14 000 километра с колела: От България до Мароко

 
0

14000 км, 192 дни, 21 страни, 2 колела и безброй запомнящи се моменти – Владо и Виолета доказват, че няма пределна възраст за приключенията и нищо не може да те спре, когато имаш желание да се движиш напред

14000 километра с колела

Владимир Тасев и Виолета Панева са от София, но от гледна точка на историята им това е маловажно. Просто отправна точка в пътешествие, което ги отвежда много по-далеч. Той е на 62 години, тя – на 58. Това също е маловажно, защото никога не сме вярвали, че когато те движи страстта по приключенията, откривателството и пътешествията, годините са от значение.

И все пак. Някак не можем да пренебрегнем факта. Не можем да не останем (поне малко, леко казано) впечатлени. Не защото да тръгнеш да обикаляш Европа с колело (че да стигнеш и до Африка) е необикновено. Правят го толкова много хора (но колко от нас отлагат дори неколкодневно пътуване, защото – много работа, няма пари, знаеш как върви с оправданията). Не и че да удариш шейсетака е краят на света, и оттук нататък всичко се свежда до тв сериали, плетени чорапи и лютеница (макар че, когато си на 20, е много лесно да си го помислиш). Владо и Виолета ни печелят най-вече с впечатлението, което оставят – сякаш това е най-нормалното нещо на света. Все едно е излет на Витоша. Ей така, да прекараш няколко месеца по пътя, навъртайки по средно 70 км дневно, с 50-и отгоре-килограмово колело, спейки където те свари нощта, без да разчиташ на подкрепа на фирми и спонсори, без гръмки обещания и медийни кампании. Чисто и просто, от любов към пътешествието.

14000 километра с колела

Из дневника на Виолета:
21.04.2016
Ден 1 София – Благоевград 100 км

Около 11 ч. тръгнахме от София. Денят беше слънчев, без нито едно облаче, а небето едно синьо… Подухваше само лек ветрец. По пътя ухаеше на цъфнали люляци…
На 10 км след Благоевград си сипахме вода от една бензиностанция и след нея покрай река Рилска си намерихме бивак. През нощта стана студено, някъде около 0°, имаше скреж… Добре, че си взехме гумени ботуши! С тях спокойно си ходим из мократа трева и краката ни са сухи.
Докато пътувахме, имахме усещането, че си продължаваме пътуването от миналата година и сме спрели някъде само да си отпочинем… Колелата ни бяха по-леки от миналата година – моето беше 51 кг, а на Владо 52 кг. Но нямаше никакъв проблем с балансирането. Бяхме като едно цяло с колелата…
Бивакът край реката беше на 30 м от шосето и на 50 м от влаковата линия, въобще не можехме да се оплачем от липсата на шум – препускащи тирове, коли, тракащи влакове… чувахме ги в просъница.

14000 километра с колела

Владо и Виолета карат колела заедно вече 15 години, и казват, че любовта към природата и авантюристичният им дух е това, което ги е подтикнало към пътешествията на две гуми. “Когато човек пътува с колело, може да види отблизо и да обърне внимание на много повече неща, отколкото с друго превозно средство”, казват. В началото обикалят предимно из България – “Ходехме с колелата на море. Любимото ни място е в Синеморец на р. Велека, където се влива в морето. Но тъй като вече достатъчно обиколихме България, решихме да разширим кръгозора си и да направим нещо по-грандиозно!”

14000 километра с колела

Така се стига до първото им дълго пътешествие – през 2015 г., когато в рамките на няколко месеца изминават 6000 км през Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Хърватия, Херцеговина, Словения, Италия, Швейцария, Германия, Австрия, Унгария и Сърбия. Пътешествието им тогава започва през май и завършва през август, като през това време се двамата се движат основно покрай вода – реки, езера и морета по пътя, за да избегнат максимално летните жеги. Няма как обаче – и често градусите през деня достигат 45 на слънце. Стараят се да карат основно по велоалеи – в това отношение остават особено впечатлени от Швейцария. “Това е страната, която е най-добре уредена за колоездене. Цялата е кръстосана с веломаршрути, които са номерирани, пише километри и населеното място и ти само си следиш номера. Велоалеите са прокарани на най-невероятни и труднодостъпни места, с велотунели през планината. Всичко е направено за удобство на хората, които пътувайки, да могат да се насладят на красотата на природата. А тя, повярвайте ни, в Швейцария е величествена! Тия високи заснежени върхове и сгушените между тях многобройни кристално чисти езера и реки, препускащи в зелени долини…”

14000 километра с колела

Казват, че още преди да са приключили пътешествието, вече планират по пътя следващото. Междувременно, работят – по техни думи – “каквото намерят за момента”. Така, осем месеца по-късно след тези първи 6000 километра, Владо и Виолета се отправят на следващото си приключение. 14000 километра от България до Мароко и обратно. Идеята им е да се движат по маршрута Евро Вело 8, който следва крайбрежието на Средиземно море, но реално за момента е разработен само в частта, която преминава през Италия, а в останалите страни съществува само на ниво проект. Как се случва подготовката за пътешествието? “Първо написахме маршрута си”, разказват. “След това започнахме с оборудването – дисаги, дрехи, соларни панели, фенери, резервни гуми, инструменти за ремонт… Общо взето подготовката изисква доста време, за да няма пропуски. Багажът ни беше около 55 кг, заедно с колелата. Бюджетът ни беше по 5 евро на човек на ден.”

