Планини без гледка: Незрящият Анди Холцер, който не спира да катери

0
 

Сподели

Shares

Желанието да „владееш“ света отвисоко е сякаш вродено на човека и малко хора са ваксинирани срещу него. Планинари от различни националности, пол, възраст и други отличителни характеристики (веган?) се прицелват в постижения като Седем върха (Seven Summits), например.

Анди Холцер е първият незрящ човек с респектиращи резултати в сферата на алпинизма. Австриецът, който е сляп по рождение, се занимава от години с планинарство, скално катерене и ски туринг. Колекцията му от Седемте върха е пълна от 2017 г., когато достига и Еверест. Чудното е не само как Холцер (който е на 50 г.) се справя с подобни предизвикателства, но и какво точно го опиянява в алпинизма – щом това не са гледките отвисоко.

Andy Holzer
снимка: архив Dachstein Schule

Анди Холцер е роден на 3-ти септември 1966 г. в австрийския град Линц, източен Тирол. Страда от заболяването Retinitis Pigmentosa още от раждането си. Получава политехническо образование и в последствие се обучава за масажист. Междувременно се занимава с музика, като китарист, басист и певец, и със спортове, като ски бягане и сърф, катерене и алпинизъм. От 1990 година е щастливо женен за Сабина Холцер. Най-скорошното му приключение е ски туринг на Антрактида.

Ето какво разказва австриецът за първия си досег с катеренето, в интервю за германското списание „Бергщайгер“. Моментът е от преди 25 години, когато менторът му, Ханс Брукнер, го запознава със спорта за първи път.

„Открих, че за мен е по-лесно да се движа по стръмен терен отколкото по равно. Когато си сляп, разчиташ изключително много на ръцете си за ориентиране. Озовавайки се на скали, почувствах за първи път, че имам контрол над заобикалящия ме свят. До ден днешен планинарството е по-безопасният вариант за живеене за мен. В планината мога да се движа според усещанията си.“

Andy Holzer
снимка: архив Andy Holzer

„Докато бях малко момче, слушах историите на връстниците си за зъберите на Доломитите. Знаех, че ако искам да видя това, трябва да се изкача дотам и да го почувствам. Затова и сега изкачвам върховете не само от едната им страна, а от всичките им. Така мога да си представя много по-добре формациите и силуетите им, както и сенките, които хвърлят.“

ВИЖ ОЩЕ: Сляп кураж – историята на един незрящ приключенец

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.