Историята на алпинизма често се разказва като низ от „първи изкачвания“ – моменти, в които човек за пръв път стъпва на връх, смятан за недостижим. Но понякога „първите“ изкачили ги, откриват по склоновете им следи – оставени от хора, за които височината не е била предизвикателство, а част от път към нещо по-дълбоко.
Мълчаливи свидетели като метални оръжия, ритуални предмети или каменни знаци понякога напомнят, че тези върхове са били изкачвани много преди модерният човек да започне да ги измерва.
Подобни следи се появяват на различни места по света. В Алпите археолозите намират отпечатъци от праисторически ловци; в Андите – жертвени дарове, оставени от инките на върхове над шест хиляди метра. Дори в планини, смятани за непристъпни, се откриват знаци, че човешкото присъствие е стигало по-високо, отколкото сме предполагали.
Една от най-загадъчните такива истории започва в началото на ХХ век, сред суровите върхове на Далечния изток.
Цуруги
Връх Цуруги (剱岳, Цуруги-даке) се извисява на 2 999 метра в източната част на префектура Тояма, в планинската група Татейяма, част от Северните Японски Алпи (веригата Хида). Смятан за един от най-високите и най-труднодостъпни върхове в Япония, той е включен в прочутия списък Стоте известни планини на Япония (Nihon Hyakumeizan). Заради стръмните си скалисти стени, непостоянното време и сложните маршрути, връх Цуруги често е наричан „най-опасният в страната, който може да бъде изкачен“. Въпреки това остава един от най-почитаните върхове сред японските алпинисти, особено през зимата, когато се счита за символ на класическото планинско катерене. Смъртността по склоновете му е значителна, но далеч по-ниска от тази на по-ниски, но по-смъртоносни върхове като Танигава (Tanigawa-dake).
В продължение на векове Цуруги се е смятал за недостъпен връх. Остри скални ръбове, дълбоки снегове и чести мъгли са правили изкачването му изключително рисковано дори за опитни планинци. Според легендите, великият будистки монах Кобо Дайши напразно се опитвал да достигне върха, износвайки хиляда чифта сламени сандали.
Дълго време се вярвало, че това е последният непокорен връх в Японските Алпи. Едва на 13 юли 1907 г., в рамките на правителствена геодезическа експедиция, Йошитаро Шибасаки и неговият екип достигат върха и записват първото модерно изкачване на Цуруги – събитие, което поставя началото на една от най-интересните загадки в историята на японското планинарство.
Вижте още: Фунги – първо изкачване на неизкачвания досега връх
Денят, когато мистерията на Цуруги била разкрита
На 13 юли 1907 г. правителствена геодезическа експедиция достигнала върха. Членовете ѝ смятали, че са първите, които са го изкачили. Оказало се обаче, че те не са първите хора, стъпили на това, което смятали за „непокътнат“ връх. В действителност, планината била изкачвана много отдавна – както разбрали изследователите, когато открили връх на копие и накрайник на жречески жезъл на върха.
Тази сцена е възпроизведена във филма Tsurugi – Ten no Ki, където прочутият водач Уджи Чоджиро се натъква на реликвите сред тревата. Ако се вярва на филма, откритието не донесло нищо добро нито на водача, нито на неговите клиенти: когато военните от висшето командване научили, че върхът вече е бил изкачен в древността, те загубили всякакъв интерес да окажат почести или да наградят геодезистите за тяхното алпинистко постижение.
Днес откритите артефакти — върхът на копие с дължина около 30 см и накрайник на жречески жезъл с дължина приблизително 20 см и ширина около 8 см – се съхраняват в музея Татейяма в префектура Тояма. Фукада описва копието като ритуално оръжие, използвано по време на церемонии на върха. Жезълът, според него, е „изключително стар“ и напомня на предметите, изобразени в пещерите Лунмън в Китай. След векове на вятър и сняг, двата предмета били намерени почти непокътнати – железният връх почти без корозия, а бронзовият накрайник с благородна зелена патина.
Първият сериозен анализ на находките бил направен през 1911 г. от археолога Тakahashi Kenji. Той заключил, че артефактите датират от втората половина на периода Нара (710–794 г.) до началото на периода Хейан (794–1185 г.), тоест около VIII–IX век. Това означава, че върхът вероятно е бил изкачен приблизително 1200 години преди експедицията на Шибасаки.
Вижте още: „8 години в Тибет“: Петер Ауфшнайтер, алпинистът, който даде нов облик на Лхаса
Нови изследвания
Мнението на Такахаши се е считало за общоприето, докато, десетилетия по-късно, кураторите на музея Татейяма не решили да преразгледат въпроса. В сътрудничество с Института за изследване на културното наследство Ганджоджи в Нара, те подложили бронзовата сплав на върха на жезъла на рентгенофлуоресцентен анализ. Както съобщили през 2007 г., сплавта съдържа мед и калай и малко количество олово. Но, за неудобство на тезата на Такахаши, в сплавта нямало и следа от антимон — метал, който обикновено се е добавял в бронза от периода Нара.
Заключения
За съжаление, рентгенофлуоресценцията сама по себе си не може да покаже кога точно е изработен металният предмет – тя само разкрива от какъв метал е направен. Така че последното изследване задълбочава, вместо да разсее, мистерията около това кога и как загадъчните реликви – копието и жезълът – са достигнали върха на Цуруги.
В крайна сметка, размишленията на Фукада Кюя за този епизод остават валидни, както когато ги е написал в началото на 60-те години на XX век. Ето какво казва той в главата за Цуруги от Нихон Хякумейзан:
Всичко това означава, че някой смел монах наистина е успял да изкачи този уж недостъпен връх. Кога и по какъв маршрут е сторил това, остава неизвестно. Не знаем и дали именно той е донесъл върха на копието и жезъла, или те са били умишлено оставени там, за да отбележат изкачването – или пък са били забравени като единствените свидетели на някакво нещастие, може би когато собственикът им е загинал при внезапна промяна на времето. Но едно е сигурно – някой планински мистик е извършил това изкачване, движен от непоколебима смелост и желязна воля.
Планинските аскети
В Япония от векове съществува традиция на религиозен аскетизъм, свързана с планините. Практикуващите се наричат шудженя и са част от религиозното движение Шугендо, което съчетава елементи от будизма, шинтоизма и даоизма. Тези монаси са смятали планините за свещени пространства, където
могат да се доближат до просветлението чрез физическо изпитание и медитация.
Изкачванията им често са били ритуални, а оставянето на свещени предмети – начин за почит и духовна връзка с божественото.
Ако реликвите на върха на Цуруги наистина са били оставени от шудженя, това би означавало, че още през VIII или IX век аскети са достигнали върха на тази дълго смятана за недостъпна планина – постижение, което далеч изпреварва появата на модерното планинарство.
Вижте още: Годишнина от първото изкачване на Еверест
