Надбягване в Източни Родопи и много повече

Фондация “Наука за природата” разказва за премиерното издание на маратона!

от

10.01.2022

Може би трябва да започнем с изречението “На 23.10 се проведе първият dog-friendly ултрамаратон в Източни Родопи, в който взеха участие…”, но така бихме изпуснали най-интересното, или както би казал Лао Дзъ – “Не целта е цел, а Пътят”.

Казват, че когато обичаш прекалено много планината, тя се превръща в твоя любовница. И макар и половинката ти, и близките ти да осъзнават, че нещо не е наред, те продължават да се връзват на все по-налудничавите ти оправдания:

“Отивам да тествам дали наистина екстремната температура на тоя чувал е -15.”
“В книгите пише как древните са минавали по Ком – Емине с 20кг на гърба, трябва да проверя дали и аз мога.”
“На последното състезание, завърших само на час и половина след Кофето, няма как Е4 да ми отнеме повече от 3 денонощия.”
и прочие

Някъде сред тези делюзии, шегите и закачките с колеги от Фондация “Наука за природата”, ни хрумна гениалната идея да организираме надбягване (a.k.a. ултрамаратон) в Източни Родопи. Ще е супер забавно!

Нужно е да подчертая, че никой от нас, никога не се е занимавал професионално със спорт (дори и аматьорските ни постижения са спорни), но пък всички чувстваме уникалния дух и красота на тази част на българските планини и вярвахме че ако успеем да покажем Източните Родопи по начина, по който ние ги виждаме, всеки неминуемо ще се влюби в тях.

Да дириш брод или ела да ме вземеш от село Джанка, че май припаднах

В района на Крумовград няма нито една туристическа, еко или подобна пътека. Дори по старите карти отсъстват много от черните пътища, защото районът е бил граничен, а желанието на властта да затрудни “авантюристите”, които искат да избягат към Гърция – голямо. Затова и направихме най-логичното – нанесохме всички точки, които изглеждаха интересни на Google Earth и тръгнахме да ги “свързваме”.

30 минути по-късно вече бяхме убедени, че за последно, когато тук активно са щъкали хора е било някъде между дните на Орфей и падането на Живков. Най-широките пътеки бяха като за късорого родопско говедо, съответно и толкова високи и ние често трябваше да се промъкваме на 4 крака. Напредвахме бавно, а юлското слънце и сутрешните температури от 30 градуса предвещаваха интересни дни. Така неусетно се изниза една седмица, в която през деня събирахме тръни по ръце, глава, уши и други съкровени места, а вечер изпращахме локация на нашия високопроходим съпорт – ВиоЛета и блажено припадахме.

Около всичко това, все пак си станахме приятели с две сухоземни костенурки, ядохме ябълка с една лисица, лаехме се на няколко пъти с един и същи сръндак, а няколко белоглави лешояди непрекъснато кръжаха над нас– предполагам или ни бяха фенове или не сме изглеждали в топ форма. По-важното обаче беше, че бяхме намерили пътеки (или по-скоро някакви дивечови такива), които да свързват бъдещите трасета:

Ковил – Предполагаемо най-големият праисторически скално-култов комплекс на Балканите. Археолозите все още не са сигурни за какво точно е служел, но пък поне се обединяват около тезата, че е имало и вино, и жертвоприношения.

Кован Кая – явно на праисторическите хора след жертвоприношенията и виното им е идвал кураж и енергия. По тази отвесна скала са издълбани цели 110 скални ниши.

Крепостите Буюк и Кючук Хисар тепе. Места свързани с много митове, легенди и истории за заровени иманета. Най-голямото богатство обаче си остава залеза, който хванахме от там, докато събирахме маркировката на състезанието.

Каракуштепе – просто “бърчинка”, но има хубави гледки :)

Шейтан дере и Дюшун дере – маниашки каньони, които те карат да си задаваш въпроса: Защо чак на “стари години” години чуваме за тези места?!“. Водата и носените от нея камъчета са образували т.нар. абразивни кладенци и други причудливи форми. И да, има си и джакузита!

