Може би сте се питали как преди стотици години хората са успявали да катерят труднодостъпни върхове. Ако сте смятали, че са се справяли, понеже животът им е бил по-труден от нашия и са имали повече сила и смелост от нас, може би ще сте прави, но донякъде. И преди векове хората са използвали не само силата, но и интелигентността си и са имали редица приспособления. Днес ще разгледаме едно такова изобретение за алпинизъм – характерната дълга тояга, която може да наречем и гега – нещо като комбинация от прът за овчарски скок и копие. Нейното име е алпенщок.
„Alpenstock“ е дума от немски език, съставена от: „Alpen“ – Алпите и Stock“ – тояга, прът, пръчка, кол. Буквално преведено означава „тояга за Алпите“ или „алпийска пръчка“. Терминът се използва още от 16–17 век в швейцарско-немския регион. В английски език думата „alpenstock“ е заета директно от немски, около XVIII–XIX век. Среща се в пътеписи, алпинистки дневници и дори в литературни произведения.
Исторически данни
За съжаление, няма запазени свидетелства за това ранно изобретение, така че трябва да превъртим времето напред, за да открием по-сигурни доказателства за същността и употребата на алпенщока.
Алпенщокът е предшественик на пикела и в ранните векове на алпийските изкачвания е бил основното средство за поддържане на баланс, самозадържане при подхлъзване и понякога за удряне и копаене в леда с металния му връх. Използван е когато планинарството е било по-скоро изследователско и приключенско, отколкото спортно.
Предшественикът на съвременния пикел бил задължителен аксесоар за модерните планинари от XVIII и началото на XIX век. Макар точният произход на алпенщока да остава загадка, първото споменаване на този незаменим инструмент се открива в труда на швейцарския теолог Йозиас Симлер от 1574 г. — De Alpibus Commentarius. Той описва използването на алпенщок и примитивни котки при експедиции в снежни планински условия.
Алпенщокът бил достъпен и лесен за изработка – направен от дърво, с железен връх, който се забивал в снега или леда. Но едва след като Жак Балма и Мишел-Габриел Пакар осъществяват първото изкачване на Монблан през 1786 г., алпенщокът става популярен.
Вижте още: (Р)еволюция на планинарската екипировка
Първоначално алпенщоците били дълги тояги с размери между 1,5 и 2,5 метра, използвани заедно с малка брадвичка за издълбаване на стъпала в лед или твърд сняг. С времето алпенщокът става по-къс, а изобретателни планинари започват да добавят нови елементи – напречна метална кука или метални върхове, монтирани в горния му край. В Naturhistorisches Alpenreise (1830) швейцарският геолог Франц Йозеф Хуги – „бащата на зимното планинарство“, описва три различни вида алпенщок: с куки, с остриета и без допълнителни приставки.
Въпреки простия си дизайн, алпенщокът бил незаменим инструмент при алпийските експедиции, особено при преминаване на ледници и катерене в планините. Много от ледниковите проходи в Алпите били изкачени за първи път от мъже, въоръжени с алпенщок, а някои изненадващо трудни върхове – като Юнгфрау ( 4158 м) и Ветерхорн (3 692 м) – също били покорени още в епохата преди пикела.
Алпенщокът бил широко разпространен. Той осигурявал умерено ниво на безопасност – нещо, което спомогнало за превръщането на алпийските изкачвания в популярно занимание. До 1860-те било напълно нормално да се виждат катерачи, покоряващи големи върхове по старомодния начин – с тояга и брадвичка.
Вижте още: История на ските
Алпенщокът като моден аксесоар
Алпенщокът не бил просто практичен инструмент – той бил и символ на статус и престиж. Марк Твен, в произведението си A Tramp Abroad от 1880 г., пише за важността да се гравират имената на изкачени върхове или преминати места върху алпенщока. Според Твен, в Швейцария човек се уважавал, според своя алпенщок.
От алпенщок до пикел
По-късно алпенщокът отстъпва място на пикела (ice axe), но остава символ на зората на планинарството.
За неговата трансформация до съвременния пикел, разказва доц. Сандю Бешев:
“Гегата (алпенщока) обаче не може да задоволи нарасналите нужди в по-високите части на планината. Дължината започва да пречи при преодоляването на по-трудни скални участъци. Там вече са и ледниците, на които не е възможно да се копаят стъпки в твърдия лед. За копаенето на стъпки гидове са принудени да носят отделно някакви брадвички, с които да вършат тази работа. Минават години и на един голям английски алпинист и планински писател му идва идеята към долния остър шип на своята гега да прикрепи малка брадвичка. По този начин успява да комбинира между два инструмента – гега и брадвичка. Нещо, което вече може да се ползва и в повече случаи. Изобретателят се казва Лесли Стивън и с това той влиза в историята. И Така между 1860 и 1865 г. се ражда примитивният пикел /ледокоп/, който в началото е запазил своята дължина.”
Вижте още: Изобретения: История на раницата
