Ски в Двете Алпи

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Les 2 Alpes

Името на френския ски-курорт „Двете Алпи”, освен запомнящо се, не е лишено и от определен географски смисъл. Планинският масив на Алпите се разделя основно на Източен и Западен, като всеки от тези два дяла се подразделя на множество по-малки. Не че въпросният курорт е с претенции за подобни мащабни размери, той чисто и просто е сгушен в долинка между два баира. Но какви баири са това! Единият се издига над 4000 метра надморско равнище и е подслонил най-големия ледник в Европа, върху който могат да се карат ски. Все пак курортът може да претендира за нещо и това е възрастта му, бидейки втори по основаване във Франция след Шамони, а пък истината за името му е банално проста – заради две близко разположени алпийски селца.

Имената на държавите, които имаха свои представители сред туристическия ски-поток в селото едва ли могат да бъдат изброени на пръсти. Мястото е своеобразен Евро-Вавилон, където ухото долавя всякакви славянски, германски и романски езици и наречия. Установихме, че разликата между сръбски и хърватски, ако и да има такава, е доста трудно отличима; любителите на зимните спортове от цяла бивша Югославия бяха доста. Безспорен кандидат за ролята на Вавилонска кула играеше огромният, високо разположен над селото хотел Le Flocon d’or, който пое по-голямата част от нашата 30-членна група. Тъй като беше препълнен, може би поради примамливата си цена от 87 евро на човек за седмица, нямаше места и се наложи петима души и едно хубаво бебе да се настаним в отделен хотел долу в селото. От самата кула се откриваше великолепна панорама, както денем, така и нощем, към разноговорящите тълпи по улиците, денонощно работещите по стръмните писти машини и чезнещите нагоре лифтове.

Ски-съоръженията са достъпни чрез карта, чиято цена за 6 дни е 204 евро с включена планинска застраховка. Добре е да се направи такава (15 евро), тъй като цените за сваляне на пострадал скиор в зависимост от трудността на терена са доста солени. С карта в ръкав вече дойде и истинската лудница – разнообразието от ски писти е огромно. Съоръженията достигат на височина 3400 м, а някои осъществяват връзка и с прословутия съседен курорт Ла Грав. На разположение са три кабинкови лифта, сред които един експресен, който с едно прекачване издига 20 души от 1650 м (нивото на селото) до 3200 м. Пътуването с него догоре ми се струваше винаги дълго, но спускането до долу отнемаше още повече време, особено когато трябваше да се премине по една от няколкото налични черни писти (към ски-уменията ми все още има какво да се желае). От горната станция чрез влекове се достига до 3400 м, а чрез прокарана под пистата подземна мотриса – и до туристическата забележителност „Ледниковата пещера”.

Тя представлява лабиринт от естествени тунели в леда, облагороден и украсен със статуи на динозаври и друга архаична фауна. Входът е 4 евро, който обаче се събира без предоставяне на билет, в следствие на което истинският бенефициент по сумата остава съмнително неизвестен. Иначе, след посещението в пещерата пътищата са два – автовлек нагоре към Ла Грав или спускане към Двете Алпи. Ние избираме второто: ето, шус надолу по синята писта до горната станция на кабинковия лифт, следва поредица от сини и червени писти, широки и доста приятни за каране. Кое да изберем? Някой вика „Що не минете с нас по диагоналната, много е яка”? ОК, следваме го докъдето можем – това са експертите по извънпистово каране от небезизвестната BEFSA, които в един момент минават под въже и разцепват към мрачна и зловеща урва. За нас остава диагоналната, която си е предизвикателство отвсякъде. Сини и червени писти се сливат на междинната станция на лифта – 2800 м, където небето над нас разсичат във всички посоки различни по капацитет на седалковата площ лифтове. Един води към черната и тясна “La grand culloir”, друг – към ски-парк за екстремни скокчета. Хващаме влек към „Le Diable” – заледена черна писта, спускането по която се оказва истински кошмар, при все страхотното ясно слънчево време и добрата компания. По черните писти вече си личи кой си го може и кой – не, аз предпазливо преодоляващ лед далеч зад останалите. Все пак се добираме до селото, уморени и доволни. За малко се разотиваме, само за да посетим после открит плувен басейн, гмуркането в който е включено в цената на ски картата. Въпросната цена позволява и едно посещение на прочутото Сестриере, а също Сер Шевалие, Ла Грав и други съседни курорти. Ла Грав се слави като топ дестинация за извънпистово каране, от курорта излиза един-единствен лифт, който води до върха на планината – оттам посоката на спускане е по желание. Някои екстремисти се налага да се прибират на автостоп обратно, тъй като се озовават на километри от селото.

След подобни изпълнения по пистите и извън тях, едно от най-приятните неща е вечерен разбор на преживяното през деня. Кой се пребил в канавка, кой ожулил ските, кой разправя пешеходните си патила из курорта… По-запалените лично ремонтират силно амортизирали се ски за дълбок сняг, докато т. нар. леймъри предпочитат аху-иху, цър-пър и чин-чин. Необходимите за целта напитки и хранителни стоки се зареждат от местните супермаркети, в които има от пиле мляко и от мляко пиле. Кашончетата с бирички „Kronenbourg” бяха на особена почит, но малко неудобство е изключително скромния им размер от 250 мл. Имаше френско вино на цена от 3 евро бутилка, водки, сидер. Те спомогнаха за проявяване на музикалните интереси и наклонности сред групата – между впрочем сравнително сходни (съвсем не по вавилонски), а една от вечерите ще остане завинаги в аналите на Вавилонската кула с вокално-танцовите изпълнения под звуците на Дейвид Бауи, Продиджи, Алфавил, Сепултура и Депеш Мод. Бившите представителки на академичен хор „Ангел Манолов” съумяха достойно да защитят честта на основателя му, който навярно си е тананикал доволно отнякъде …

dance

Последните два дни валеше непрестанно, в следствие на което всичко бе покрито от много дебел пласт сняг, автомобилите бяха неузнаваеми. Впечатление правеха дръзките маневри на доста мобилните снегорини, които трупаха преспите на огромни купчини, пред които някои туристи даже се и снимаха. Тези камари в последствие се товареха и изнасяха от курорта с камиони – участ, за което тесните софийските улици могат само да мечтаят. Почистваща дейност кипеше и по стаите, които освобождавахме – някои служители на хотела се оказаха във висша степен стриктни, като душеха въздуха и проверяваха количеството разтопен кашкавал в микровълновите печки, което доведе до удържането на 50 евро от депозита на групата, нощуваща в селото. Добро пожелание към бъдещите посетители е да спазват чистота и да внимават с дървените крака на леглата си.

В крайна сметка, след цяла седмица доволни ски пътят към България беше отворен… и то в буквалния смисъл на думата. До последния момент проходите към Торино и Балканите бяха затворени поради обилния снеговалеж, но както се оказа водачите на снегорини в Алпите съвсем не са леймъри. Предстояха тол такси (Франция, Италия, Хърватска, Сърбия), винетки (Словения), гранични проверки и пр. Вече нямахме търпение да се приберем край голите родни Лале-1, Маркуджик и Тодорка. И така, снабдени с вериги за сняг, настървено атакувахме прохода Col de montgenèvre, през който някога е разцепвал и самият Ханибал.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.