Първите българки по трудните върхове на Алпите

Доц. Сандю Бешев разказва за постиженията на жените в родния алпинизъм по опасните върхове в Алпите

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка:DavidPodrabsky/Pixabay

Алпите представляват сложна система от масиви, хребети, долини и проходи и са най-високата планина в Западна Европа. Разположени на територията на 8 силно развити страни – Франция, Италия, Швейцария, Австрия, Германия, Лихтенщайн, Монако и част от Словения, те предоставят отлични условия за туризъм, алпинизъм и всички други планински спортове.

С 80-те си върха, които надвишават 4-те хиляди метра, и с вечните си снегове и ледове Алпите създават отлични условия най-вече за висококфалифицирани алпинисти и неслучайно точно те стават родно място на алпинизма в световен аспект. Там редица върхове отдавна са станали мерило на спортното майсторство на най-силните алпинисти на планетата. Върховете – Монблан, до неотдавна коронован като първенец на Стария континент, Айгер, Матерхорн, Пти Дрю, Гранд Жорас, Пиц Бадиле, Тре Чима ди Лаваредо и редица още върхове, на които малко не достига, да бъдат наричани „четирихилядници”, отдавна привличат вниманието на най-добрите алпинисти.

8 август - ражда се алпинизмът
Снимка: Wikipedia

На Гросглокнер

Точно тези върхове днес са обект и на българското присъствие в Алпите и то най-вече от страна на нежната половинка на човечеството. Става дума отново не за всички дамски изкачвания, а за тези, които бележат първото българско женско изкачване на даден връх.

Ако се придържаме към хронологията, трябва да се върнем години назад във времето и да споменим две дами – Виолета Григорова и Мария /Мици/ Борова. Навярно като студентки в някои реномирани западноевропейски университети, заедно със свои колеги, те катерят някои предимно популярни върхове. И тъй като в настоящата рубрика търсим първите дамски изкачвания, ще отбележим тези на Виолета Григорова, която през 1926 г. става първата българка, стъпила на първенеца на Австрия Гросглокнер /3798 м/. Под същото собствено име, но променено фамилно в Цинколовска, я срещаме отново на Гросглокнер през 1932 г. За автора не е ясно дали лицето е едно и също, защото още преди години, когато изследвах историята на българския алпинизъм, някои от ветераните, с които разговарях допускаха, че втората фамилия е след омъжването й. Както и да са се развили събитията, важното за нас е, че още през 1926 г. българка е изкачила един много красив, труден и популярен алпийски връх. Снимка на тази дама, както и повече информация така и не успях да намеря.

Ако някой знае повече, моля да се свръже с мен чрез 360,  защото с това ще се обогати историята на дамския ни алпинизъм.

Милкана Русева

На Монблан

Следващото появяване в Алпите на българка и то със значимо изкачване е това на Станка Пенчева-Катранджиева, която през лятото на 1971 г. при частно пътуване става първата българка, изкачила вр. Монблан /4807 м/, който все още е бил първенец на Европа. Година по-късно, с младежка група на ЦС на БТС тя се изкачва на още няколко върха в Кавказ над 4-те хиляди метра – Казбек /5047 м/, Николаев /4100 м/ и Адай Хох /4408 м/. За да бъде информацията пълна за българските първи изкачвания, трябва да отдадем съвсем заслуженото и на София Фотева, която на 15 и 16 юли 1994 г. осъществява първото българско женско изкачване на Монблан по трудния ръб „Френе”- най-късият път към върха от юг, но и най-трудният. Това си изкачване София прави в партньорство с Николай Петков. И тъй като изкачванията на българските алпинистки тук са сведени до минимум, нека добавим, че само месец по-късно /16-17 август 1994 г./ по този маршрут преминава и Милкана Русева, заедно с Петко Тотев.

Станка Пеева

На Гранд Жорас

И тъй като става въпрос за Милкана, нека продължим с това, че само година по-рано /17- 18 август 1993 г./ пак с Петко Тотев, тя става първата българка, изкачила един от най-трудните маршрути на най-впечатляващия връх в района на Шамони – Гранд Жорас, по пътя на Касин – реброто „Уокър”.

Нa Maтерхорн

Другият много популярен връх, на който българка записва първо женско изкачване за България, е Матерхорн /4474 м/. На 7 август 1965 г. това прави Наталия Мащерска, а изкачването й е осъществено по ръба „Хьорнли”, познат още и като „Швейцарския ръб”. Тогава тя е част от студентска група, която гостува на колегите си от Швейцария. И тъй като по този връх има много маршрути, от които с най-голямо уважение се цени това на Северната му стена, считаме за задължително да отбележим и първото българско изкачване по тази стена. А то е на Светла Антонова и е осъществено на 2-3 юли 1992 г.      

Мария и Спас от Айгер

На Айгер

Като много силно отбелязваме изкачването на още една българка в Алпите и това е на Мария Христова, която от 18 до 26 юли 1978 г. изкачва стената на смъртта –  Айгер, по един от най-трудните му маршрути – „Японската деритисима”. Това си постижение тя постига в свръзка с още трима българи – Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов. И още едно много силно първо българско изкачване на този връх е това на Светла Антонова, осъществено по Класическия път, но при зимни условия /12-14 март 1993 г./.  Тук тя е в партньорство с Емануил Деянов и Тодор Тодоров.

Росица Ламбова

На Пти Дрю

От погледа на нашите алпинистки не е отбягната и емблемата на Шамони – острата чука на връх Пти Дрю /3773 м/. Първата българка, която полазва по неговите отвеси е варненката Росица Ламбова, която на 21-22 август 1983 г. се поздравява с успех като първа българка, изкачила тази шилеста чука по „Американския вариант”. За да бъде успехът й пълен, три години по-късно тя прави още едно първо дамско изкачване на още един много стойностен маршрут – пътят „Бонати”. Мариана Масларова пък допълва българското присъствие на този връх с първо дамско изкачване по много сложния маршрут „Пиер Ален” /29-31 юли 1984 г./.

P.S.- авторът има сведение, че София Фотева има изкачване и на Тре Чиме ди Лаваредо по тура на Комичи, но не е сигурен дали това е първо българско женско изкачване.

                                                                                                                                                                                  

 

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.