Определянето на лавинната опасност е сложен процес, който изисква много знания, опит и ангажираност. Въпреки всички усилия резултатът от проучванията, тестовете и анализите е по-скоро в сферата на препоръката, отколкото на точната математика. Съществуват, обаче, правила за лавинна безопасност, които могат да ни помогнат да вземем решение, когато пред нас стои дилемата “да тръгна или не?“. Именно тези правила искаме да припомним, за да изпитате удоволствието от зимната планина, без да се излагате на излишна опасност.
Лавинната опасност се увеличава значително когато:
– имаме новонавалял сняг с дебелина над 20-30 см, като колкото по-мокър е новият сняг, толкова по-критична е ситуацията;
– при рязко затопляне или продължителни ниски температури след обилен снеговалеж;
– в следствие на силен вятър имаме неравномерно разпределение на снега;
– в снежната покривка има затрупани суграшица, ледена кора или повърхностен скреж.
Вероятността за падане на лавина е по-голяма при следните теренни форми:
– склон с наклон между 30 и 45 градуса, около 2/3 от лавините падат именно при този наклон (да не забравяме, че останалата 1/3 от лавините могат да се откъснат и на по-малък или по-голям наклон);
– подветрени склонове;
– вдлъбнати форми – улеи, клисури, долове.
Когато тръгваме през зимата не забравяме постоянно да следим:
– Какви са били климатичните условия в последните няколко дни – локално и регионално?
– Наблюдават ли се зони с навят от вятъра сняг?
– Усещането ни за снежната покривка добро ли е?
– Правим ли тестове за стабилността на снежната покривка по някой от познатите ни способи?
– Появяват ли се много цепнатини в снега около нашите следи, чува ли се „вум” или глухи кънтящи звуци в снежната покривка, пропада ли?
– Обръщаме ли внимание на ориентацията и наклона на склоновете, които пресичаме?
– Спускането ни ще следва ли долове, клисури, улеи?
– Има ли признаци за лавинна активност по склонове с ориентация подобна на този, на който се нaмираме?
– Ако склонът изглежда подозрителен – има ли алтернативни пътища?
За какво трябва да внимаваме:
– Ако нямаме алтернатива за преминаването на подозрителен склон, преминаваме опасната зона един по един, за да намалим риска.
– Когато спускаме или изкачаме склон, се стремим да се движим по края на потенциално лавинна зона, за да намалим шанса да бъдем повлечени от лавина – ако е възможно ръбове, ребра.
– Следим за настроенията в групата – ако някой е гладен, уморен или му е студено, е възможно да не мисли трезво.
– Следим промените в условията, особено ако излизането е за няколко дни, а не за няколко часа.
– Носим винаги със себе си лавинния комплект и преди тръгване всички от групата проверяват изправността на лавинния уред и го поставят в режим “излъчване”.
Защо е важно всеки от нас да бъде екипиран с лавинен комплект (лавинен уред, лопата и сонда)
Статистиката на случаите на затрупани от лавина показват, че дори ако затрупаният няма несъвместими с живота травми, вероятността да бъде намерен жив бързо намалява с времето, поради изчерпването на кислорода във въздуха около него и е критично важно да бъде намерен и изровен в първите 15-20 минути, за да се увеличат шансовете му за оцеляване. Това могат да направят само другарите му и то ако са екипирани с лавинни комплекти (разбира се, затрупаният също трябва да има лавинен уред, включен в режим “излъчване”).
Животът на вашия партьор е във вашите ръце
Не трябва да се подценява времето за изравяне на затрупания, което при по-голяма дълбочина на затрупване отнема повече време от самото локализиране. Световните експерти по лавинно спасяване препоръчват освен тренировката с лавинен уред за локализиране на затрупан и практиката със сонда за „усет”, да се тренира и изравяне на затрупан.
Какво да правим ако бъдем повлечени от лавина?
– Извикайте, за да предупредите другарите си.
– Не се паникьосвайте.
– Опитайте се да се придвижите към края на лавината.
– Едновременно с това ако имате Avalung, сложете мундщука му в устата си.