Бягането е хоби, организирането на ултрамаратони – мистерия, но това, в което сме вещи от Фондация “Наука за природата” е биоразнообразието, а Източни Родопи е “червена точка” в това отношение! В планината се срещат над 50% от българските растителни видове. Районът е изключително богат и по отношение на птиците. Това е едно от местата с най-голямо разнообразие на грабливи птици в Европа. Общо взето всичко там е най! Над 20 са растенията, оцелели древни времена и може да ги срещнем и днес – т.н. „ендемити“. Сред тях са родопският силивряк (Haberlea rhodopensis) и родопската горска майка (Lathraea rodopaea).

Разчистването

Иначе казано, всичко, което расте в Източни Родопи или има бодли, или служи за сянка/опора на нещо, което има бодли!

Определено не най-доброто условие за тичане и постигане на върхови постижения. В рамките на няколко уикенда трябваше да разчистим внимателно над 70 км пресечен терен, от “агресивна и отмъстителна” растителност, както аз лично я определих. Бидейки икономист по образование и прагматик по душа, да пробивам път през гора заобиколен от еколози и биолози беше уникално преживяване. “Това е източен платан няма да го пипаш”, “Това е балкански ендемит – внимавай да не го настъпиш…”

Все пак и най-добрите еколози знаят, че за да направиш маратон, трябва да счупиш няколко яйца, така че свалихме малко драка и хвойна, а пътеките, свързващи отдавна необитаваните родопски махали бяха отново отворени.

Драката!

На латински името на драката звучи далеч по-претенциозно – Paliurus spina-christi. Смята се, че драката е растението, от което е изплетен венецът от тръни, положен върху главата на Христос, преди разпъването му на кръста. Оттам идват латинското и английското имена на вида – „Христов трън”.

Най-характерното за това растение са освен лечебните му свойства, е че има бодли, които дерат… много! И ако има нещо вярно в легендата, че когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от рая и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли то, според нас, това се е случило именно в Източни Родопи! В района христовият трън е в изобилие и си е преживяване да се бориш с него. Този многогодишен бодлив храст стана незаменима част от преживяването, което крайниците на повечето състезатели сами усетиха.
Разбира се, би било редно да споменем и килимите от мразовец и есенно ботурче по трасетата, които направиха преживяването доста по-цветно.

Маркирането и Дъждът

Да маркираш трасе за състезание би трябвало да е лесно. След като си установил откъде искаш да преминат състезателите, пълниш една торба с няколко километра червено-бяла лента, няколко спрея (по възможност и 2-3 светлоотразителни), тръгваш и… маркираш. За наш късмет в седмицата преди маратона се изля ⅓ от годишното количество валежи за района. Непрекъснато трябваше да си проправяме път през кал и нововъзникнали рекички, а на моменти мъглата беше толкова гъста, че за да проверя дали ми се е развързала обувката трябваше да приклякам. Резултатите бяха:

Слагахме маркировката доста начесто, за да не се изгубим и ние самите. Немалко състезатели споделиха, че това е най-гъсто маркираното трасе, на което са попадали – не беше нарочно :).
Наложи се да отложим състезанието с една седмица. Част от пътеките бяха под вода, дъждът не спираше да се лее, а температурите и вятърът напомняха по-скоро за януари, отколкото за октомври.

На старта, седмица по-късно

Въпреки перипетиите, на 22.10, в 8 часа сутринта, точно една седмица след официално обявената дата на състезанието, на старта рамо до рамо застанаха състезатели, организатори и кучета. Минута по-късно вече всички бягаха (с изключение на организаторите, които сновяха нервно около старт-финала). Разбира се, част от екипа изпусна този епичен момент, защото по-това време мъкнеха на гръб 40 кг банани, ябълки, сурови барчета и изотоници към единствения подкрепителен пункт недостъпен с кола. По-важното е, че състезанието протече без инциденти, всички участници успешно достигнаха финала, дори финиширалите бяха повече от стартиралите. По дивото трасе (най-дългото от четирите трасета) към бегачите се беше присъединил и Бенджи, куче което всички нарекохме просто Балкан.

Как точно протича едно Надбягване в Източни Родопи и какво е усещането за драка, лешояди и гледки, ще можете да установите от първа ръка на 15.10.2022 г.