата и волята да докаже на останалата част от бизнеса, че вършенето на обществено значими и отговорни дейности също носи печалба…, че можем да пречупим правилата на традиционния бизнес, и да го направим по-добър и по-разумен…”

Ивон Шуинар

* Втората част на материала четете ТУК.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.