Един от най-хубавите моменти за всеки, тръгнал на дълъг преход сред природата, е моментът, в който след часове ходене, види силуета на хижата, която го очаква като гостоприемен домакин. Тя винаги носи усещане за дом, за уют и приятелски протегната ръка.
Едно от местата, което почти век протяга тази приятелска ръка и кани всеки, решил да обуе туристическите обувки, да метне раница на гърба и да потегли на разходка в планината, е хижа „Чавдар“.
Началото на това уютно и гостоприемно място може да открием още през 30-те години на миналия век. Това е времето, когато много хора напускали малките градчета и села, търсейки поминък другаде и не на последно място в столицата. Този процес не подминал и китното село Буново.
Голяма част от хората, напуснали Буново, не само поддържали живи връзки със селото, но и си поставили за цел да подпомагат със собствени средства неговото културно-икономическо развитие и благоустройство. За тази цел през 1932 година те създават доброволна обществена организация, носеща името „Буновско културно-просветно благотворително дружество „Соколов камък“, на едноименната скалистата местност, намираща се в землището на село Буново. На едно от редовните заседания на дружествотоQ нейни членове, сред които Георги Марков, Нанко Петровски, Иван Райков/Даскала/ и др., внасят предложение за изграждане на туристическа хижа в землището на Буново, която да бъде използвана за общи излети на местните хора. Председателят на дружеството Георги Марков и Нанко Петровски били натоварени да установят контакти с жителите на Буново иQ заедно с избран от тях представителQ да изберат подходящо място за бъдещата хижа.
Местните хора посрещнали с ентусиазъм новината и предложили безвъзмездното си участие за бъдещия строеж. Тогавашният кмет Георги Близнаков провел многократни обиколки из буновското землище, в коRто се включили и голяма част от местните жители. Най-подходяща се оказва местността „Вихрушки поляни“, намираща се на 1400 м надморска височина, в подножието на връх Баба. Предполага се, че името идва от множеството ветрове, характерни за това място.
Между „Буновско културно-просветно благотворително дружество „Соколов камък“ и буновските овчари било сключено своеобразно споразумение, съгласно което местните скотовъдци отстъпили местността „Вихрушки поляни“, като част от собствената си мера, със срок 100 години за безвъзмездно ползване от организацията.
Била пусната подписка за събиране на доброволни парични дарения, с чиято помощ и с безвъзмездния труд на хората хижата да бъде построена. Но реалността се оказала по-различна. Събраните парични средства, заедно с труда, стигнали да бъде изграден само първият етаж. След дълги разговори и проведени сондажи, членовете на дружеството решили да преминат към делово сътрудничество с туристическо дружество „Планинец“ – София. Постиганото споразумение гласи, че туристическо дружество „Планинец“ се задължава да изгради още един етаж от започнатия строеж на хижата и да завърши строежа. От своя страна Буновското дружество поема ангажимента да предостави за ползване и стопанисване готовата хижа на ТД „Планинец“ като неразривна част от структурите на БТС.
Вижте още: Хижа „Чавдар“
1934 година… Строежът на хижата расте. Вече не е само бъдещ дом за туристите, но и място, на което в продължение на около 8 години се организира християнският празник „Св. Дух“.
Официалното откриване през 1939 година се превръща в празник, за който буновските овчари подаряват няколко овце за традиционния в подобни случаи курбан. След задължителния, според християнския обичай водосвет, извършен от свещеник поп Христо, представител на Буновското благотворително дружество заявява, че новият туристически дом официално ще носи името „Планинец“ и остава под крилото на ТД „Планинец“. За пръв негов управител е определен буновчанинът Стефан Точев. През следващите години хижа „Планинец“ е посещавана не само от туристи и местни жители, но и от участници в партизанския отряд „Чавдар“, чието име туристическият дом приема след време и с което е известен и досега.
През 1959 година буновчанинът Марко Баксанов и съпругата му Велика се заемат със стопанисването на хижа „Чавдар“. Традиционният събор на Св. Дух е премахнат и на негово място се провеждат грандиозни прояви, свързани с датата 9 септември 1944 г. и смяната на тогавашния политически режим в България. Последващите години носят много промени и подобрения за туристическия дом, в които се включват местни доброволци от различни поколения.