– Ако бъдете съборен, освободете се от ски, щеки, раница, сноуборд (когато навлизате в лавиноопасен район винаги махайте каишките на щеките от ръцете си).
– Борете се! Борете се да останете възможно по-близо до повърхността и възможно в по-задната част на лавината.
– Когато лавината започне да забавя движението си, опитайте да изкарате някоя част от тялото си над повърхността, като едновременно поставите ръка пред устата си, за да направите по-голямо пространство за дишане.
– Ако сте напълно затрупан, опитайте се да се успокоите – надяваме се, че вашите партньори са тренирали и бързо ще ви намерят и изровят.
Какво да правим ако наш партньор бъде повлечен от лавина?
– Извикайте, за да предупредите останалите от групата.
– Внимателно проследете движението на партньора си и запомнете последната точка, в която сте го видели.
– Убедете се, че е безопасно да търсите, не се превръщайте в жертва – така няма да помогнете нито на другаря си, нито на себе си.
– Консултирайте се с другите от групата и направете план за търсене.
– Огледайте се за предмети по повърхността, които да ви подскажат най-вероятния район за търсене;
– Започнете да търсите с лавинния уред и след като намерите мястото и „пипнете” затрупания със сондата, не я вадете повече, за да имате ориентир при изкопаването.
– Организирайте стратегията за изкопаване съобразно дълбочината на затрупания, наклона на склона и хората, които могат да копаят.
– Най-важно е да знаете какво правите и защо го правите.
ПЛАНИНСКА ЗДРАВНА ЗАСТРАХОВКА
Планинската здравна осигуровка отдавна е влязла в практиката на жителите на планинските държави, излетуващи в планините. Там е немислимо да практикуваш ски, алпинизъм, сноуборд, парапланеризъм, планински велосипед, туризъм и да нямаш планинска застраховка. Това внася сигурност, това е и икономически изгодно, защото ако няма застраховка, пострадалият във всички случаи следва да заплати в брой разходите по спасителните операции.
ПСС ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ПЪРВО ДА ОКАЗВА ПОМОЩ – НАВРЕМЕ И ЕФЕКТИВНО, но ще изисква и полагащите се суми за покриване на разходите по спасяването.
ДЕЙНОСТТА ПЛАНИНСКО СПАСЯВАНЕ Е СКЪПОСТРУВАЩА ДЕЙНОСТ.
Големи са разходите за обучението и последващата квалификация на спасителите, за поддържането на постоянната готовност на отрядите, постовете и съоръженията, за материално-техническата база, за защитната екипировка и съоръжения, за медицинските, техническите и енергийните консумативи. ПСС не е на бюджетна издръжка, а се подпомага – доколкото е възможно – от държавата чрез БЧК, поради което средствата са крайно ограничени и недостатъчни.Планинските спасители дават безвъзмездно своя труд при спасителните акции в планината, но всяко действие, всяка спасителна операция има своите разходи /предварителна готовност, консумативи, горива, обучение и т.н./ и пострадалият, който предизвиква тези действия, следва да поеме и разходите по тях. Отново подчертаваме, труда на планинския спасител не се заплаща, ПСС оказва долекарска помощ на мястото на нещастието, обикновено при сложни теренни и метеорологични условия, някъде високо в планината, след което извършва транспорт със специализирани спасителни съоръжения и предава пострадалия там, където се извършва спешна медицинска помощ.
Образовайте се по темата за лавинната безопасност, това ще ви даде възможност за по-адекватни оценки и решения. Включете се в курс по лавинна безопасност, хората с опит има с какво да ви помогнат и да ви насочат.
За въпроси и сигнали винаги можете да се обърнете към денонощните центрове на Планинска спасителна служба: дежурни телефони 0887 100 238, 02 963 2000, 1470 /Mtel, Vivatel/
Материалът е изготвен с помощта на Планинска Спасителна Служба
Има безплатни приложения за смартфон, с които може да се определя ъгъла на склона. За айфон например такова е Mammut Safety. Приложението на ПСС също е добре да го имате инсталирано тръгвайки в планината.