ЗИМНИ ГЕРОИ: Момчил Панайотов

 
0

Сподели

0Shares
0 0

В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. На ред е фрийрайд скиорът и планински водач Момчил Панайотов, който споделя за мига, преди да тръгнеш надолу, чувството да попаднеш в лавина и любовта към високата планина и гората

Момчил Панайотов
Фотограф: Яне Голев

НАЧАЛОТО

Имам ярки спомени за зимата от 5-6 клас. Спомням си високите борове до университетската база в Юндола, в която бяхме отседнали с баща ми. С висoките ски 215, които намерих там, се опитвах да карам между тези борове. Бях 160 см висок. С кожени обувки. Автоматите бяха с пружини и няма сваляне това нещо. Не съм от децата, които са имали възможност да карат ски от 3-4-годишни. Но тогава изпитах желанието да се науча. Постояно гледах ски и рисувах скиори. Много по-късно изпитах истинското удоволствие от карането.

На Витоша ми беше много по-лесно да карам извън пистата, отколкото да минавам през бабуните на Спас. Така че година след като се качих на Витоша, започнах да карам по необработения терен на Боби.

Мислех, че щом мога да карам ски, мога да се науча лесно и на борд. Нахлузих го направо, без ръкавици и в следващия момент се озовах под едно дърво в дълбокия сняг. Засега не ми е дошла необходимост да пробвам отново.

СЪЩИНАТА

Карането в пудра е като да се хвърлиш върху легло с меко пухено одеало. Карането на писта е като да паднеш на твърд под.
Обичам да има трудни и технични места в една линия, но да има и пасажи, в които може да се отпуснеш след напрежението. В България гледам да отида някъде, където не съм бил. В чужбина карам повече около курортите, защото не познавам местата толкова добре, пък и обикновено не разполагам с много време.

СВЕТЛАТА СТРАНА

Никога няма да забравя двете най-дълбоки пудри, в които съм карал по родните планини. Между тях имаше промеждутък от 13 години.
Най-добре помня склоновете при спускането към Рилския манастир. Уникалнен и много красив релеф. Друг момент е един улей в Шамони, който спуснахме на адски лед и брахме доста зор. Докато се спусках и гледах наоколо, си казах, че Белият улей е много по-красив.

Обичам края на март, когато може да направиш няколко спускания после да се излегнеш на зелено, да се събуеш бос и да гледаш върховете.

ТЪМНАТА СТРАНА

След контузия със сигурност губиш много от свободата на движение. Но отнема още повече време да се възстановиш психически. След първата травма ми отне години да се отпусна да правя с краката си каквото ми хрумне. След това се случи втора травма, която не мисля, че и до момента съм я преодолял. Това доста ме е спъвало винаги.
След инцидент с приятел съзнавам, че следващият може да съм аз. Няма лекарство за тази мисъл, стремиш се да внимаваш за себе си, знаеш, че не си безсмъртен. Просто трябва да внимаваш какво правиш със себе си.

Когато бях влачен от лавина, усещах болката от травмата. Буквално си мислех, един крак отиде, да видим какво е следващото. Случи се на Комините, на 2-ри февруари, в една от най-безснежните зими. Извадих късмет, че имаше малко сняг. В такива зими, когато падне малко сняг, човек се пренадъхва и прави грешки.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

В мига, преди да тръгна надолу, имам очакване за удоволствие, но и една несигурност какво би могло да се случи, да не би снегът да поддаде под краката ти и да се озовеш от очакваното удоволствие в неочаквана лавина.

РИСКЪТ

Имало е моменти, в които усещам, че не съм на правилното място в правилния момент и не знам дали снегът ще ме издържи.

Над 60% бих се върнал. Ако усещам нещата много несигурни за себе си, ще се върна. Това съм го възпитал донякъде, защото в миналото рискувах повече. Сега съм склонен да осмисля внимателно риска и да се върна, ако преценя. Няма 100% рецепта за безопасно преминаване в планината. Трябва да се вслушваме в планината и да знаем как да я чуем. Не може да имаме белези, че нещата не са наред и да ги пренебрегваме непрекъснато. Все някога ще се случи лошото.

Откакто имам син, повече мисля за близките си и това ме кара да забавям темпото до известна степен.

ИЗПИТАНИЕТО

Никога не съм блокирал напълно. Имало е моменти, когато съм спирал за секунда и съм се замисля какво става. Човек не трябва да се отдава на такива моменти, когато е на екстремно място, защото блокираш ли, става страшно. Това съм го възпитавал в себе си. Навремето катерих и още тогава бях свикнал, че нямам право да спра. Трябва да продължаваш винаги и щом си се вкарал в кофти ситуация, трябва да се измъкнеш от нея. Опитвам се да се контролирам и не позволявам на страха да ме завземе. Ако контролирам ситуацията, страхът няма място. Но страхът е нещо, което реално съществува и ти дава разум.

Чувството да попаднеш в лавина е достатъчно да разбереш, че нещата излизат извън контрол. Усещаш, че си тотално зависим от стихията и се опитваш да оцелееш. Всичко става бързо. Не съм успявал да прилагам много ефективно правилата, които дори аз самият споделям на хората.

Момчил Панайотов
Фотограф: Яне Голев

ИЗРАСТВАНЕТО

Една трудна и необичайна линия, човек я гледа, мисли, чака възможност, понякога много дълго. Поне пет години съм чакал перфектните условия за Белия улей. Има линии, които не могат да станат винаги и трябва да си търпелив. Има такива, които още чакам.

МЕЧТИТЕ

Мечтая да карам ски от Грузия, през Албания, до Южна Амрика и Аляска.

ЕКИПИРОВКАТА

На последно място от всички неща в екипировката си слагам дрехите.
Универсалната ска за извънпистово каране според мен – 100 мм дебелина в талията и дължина малко по-дълга от ръста. Всеки който има възможност, трябва да се замисли за ABS. По-важно е да си купиш това, отколкото някаква супер лъскава дреха. Тази раница може да ти спаси живота.

ИЗВЪН КАРАНЕТО

Работя във високопланински гори и прекарвам много време в гората сред дърветета. Изследвам дървета, стари и интересни видове. Исках да комбинирам любовта си към високата планина с гората и затова избрах да правя нещо, което е свързано с горната граница на гората, където тя отстъпва на високите планински склонове. Това е и темата на докторантурата ми. Исках да науча нещо повече за това какво се случва там и в крайна сметка години по-късно още не знам много неща. Това ме мотивира и ми доставя удоволствие да продължавам да търся.

СЪВЕТЪТ

Правете си кефа, но не се опитвайте да направите всичко наведнъж. Нещата стават постепенно.

ВИЖ ОЩЕ: Всички ЗИМНИ ГЕРОИ ще намерите тук

Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.

Зима 2014

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.