В периода 1967-68 година хижата се разширява и се изгражда външна столова, естрада на поляната пред хижата, а през 1972 година се осъществява второто разширение, с което се осигуряват повече удобства и комфорт на посетителите на туристическия дом. По идея на тогавашния хижар Антон Илиев, посветил 12 години от живота си на планината и хижа „Чавдар“, са построени 10 бунгала и баня, разширена е външната столова, изграден е летен навес и лятна кухня. Благодарение на неговата и на съпругата му Мария инициативност, легловата база се увеличава и достига 150 нарови места, хижата е снабдена с ток и телефон, като транспортните разходи около извършената реконструкция са поети от МВР.
В периода 1970-82 година хижа „Чавдар“ става част от туристическия поход „Ком – Емине“, в резултат на което е снабдена с радиостанция, с помощта на която хижарят дава ежедневна информация за климатичната обстановка в Стара планина до метеорологичната станция на връх Мусала.
С течение на годините популярността на хижа „Чавдар“ расте сред любителите на пешеходния туризъм, не на последно място заради приятелското отношение и гостоприемството на хижаря и неговата съпруга. Но, както винаги се случва, идва време за пенсиониране и те трябва да напуснат любимото работно място. Хижата преминава в ръцете на Лукан Харитонов – потомствен строителен специалист и наследник на буновския род Харитонови. За съжаление, по ред причини – личностни недоразумения и политическите сътресения в обществено-политическия живот през 90-те години на миналия век, туристическият дом потъва в безстопанственост и забрава. Спомените за дъхавия планински чай, с който всеки турист бил посрещан, за разговорите и смеха на отседналите в хижата туристи, за гостоприемството на хижаря лека-полека избледняват и хижата се превръща в развалина.
1995 година променя нещата – подписан е протокол между представители на Българския туристически съюз, Туристическо дружество „Планинец“ и Туристическо дружество „Зелена България“, с който Туристическо дружество „Зелена България“ придобива права на стопанисване на хижа „Чавдар“. Новият стопанин се заема бързо да подобри плачевното състояние на туристическата база със собствени средства. Поправят спукания водопровод, почистват и хигиенизират хижата и пространството около нея, а по-късно се заемат с цялостната подмяна на покривната конструкция.
Голям проблем се оказва липсата на електрозахранване за хижата. Със собствени сили и средства членовете на Туристическо дружество „Зелена България“ изграждат мини ВЕЦ, който осигурява електричество за хижата. Новоназначеният на 18.06.2005 г. хижар Иво Йорданов се заема сърцато с работата си – възстановява и поддържа реда и чистотата в хижата и зоната около нея, популяризира хижата сред любителите на планинския туризъм от цялата страна. В процеса на възстановяване на туристическия дом, ТД „Зелена България“ работи пълноценно с БТС и местните общински власти в лицето на кмета на с. Буново Рад Кърджилов.
Освен реконструкцията и подобрените условия за настаняване, ТД „Зелена България“ и г-н Кърджилов решават да възстановят традицията ежегодно да се провежда събор на това място. Приема се това да става всяка година на 6 септември – празникът на Съединението на България. Възстановява се приготвянето на традиционния курбан, а участниците в събора могат да опитат вкусна скара и да се насладят на интересна литературно-музикална програма.
Днес хижа „Чавдар“ отново се радва на голям интерес от страна на привържениците на пешеходния и еко туризъм. Неин стопанин е БТС – София. Двуетажната сграда е с капацитет 45 места, с вътрешни общи бани и тоалетни. Сградата е водоснабдена, електрифицирана, отоплението е с локално парно. Разполага с туристическа кухня и столова. Има маркирани туристически пътеки към с. Буново, с. Мирково, гр. Етрополе и пътека с частична маркировка към с. Стъргел.
-
- * * *
Благодаря за съдействието на г-н Рад Кърджилов и г-н Анани Стефанов и неговата книга „Зовът на сърцето“, благодарение на които историята на хижа „Чавдар“ е жива и до днес!
