Ghost Writer: Медали за всички

Запознайте се със Ghost Writer! Той следи внимателно всичко, случващо се с българския спорт. Но, което е още по-важно, има своето ясно мнение по множество спорни и важни за спорта въпроси, умее да се аргументира и да пише.
Не, няма да ви кажем неговото име. За да ви бъде една идея по-интересно. И за да не ви отдалечава от най-важното в случая – разглежданата тема и нейните аспекти.
Ето, представяме ви първия му коментарен материал – изключително интересен е, а също така ще бъде следван от още много подобни. Четете и не се стеснявайте да коментирате!

Медали за всички

Последните няколко години виждаме страхотен бум в бягането. С нарастването на броя тичащи, все повече стават и състезанията, особено тези извън града. Трейл, планинските и скай бяганията на дълги и ултрадълги дистанции, организирани в България се увеличиха в пъти само за последните пет години. Това определно е една изключително радваща новина – все повече хора започват да се занимават със спорт, който ги води сред природата и ги прави по-здрави.
С бума на бягането, се появи и една нова тенденция – да се дава медал за всеки, завършил някое състезание – практика, копирана от големи международни състезания. Практика в почти всички тежки планински бягания, маратони и ултрамаратони, в градовете и сред природата. Практика, над която бих искал да поразсъждавам днес.
Медалът за всеки завършил се превърна в задължителен артикул. Нещо, което се полага по право. Няма ли медали за всички, задължително следват сериозни дискусии в социалните мрежи, как дори и по един медал не са дали на участниците.
Разбираемо е, че с нарастване броя на състезанията, организаторите трябва да стават все по-изобретателни и да измислят с какво да привличат повече участници. А какво е най-лесното и най-евтино нещо, което можеш да измислиш за награда като организатор на състезание? Мисля, че се досещате за отговора – медал.

Факт е, че медалите са мотиватор за много хора да започнат да се занимават със спорт и да тръгнат по състезания. И това определено е много хубаво. Защо обаче тези състезания не се рекламират с това каква емоция ще получи всеки участник, какво ще преживее и какво ще види по време на трасето, а не какъв медал ще получи? Защо това не е достатъчно?
Трябва ли нещо толкова специално като медала, с дългогодишна репутация да се принася в „жертва“ за „общото благо“? Казваме си: щом медалите могат да накарат повече хора да спортуват и да ходят по състезания, то нека ги раздаваме. Въпросът е, ако хората вече сами достигат до извода колко е важно да се спортува, защо тези медали продължават да се раздават?
Дали тази практика не е поредното доказателство и още една причина да се превърнем в още по-големи материалисти, които винаги искат да имат това, което нямат? И най-вече да го получим с минимум усилия. Колкото по-бързо – толкова по-добре. Тези медали не поощряват ли посредствеността? Независимо колко си добър, ти само завърши и ще получиш медал… Ако медалът е причината да участваш в дадено състезание и знаеш, че ще го получиш веднага щом завършиш, стимул ли е да се развиваш и да ставаш все по-добър и да даваш повече от себе си, или е точно обратното?
Да се раздават медали на всички, ми напомня на времето на социализма. Всички трябваше да сме равни, за да не се разсърди някой. Всички получавахме едно и също, независимо, че някой бе по-добър от друг. Знаем как това не стимулираше нищо друго, освен посредственост.
Същият стремеж към равенство и толерантност към посредствеността забелязвам напоследък и в друг аспект. Сякаш е важно просто да правиш нещо. Обявяваш, че имаш някакъв проект или имаш намерение да имаш проект и почти автоматично получаваш внимание. Хората се възхищават на „смелостта“, която си проявил. Какъв е резултатът, дали ще има такъв, колко професионално е направено “нещото”, някак остава незабелязано. Малко хора се вглеждат в детайла. Възхваляват се намерения, а не постижения. Количество, а не качесто.
В този смисъл, да, може би е хубаво да има стимули не само за най-добрите. Всеки, завършил някое наистина трудно състезание, трябва да получи нещо за спомен. Но това може да бъде тениска, специално направена и надписана за всеки финиширал. Или дървен медал – копие на тези, които най-добрите ще получат. Това няма ли да е още по-голям мотиватор за хората, които ще се готвят за състезанието? Да знаят, че не е достатъчно просто да завършат, а да положат малко повече усилия, за да се сдобият с нещо, от което всяка година се раздават само три броя? Даването на медали само на най-добрите няма ли да доведе до по-голяма конкуренция и стимул за усъвършенстване на състезателите?
Наскоро отново гледах документалния филм Цената на златото, в който се разкават историите на няколко от най-известните шведски атлети-скачачи, и за това какво им коства да печелят медали по световни първенства и олимпийски игри. Изключителен филм, който препопърчвам на всеки, без значение дали се занимава със спорт или не.
Естествено, във филма става въпрос за едни по-различни медали от тези, за които говорих по-горе, но пък дава интересна гледна точка за цената на медала, какво коства той и какво значение има. Защото не трябва ли медалът да е нещо много специално, заслужено само от най-най-добрите? Заслужава ли си наистина да го принасяме в жертва?