14000 километра с колела

Маршрутът им преминава през Гърция, Албания, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Италия, френското и испанското Средиземноморие, Тарифа – най-южната точка на Европа и оттам с ферибот до Танжер в Мароко. По пътя обратно минават в по-континенталната част на Европа, през Португалия, Испания, Франция, Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия и обратно в България. Някакви сериозни проблеми с колелата по пътя не срещат – основно пукат гуми, отделно стойката на колелото на Владо се чупи два пъти от тежестта, а Виолета веднъж къса верига. Всъщност, най-голямото предизвикателство на пътя отново се оказва жегата – “имаше случаи, когато термометърът показваше 55 градуса на слънце. Направо убийствено! Но въпреки това никога не ни е хрумвало да се откажем.”

14000 километра с колела

Разбира се, не се минава без разнообразни перипетии, но двамата не ги възприемат като проблеми, а като неочакваните възможности, които пътят ти предлага за дори още по-интересен развой на историята. Като например случая, в който малко след като тръгват и пресичат границата на България с Гърция, остават без примус, на който да си готвят: “Сипахме бензин от последната бензиностанция в България, но бензинът изглежда не е бил качествен и ни разяде уплътненията на помпата на примуса. И така останахме без примус, не можехме да си готвим, дори един чай не можехме да си направим. Обаче през цялото време имаше “някой”, който ни помагаше в трудни моменти. И това не ни се случва за първи път – при нас няма нищо случайно! На този “някой” ние му казвахме: Нашият Приятел отгоре… Той мисли винаги за нас и ни съпътства. Та тази случка стана в Едеса, Гърция. Бяхме се отчаяли, защото едва започваше пътуването и останахме без примус. Обадихме се на сина да търси резервни уплътнения за помпата и той намери, но трябваше да се връщаме цели 200 км назад до Солун, за да ги получим от тамошния Еконт. А ние си имаме принцип – винаги напред и никога назад! И не отидохме… Караме си ние по улиците на Едеса и гледаме пред едно кафене седи един мъж и си пие бирата… До него колело с дисаги, значи колега! Ние, естествено, веднага отидохме при него. Здравей, накъде си, откъде си… И, бинго! – той се оказа американец от Калифорния. Гледаме, че има същия примус като нашия и му се оплакахме, че ни се е развалила помпата. А той отиде веднага до дисагите си, бръкна, извади си резервната помпа и ни я подари, с думите, че се чувства щастлив, като ни помага.“

14000 километра с колела

Подобни срещи изобилстват по пътя – хора, които са готови да им помогнат в случай на нужда, било то с покана за престой, чаша ободряващо кафе, пресен плод, или просто упътване по пътя. “Пеньо Пенев е казал, че: “Човекът е човек, когато е на път” – това е и нашият девиз”, казват. “А да пътуваш в един свят без граници, е велико! Идеята за Европейския съюз е велика идея. В добрата стара Европа хората са изключително възпитани и културни. Винаги са готови да ти помогнат с каквото могат. Много пъти ни се случваше да търсим път или магазин и щом попитахме някой как да отидем дотам, той ни казваше – карайте след мен и ни завеждаше до мястото, което често съвсем не беше близо.”

Из дневника на Виолета:
12.07.2016
Ден 83 Пелайо – Тарифа – Танжер 20 км

Изкачването до Тарифа беше 8 км. Днес е велик ден! Стигнахме до най-южната точка на Европа, направихме и 5000 км!

14000 километра с колела

След като достигат Тарифа, Владо и Виолета пресичат Гибралтар с ферибот, и продължават с колелетата из Мароко. Оттам се връщат обратно в Европа, през Португалия до най-западната точка на Европа, Кабо да Рока, и обратно през континента до България, където приключението им завършва през октомври – 192 дни и 14000 километра по-късно.

Из дневника на Виолета:
16.07.2016
Ден 87 Су Ел Арбаа – Кенитра 70 км

В този район отглеждат главно пъпеши, тикви, царевица, краставици, тиквички, а даже и банани. Кенитра е доста голям град, но не е нищо особено. Една голяма “лудница”. Шумно. По пътищата на Мароко обрахме толкова овации, колкото за цялото пътешествие! Чистосърдечно и искрено ни се радваха, поздравяваха, бибиткаха, ръкомахаха… Те знаеха какво значи да караш колела с толкова багаж при над 50 градуса на слънце. Те чисто и просто ни се възхищаваха!

Двамата казват, че пътуването на две колела дава свобода и независимост, и не по-малко важно – дава ти възможността да видиш и възприемеш всичко, което пътят има да предложи. “Колоезденето калява волята, дава ти свобода на придвижването, усещането, че си независим, а пътешествията те обогатяват с много впечатления от различните места, през които минаваш и от интересните хора, с които се срещаш.” И, разбира се, вече планират следващото си пътешествие – кога и къде, зависи от възможностите, но едно е сигурно – желание не им липсва.

14000 километра с колела

Статията е част от брой ЛЯТО 2017 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Лято 2017

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.