Урок по хималайска история на България

Хроникьорът на българския алпинизъм - Сандю Бешев, за българите, изкачили върхове над 8000 м

 
0

Сандю Бешев е легендарният хроникьор на българския алпинизъм. Уважаваме го безкрайно, не само защото е най-възрастният ни автор (на цели 85 години), а заради многобройните му постижения. Той наскоро се завърна от 51-вото си изкачване на Олимп – “върхът на боговете”, неколкократно е катерил в Татрите, Алпите, Кавказ, Памир. Има изкачвания на върховете на Андите и в Монголия. Освен това, доцентът е бил 7 пъти на Монблан – 4810 м., 7 пъти на Елбрус – 5642 м. Подал е първите стъпки в алпинизма на хора като Христо Проданов, Боян Петров и още десетки алпинисти със сериозни постижения. Работил е като кореспондент за БНТ, БНР,  за федерацията по катерене и алпинизъм БФКА и е автор на множество книги, като лично е проследил голяма част от случилото се в тази сфера за последните 70 години. И това е само малка част от приноса му за българския алпинизъм и историята му. Трудно може да срещнете по-голям авторитет в дадена област от Сандю Бешев, който ни радва и с голямата си усмивка и несломим дух. С удоволствие ви предлагаме един урок по хималайска история, предаден от този забележителен човек, историк и учител.

Урок по хималайска история на БългарияБългарските алпинисти попаднаха в Хималаите много по-късно от другите страни, наречени от специалистите „развити алпийски страни”, не по своя вина. Когато, през 50-те и 60-те години на миналия век най-добрите алпинисти смениха Алпите с Хималаите и Каракорум, където са 14-те най-високи върхове на планетата, за страните от социалистическия лагер „желязната завеса” бе непреодолима пречка.

Това обаче не се отнасяше за полските алпинисти, които много по-рано откриха големите върхове, поради което днес са водеща сила в световния алпинизъм и твърдо държат първото място при изкачванията на осемхилядниците при зимни условия.

За организиране на хималайска експедиция в редиците на българските алпинисти се заговори едва през 1977 г., когато те вече имаха значителни успехи, както в Алпите и Кавказ, така и по седемхилядните върхове на Памир и Хиндукуш. На редица свои заседания бюрото на Българската федерация по алпинизъм обсъжда „Хималайския въпрос” и едва в края на годината взема единодушно решение за организиране на хималайска експедиция.

Запитването, което бе направено от българска страна пред Министерство на туризма в Непал, обаче измени решението ни, тъй като за пролетта на 1981 г. вр. Анапурна бе вече зает (по това време правилото за една единствена експедиция строго се спазваше). За исканото от нас време свободни се оказаха само три върха – Кангчендзьонга – 8586 м., спътникът му Ялунг Канг – 8433 м. и Лхотце – 8516 м.. Тъй като експедицията бе посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава, тя трябваше да се проведе точно през 1981 г. Така изборът падна на вр. Лхотце и за него със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП, от 25 юли 1977 г., на ЦС на БТС се разрешава да започне подготовката на българска експедиция до вр. Лхотце като част от честването на 13-вековния юбилей на българската държава.

Христо Проданов

Първата българска национална хималайска експедиция „Лхотце-81” започна на 25 февруари 1981 г. и в нея взеха участие 21 алпинисти, в това число двама оператори, лекар и ръководител. Експедицията завърши успешно, като до върха достигна само ръководителят ѝ Христо Проданов, без да използва кислороден апарат. На 30 април 1981 г., в 13.55 часа, на връх над 8000 метра, за първи път се развява българският трикольор и от 8516 м прозвучава българска реч

„Аз съм на върха, на върха съм!” – Христо.

Три години по-късно – на 20 април 1984 г., отново чрез Христо Проданов,  българският алпинизъм завоюва най-големия успех в своята 80-годишна история. На най-високия връх на планетата – Еверест – на 8848 метра, стъпи български крак. И на рекордната за планетата ни височина също се развя българският флаг. От този си подвиг Христо не се завърна, но седмица по-късно още четирима българи затвърдиха успеха на експедицията. На 8 май – Иван Вълчев и Методи Савов, и на 9 май – Николай Петков и Кирил Досков. И може би тук е мястото да споменем Людмил Янков, който не стъпи на Покрива на света, но се изкачи много по-високо от Еверест в нощта на 20 април 1984 г., в опит да помогне на Христо Проданов. Самият той загина на 17 април 1988 г. на вр. Камилата в Рила по време на тренировъчен лагер за експедиция до вр. Анапурна.

Пътят и на България към „Хималайската корона” бе открит…

Пълния вариант на статията открийте в юбилейния летен брой на списание 360°. Поръчайте го директно от създателите му, подкпрепете издаването на независими български списания, а ние от своя страна ще ви го изпратим с безплатна доставка.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.