От сцената към планината
Джейми Мосенгрен от Минесота е добре познат на публиката артист, наричан Unicycling Unicorn, с прическа дъгов ирокез, костюм на еднорог и триметров едноколесен велосипед, върху който жонглира с мечове. Но зад шарената му сценична маска стои и опитен спортист, търсещ нови предизвикателства в планината.
Този 46-годишен минесотец си е изградил име и сред любителите на екстремните спортове, като е покорил трудни маршрути, които са предизвикателство дори за опитни туристи и колоездачи — например преминаването на цялата 800-километрова пътека Colorado Trail с едноколесно колело. Но тази година е различна.
Загубата, която променя всичко
На 1 януари 2025 г. година сестрата на Мосенгрен слага край на живота си. Новината го разтърсва до основи. „Остави дупка в сърцето ми, която изглеждаше невъзможно да се запълни“, признава той. Погълнат от мъка, отменя участията си:
Беше трудно да правя другите щастливи, когато самият аз не бях щастлив.
В тази тъмнина се ражда идеята за бягство: планината да стане място, където да потърси лек.
Връщане на пътеката
Continental Divide Trail – 5000-километрова пътека по Скалистите планини от Ню Мексико до Канада – става новата му цел. През 2023 г. той преминава част от маршрута с приятели, но пропуска трудните и заснежени секции. Сега решава да се върне сам и да ги измине с моносайкъл.
Стратегията на седемте колела
Идеята е напът да се провали заради сложната логистика. Задачата изисква изобретателност и Мосенгрен измисля „стратегия на седемте колела“: бус, скутер и едноколесно, които използва в цикъл. Паркира буса на изходна точка, придвижва се със скутера и велосипеда, след което изминава пътеката обратно. След това започва отново – ден след ден, стотици километри.
Вижте още: Виктория Агова, която прекоси Европа сама на колело
Борба със себе си
Пътуването е тежко. Има дни, когато пътеката е толкова обрасла и непроходима, че той псува и се пита защо изобщо е започнал. Умората тежи, съмненията се връщат, вината за смъртта на сестра му не му дава покой.
И после идват други дни – с километри спускания, с панорами, които му спират дъха. Тогава усеща как мъката леко се пропуква и прави място за радост.
Използвах пътеката, за да ми помогне да се излекувам. Трябваше да простя – и на себе си, и на нея.
Финал и ново начало
По време на 1600-километровото каране Мосенгрен разчита основно на планински едноколесен велосипед Kris Holm, което издържа стотици километри, преди лагерите да се износят. В края му се налага да мине на резервното си колело. „Едва успях да завърша“, признава той.
След приключването на маршрута решава да дари 1000 долара на Американската фондация за превенция на самоубийствата и призовава последователите си в социалните мрежи да направят същото – в какъвто и да е размер.
