Кесвачака – последният мост на инките

Той е единственият останал пример за ръчно тъкани мостове на инките

0
 

Сподели

Shares
Кесвачака - последният мост на инките
Кесвачака – последният мост на инките (снимка: Ivan Bustor)

По времето на инките съществува голяма мрежа от пътища, наречена „Камино Реал“, която обхваща империята на инките. Поради трудния терен, много места са били съединени с висящи мостове от растителни влакна. Кесвачака е единственият мост, който е реновиран от поколение на поколение от семейства в департамента Куско до наши дни.

Долината на р. Апуримак
Долината на р. Апуримак, където е разположен мостът Кесвачака (снимка: Ivan Bustor)

Този уникален мост, в оригинал Q’eswachaka или Keshwa Chaca, е единственият останал пример за ръчно тъкани мостове на инките, които някога са били често срещани в пътната им система. За да направят моста, инките (сега местни общности) са използвали местна трева, наречена ичу (Jarava ichu), за да изплетат въжета q’oya и да направят един гигантски мост.

Вижте: Към 16-те най-високи върха в Андите

Тревата ичу
Въжетата за Кесвачака са направени от тревата ичу (снимка: perurail.com)

За тях мостът Q’eswachaka е обичана и уважавана структура, която свързва миналото и бъдещето. Това е душата и духът на техните предци инките и представлява живот и сила.

Жените плетат въжета за моста Кесвачака
Жените плетат въжета за моста Кесвачака (екранна снимка от limaeasy.com)

Кесвачака е последният такъв останал мост. Предполага се, че датира отпреди 600 години и по него инките са минавали със своите лами и алпаки. Дълъг е 38 метра и висящ на около 15 метра височина над река Апуримак. Да не говорим за трудните за дишане 3700 метра надморска височина, на които се намира.

Вижте: В Португалия построиха най-дългия въжен мост в света

Изграждане на моста Кесвачака
1000 души от четири общности на Кечуа участват във възстановяването на Касвачака (екранна снимка от limaeasy.com)

Мостът се възстановява ежегодно през месец юни, като членове на четири общности на Кечуа: Huinchiri, Chaupibanda, Choccayhua и Ccollana Quehue – около 1000 души, работят заедно, за да продължат традицията. Те първо питат Pachamama (Майката земя) за разрешение и след това събират въжетата q’oya, сплетени от жени и млади момичета.

Вижте: Първите жени високопланински носачи в Перу

Изграждане на моста Кесвачака
Инженерите ръководят своите групи, които се срещат по средата на Кесвачака (екранна снимка от limaeasy.com)

След това chakarauwaq (инженерите) развързват въжетата, оставят стария мост да падне и започват да тъкат. С готовите въжета започва изграждането, като двама души ръководят работата от двете страни на реката и на финала работните им групи се срещат по средата. Цялото възстановяване на моста се случва в рамките само на три дни.

Вижте: Саваш Чобан пробяга 86 ултрамаратона в Перу за 86 дни

Празник за възстановяването на моста Кесвачака
С голям празник се отбелязва възстановяването на моста Кесвачака (екранна снимка от limaeasy.com)

След като приключат и новият мост е готов, в голям празник благодарят на Apu Q’eswachaka (планински духове). Благодарение на техните усилия мостът е оцелял стотици години, действайки като връзка между миналото и бъдещето.

Кесвачака - последният мост на инките
Кесвачака – последният мост на инките (снимка: Ivan Bustor)

Заради пандемията мостът сам се е срутва през 2020 година, за да бъде възстановен от местните отново през 2021 г. Филм за неговото изграждане наново може да видите във видеото:

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.